Большинству из болгар, пожалуй, больше известен как литератор, писатель и общественный деятель. Как человек, участвовавший в Первой болгарской легии (военный отряд) Раковского, или как автор, внесший серьезный вклад в литературу эпохи Болгарского возрождения благодаря созданию первой болгарской повести «Несчастная семья» и первой болгарской исторической драмы «Иванко, убийца Асеня I».
Он вошел в историю и как один из строителей современной Болгарии — участник Учредительного и Первого Великого народного собраний, дважды недолгое время занимавший пост премьер-министра страны.
Это Митрополит Климент.
Другой, и, пожалуй, менее известный факт состоит в том, что Васил Друмев — это знаменитый Тырновский митрополит Климент, выдающийся духовник, осмелившийся открыто противостоять всесильному в то время премьер-министру русофобу Стефану Стамболову, за что был приговорен к заточению в Гложенском монастыре.
Васил Друмев — одна из тех ярких личностей, оставивших глубокий след в нашей истории, наследие которых мы должны знать. Личность с сильной верой, духом и непоколебимым характером.
Он родился в Шумене в 1841 году, где получил начальное образование у одних из самых прославленных и обаятельных учителей эпохи Болгарского возрождения — Савы Доброплодного и Савы Филаретова. Окончил Одесскую семинарию (1865 г.) и Киевскую духовную академию (1869 г.).
В 1869 году в Браиле он принял участие в создании и деятельности Болгарского литературного общества вместе с Марином Дриновым и Василем Стояновым, которое позже было преобразовано в Болгарскую академию наук.
После возвращения в Болгарию, в 1873 году Васил Друмев принял монашеский постриг и стал протосингелом (аналогично секретарю епархиального управления) в Русе, а на следующий год был рукоположен во епископа Браницкого. В 1884 году он был избран митрополитом Тырновской епархии.
Митрополит Климент постоянно подчеркивал огромное значение православной веры и Церкви для сохранения самосознания болгарского народа в годы порабощения. Именно в защиту веры он выступил против тогдашнего премьер-министра русофоба Стефана Стамболова, который 7 декабря 1892 года подготовил и предложил изменение статьи 38 Тырновской конституции, гласившей: «Болгарский княз и его потомство не могут исповедовать иную веру, кроме Православной. Лишь первый болгарский Княз, если он принадлежит к иной вере, может остаться при ней».
Новая формулировка, предложенная Стамболовым, гласила: «Только Княз, который по выбору вступил на болгарский престол, если он принадлежит к иному христианскому исповеданию, как он сам, так и первый престолонаследник могут остаться при нем».
Это послужило поводом для того, чтобы 14 февраля 1893 года митрополит Климент произнес свою замечательную проповедь в церкви «Св. Богородица» в Велико Тырново, в которой подчеркнул, что любой, кто посягает на Православие, посягает на самое существование народа, и завершил ее словами, ставшими знаменитыми: «Есть Православие у нас — есть болгарский народ; нет Православия — нет болгарского народа!».
Как известно, князь Фердинанд был католиком, а проповедь Климента прозвучала в день Православия (Православное воскресенье), который в том году совпал с днем рождения монарха. Эта проповедь была объявлена «антинародной», «антигосударственной» и направленной против личности самого монарха.
За этим последовал судебный процесс в Велико Тырново, завершившийся приговором к вечному заточению в Гложенском монастыре. Интересный факт: столь суровый приговор был инициирован прокурором по делу Ганьо Чолаковым, чье содержание и образование в свое время требовали от митрополита Климента множества усилий. Именно Ганьо Чолаков со своим надменным и насмешливым поведением по отношению к священнослужителю во время процесса позже стал одним из прототипов героя «Бай Ганьо» в знаменитом произведении Алеко Константинова.
В Гложенском монастыре, под строгим полицейским надзором и в самых тяжелых условиях жизни, митрополит Климент оставался до мая 1894 года, когда был освобожден и вернулся в свою епархию, где его встретили тысячи людей.
В конце 1899 года он заболел и завершил свой земной путь 10 (23) июля 1901 года.
Похоронен он был при кафедральном храме в Велико Тырново. Утверждается, что 50 лет спустя, когда его могила была вскрыта, его тело, одетое в священнические одежды, оказалось целым и нетленным — подобные чудеса на протяжении веков происходили лишь с теми людьми, которые жили и живут, исполняя заповеди Божии с глубокой и истинной верой. Над ними сбываются слова Господа, сказанные через пророка Давида: «и не дашь святому Твоему увидеть тление» (Пс. 15:10).
Таким образом, по убеждению верующих, сам Господь прославил Своего доблестного борца и защитника Православия митрополита Климента, согласно Своим словам: «Прославляющих Меня прославлю».
