7 351 234 са българите към 1 февруари 2011 г. или с 581 750 по-малко от 2001 г. Това показват експресните резултати от преброяването на населението, обявени днес от Националния статистически институт (НСИ). 72,9 % или 5 357 633 души живеят в градовете, 27,1 % или 1 993 601 души – в селата. Окончателните данни от преброяването, включително и тези за етническия състав на хората в България, ще станат известни в началото на юли.
Преброени са 2 826 740 домакинства, като този резултат сочи, че средно в едно домакинство живеят 2,6 души. Броят на преброените жилища е 3 898 688 и в едно жилище съответно живеят средно 1,9 души.
Към 1 февруари 2011 г. жените в България са 3 770 897 – 51 %, а мъжете – 3 580 337 души (49 %). Така на 1000 мъже се падат 1053 жени. При преброяването през 2001 г. това съотношение е било 1052 жени на 1000 мъже.
1 172 208 (16 %) са децата от 0 до 17-годишна възраст. 4 789 967 са лицата от 18 до 64-годишна възраст, а 1 389 059 са българите над 65-годишна възраст.
От НСИ казаха, че налице е засилващ се процес на демографско остаряване, който се изразява в намаляване на абсолютния брой и относителния дял на населението под 18 години. Най-голямо увеличение има делът на хората над 65 години. От 16,8 през 2001 година, те вече са 18,9 през 2011 г.
Намаляване бе ключовата дума на специалната пресконференция, която даде по повод обявяване на неокончателните експресни резултати от преброяването ръководството на националната Статистика.
В периода 2001-2011 година населението на България намалява с 581 750 души. А от 1992 г. до 2011-та година българите са със 733 784 по-малко. Естественият прираст е намалял до съотношение 2 към 1 в полза на смъртността срещу раждаемостта в този период. Намалели са населените места в България. Преброяването показва, че в 186 села не е преброен нито един човек.
Независимо от това ръководителят на Статистиката доц. д-р Мариана Коцева подчерта пред “Всеки ден”, че последното преброяване е изпълнено с положителни емоции за всички участници, защото е проведено и приключило успешно. Има само 50 отказа на 50 домакинства в страната да се преброят. А за самите преброители шефът на Статистиката обяви, че до края на април ще могат да получат парите си. Колко струва обаче преброяването, както и данни за етническия състав на населението в България ще бъдат обявени при окончателния анализ в началото на юли.
На този етап е ясно още, че тенденцията за намаляване на хората в България е категорична за последните три преброявания – през 1992 г., през 2001 г. и през 2011 година. Българите са били най-много през 1985 година. Тогава статистиката е изброила 8 948 649 души и това е пик в броя на населението в България.
Иначе, сега сме толкова, колкото сме били в периода 1946-1956 година. От 1956-та до 1985-та българите постепенно достигат почти 9 млн. души. А в началото на 20 век – през 1900 година са изброени в границите на България 3 744 283 души.
Данните сочат също, че от 1901-ва до 1986 година в България има положителен естествен прираст на населението. След това – от 1986-та до днес прирастът е само отрицателен. Като най-голям принос за това има фактът, че се раждат два пъти по-малко деца, отколкото хора умират у нас. Този процес представлява 67 процента от причините за намаляване на населението на България. Останалите 33 процента се дължат на емиграцията. От националната статистика правят уточнението, че като част от емиграционния поток се отчитат всички, които са напуснали България за период, по-голям от една година от датата на преброяването.
Преброяването доказва и негативните процеси във вътрешната миграция на населението в България. Между 2001 и 2011 година прирастът само в пет области – София, Пловдив, Варна, Бургас, Велико Търново, е положителен. Във всички останали области населението намалява. Като най-много хора са напуснали родните си места в областите Видин, Враца и Монтана.
По данни на Статистиката в София като столица живеят 1 359 520 души. В област Пловдив – 671 918 души. Най-малко е населението на област Видин – 99 016 души. Между двете преброявания от 2001 г. до 2011 г. населението на столицата се е увеличило със 185 532 души, а на Варна – с 6002 души.
Най-много са хората над 65 и повече години в областите Видин – 26%, Монтана, Габрово и Ловеч – по 24%. Най-нисък е делът на възрастното население в областите Благоевград, Варна и столицата – 16%.
Децата под 18 г. са най-много в област Сливен – 20% и Бургас – 18%. Най-нисък е този дял в областите Габрово, Перник, Кюстендил, Велико Търново и Смолян – 14%.
Населението във възрастовата група 18 – 64 години е най-много в столицата София – 69%, Смолян – 68% и областите Благоевград и Варна – 67%.
Населението на страната е разпределено в 255 града и 5 047 села. В 186 населени места няма преброени лица. В 21% от селищата живеят между 1 и 50 души, а в 36% – между 100 и 500 души. В седем града с население над 100 000 души живеят 34,3% от населението на страната.
