Потомствените учени в България са рядкост. В този смисъл Димитър Овчаров е оставил двойно интелектуално наследство — научните си трудове и син, който е продължил делото на живота му. А то е достатъчно обемно, дори само да бъде изредено.
Роденият на 28 април 1931 г. Димитър Овчаров завършва II софийска мъжка гимназия, а след това — специалност история с профил археология в СУ «Св. Климент Охридски». Работи последователно в музея на Велико Търново като уредник, в този на Търговище като директор. Бил е научен сътрудник и във Военния музей, след което започва работа в Археологическия институт на БАН. Там защитава дисертация на тема «Ранновизантийско крепостно строителство по българските земи V-VII век» и докторска дисертация на тема: «Средновековните рисунки-графити от българските земи — извор за историята, материалната и духовната култура». Професор Димитър Овчаров е изследвал доста праисторически и антични паметници, но основните му интереси са в средновековната византийска и българска археология и най-вече — културата на древните българи до и след установяването им на Балканския полуостров и по-специално върху тяхното изкуство и религия.
През 1153 г. знаменитият арабски пътешественик Мохамед Ал-Идриси завършва книгата си «Развлечение на копнеещия да преброди страните», в която подробно описва и днешните български земи. На три места арабинът споменава тайнствения Мисионис — многолюден и
цветущ град, разположен в подножието на планина, основан в древни времена.
Този град е търсен още от основоположника на българската археология — чеха Карел Шкорпил, който допуска, че е на 7 км западно от град Търговище.
През 1962 г. Димитър Овчаров започва археологически разкопки на изявеното възвишение със странното име Крумово кале, намиращо се в самия край на този проход. Резултатите са зашеметяващи. Професор Овчаров открива мощна крепост от V-VI век, със запазени стени, високи до 3-4 метра. Във вътрешната част е открита огромна църква с кръщелня, стражеви помещения, жилищни сгради. Склоновете на хълма са били покрити с квартали, които археолозите проучват частично. В един от кварталите е разположен втори голям християнски храм от типа на базиликата. Големият град се е простирал и в низината, където река Врана излиза от планината и навлиза в Дунавската равнина. Смята се, че градът е възникнал още в античността и е продължил да съществува чак до османското нашествие в края на ХIV. В околността се намират мраморни колони от монументални сгради, антична каменна пластика, изобилна римска керамика, средновековни некрополи. През 1972 г. разкопките са прекратени, но вече е ясно, че става въпрос за голям античен и средновековен център. При тяхното подновяване през 2004 г. стана окончателно ясно, че именно това е легендарният Мисионис — един от първите центрове на християнството в нашите земи.
Проф. Овчаров е обнародвал над 250 научни труда (статии, студии и монографии), сред които се открояват изследванията в книгите: «Византийски и български крепости V-Х в.» (1982), «Български средновековни рисунки-графити» (1982), «Човек и добре да живее, умира…» (1992), «Прабългарската религия. Произход и същност» (1997; 2-ро изд. 2000), «Въведение в прабългарската култура» (2002), «Омуртаг кана сюбиги от бога владетел на българите» (2002), «Първопрестолна Плиска» (2003), «Петнадесет съкровища от българските земи» (2003), «Велики Преслав. Градът на цар Симеон» (2004), «Одухотворената глина. Художествената керамика в българските земи» (2005). Съавтор и на монографиите «Паметници на ранновизантийското изкуство в България IV-VII век» (1978), «Стари български столици — Плиска, Велики Преслав, Търновград» (1980), «Големият царски дворец във Велики Преслав Т. I. Преславската патриаршия през X век» (1982).
И въпреки че Димитър Овчаров извършва археологически разкопки на над 15 обекта в България, измежду които най-много труд е хвърлил във Велики Преслав, той намира време и да преподава курсове по обща археология, древнобългарска култура и религия и ранносредновековно изкуство в Софийския университет «Св. Климент Охридски», в Славянския университет, в Нов български университет, в Националната художествена галерия. В продължение на десет години (1983-1993) е бил ръководител на Секцията по средновековна археология в Археологическия институт на БАН. Повече от 20 г. е редактор в сп. «Археология» и негов главен редактор през 1993-2001 г. През 1992-1993 г. е директор на Националния археологически институт, откъдето е отстранен по закона «Панев».
Само че днес малцина си спомнят кой беше този Панев, докато проф. Димитър Овчаров продължава не само да се радва на всеобщо уважение сред академичната общност, но и да продължава да води разкопки. И да прави открития.
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