Оригинала: www.vesti.bg/bulgaria/obshtestvo/znaem-li-koj-vsyshtnost-e-bil-vasil-drumev-6048883
На по-голямата част от нас той може би е по-известен с това, че е бил книжовник, писател и общественик. Като човекът, който е участвал в Първата българска легия на Раковски или като авторът със сериозен принос към българската възрожденска литература заради създаването на първата българска повест „Нещастна фамилия“ и първата българска историческа драма „Иванку, убиецът на Асеня I“.
В историята е останал и като един от строителите на съвременна България — участник в Учредителното Народно събрание, Първото Велико Народно събрание и на два пъти за кратко министър-председател на България.
Другият, и може би по-малко познат факт е, че Васил Друмев е прочутият Търновски митрополит Климент – изтъкнат духовник, дръзнал да се опълчи на могъщия по негово време министър-председател Стефан Стамболов, поради което е бил осъден на заточение в Гложенския манастир.
Васил Друмев е една от онези ярки личности, които са оставили сериозен отпечатък в нашата история, чието наследството трябва да познаваме. Личност със силна вяра, дух и непоколебим характер.
Роден е в Шумен през 1841 г., където получава първоначалното си образование при едни от най-прочутите и обаятелни възрожденски учители — Сава Доброплодни и Сава Филаретов. Завършва Одеската семинария (1865 г.) и Киевската Духовна академия (1869 г.).
През 1869 г. в Браила взема участие в учредяването и дейността на Българското книжовно дружество заедно с Марин Дринов и Васил Стоянов, което по-късно е преобразувано в Българска академия на науките.
След завръщането си в България, през 1873 г. Васил Друмев приема монашеството и става протосингел в Русе, а на следващата година бива ръкоположен за епископ Браницки. През 1884 г. е избран за митрополит на Търновската епархия.
Митрополит Климент непрекъснато е изтъквал огромното значение на православната вяра и Църквата за съхраняване на самосъзнанието на българския народ през годините на робството. Именно в защита на вярата той се противопоставя на тогавашния министър-председател Стефан Стамболов, който на 7 декември 1892 г. подготвя и предлага изменението на чл.38 от Търновската конституция, който гласи: "Българският княз и потомството му не могат да изповядват друга вяра, освен Православната. Само първият български Княз, ако принадлежи към друга вяра, може да си остане в нея".
Новата формулировка, предлагана от Стамболов, е гласяла: "Само Князът, който по избор е стъпил на българския престол, ако принадлежи към някое друго християнско изповедание, както той, така и първия престолонаследник, може да остане в него".
Това е и поводът на 14 февруари 1893 г. митрополит Климент да произнесе своето забележително слово в църквата "Св. Богородица" във Велико Търново, в което подчертава, че всеки, който посяга на Православието, посяга на самото съществувание на народа и завършва с думите превърнали се в знаменателни: "Има Православие у нас, има български народ; няма Православие — няма български народ!".
Както се знае, княз Фердинанд бил католик, а проповедта на Климент била произнесена в деня на Православна неделя, който тогава съвпадал с рождения ден на монарха. Тази проповед е била обявена за "противонародна", "противодържавна" и насочена срещу личността на самия монарх.
Следва съдебен процес във Велико Търново, който завършва с присъда вечно заточение в Гложенския манастир. Интересен факт е, че тежката присъда е била издействана от прокурора по делото Ганьо Чолаков, за чиято издръжка и образование на времето митрополит Климент е положил много усилия. Именно Ганьо Чолаков с надменното и подигравателно поведение към духовника по време на процеса, по-късно ще се превърне в един от прототипите на образа „Бай Ганьо“.в прочутото произведение на Алеко Константинов.
В Голженския манастир, под строг полицейски надзор и при най-тежки условия на живот, митрополит Климент остава до май 1894 г., когато бива освободен и се завръща в епархията си, където го посрещат хиляди хора.
В края на 1899 г. той се разболява и завършва земния си път на 10 (23) юли 1901 г.
Погребан е при катедралния храм във Велико Търново. Твърди се, че 50 години по-късно, когато гробът му бил открит, неговото тяло, облечено в свещени одежди, се оказало цяло и нетленно – подобни чудеса през вековете се случвали само с хора, които са живяли и живеят, изпълнявайки Божиите заповеди с дълбока и истинска вяра. Над тях се изпълняват думите на Господ, който казва чрез пророк Давид: „и не ще дадеш на Твоя светия да види тление“ (Пс.15, ст.10).
Така според вярващите сам Господ е прославил своя доблестен борец и защитник на Православието митрополит Климент, според думите Си: “Ще прославя, ония които Ме прославят.“
