
Вкъщи с тях се говори на три езика — български, испански и френски. Откъм бащата колумбиец у тях тече индианска, испанска, италианска и ливанска кръв. Майката пък е българка, но ги ражда в Париж. Като прибавим, че имат и дядо президент, социалното бреме на няколко народа пада на крехките детски плещи. Голямото момиченце през есента ще навърши 5 години, а малката е едва на 3.
Ако питате Мария Желева, ще каже, че внучката й Ана Луна е кръстена на месечината. Майката на децата Станка Желева обаче смята, че всеки се ражда с името си. И дава пример с Ана Луна, която е много забавна, но малко отнесена, сякаш е на Луната.
Мама иска щерката да се казва Ана, тати пък — Луна. И става Ана Луна
Всъщност, ако е момиче, Станка е решила то да се казва Ана. Но бащата Викмар Адриан също е планирал бъдещата му щерка да се казва Луна. Компромисът е майка на разумния спор. Така се появява Ана Луна — първата внучка на президента Желю Желев. Станка я ражда в Париж. Тя е там от 1993 г., учи графичен дизайн, но всъщност винаги се е занимавала с рисуване и вече не брои авторските си изложби. Мрази да я оприличават на някого — всеки е уникален, а и професията й е толкова индивидуална. През 1998 г. в парижки салса клуб се запознава с Викмар Адриан. Колумбиецът учи теория на изкуството, но специализира като декоратор, графист, организатор на изложби. Без да правят сериозни планове, след 8-годишна връзка се оженват през януари 2006 г., а есента се ражда Ана Луна.
Сестричката й се пръква през април 2008 г. също в Париж. «И малката се чудихме как да кръстим. Понеже Ана е доста палава, искахме Мила да бъде миличка. Отам дойде и името й. Не обичам дългите имена», уточнява Станка Желева.
Двете деца са много различни и като характери, и по външност. «Ана е по-креативна и много отнесена, сякаш наистина живее на луната. Същевременно е много емоционална, има невероятна фантазия и чувствителност, обича сама да разказва и пресъздава приказки. От съвсем мъничка протяга ръчички към книгите. Мила, която видимо прилича на колумбийка, всъщност е повече българка. Даже и по-сдържано приема родината на баща си, когато наскоро отишли за два месеца в Колумбия. На голямата й харесва, обича да пътува и преживява нещата темпераментно. Но децата ни въобще не приличат на нас», обобщава Станка.
С Адриан живеят нонстоп в Париж до 2009 г., после идват в София. Работят върху общи проекти. Последният е отпреди броени дни, когато в центъра на София двамата откриха детски панаир с над 20 безплатни ателиета, спонсорирани от Американската фондация. Докато едни гледаха пред Народния театър куклени пиеси, бате Енчо учеше децата на фокуси, други готвеха с Ути Бъчваров, трети учеха забавна математика, четвърти…Ако работиш в полза за децата, и светът на възрастните ще бъде по-добър, смятат родителите на Ана Луна и Мила.
Сега Адриан е задълбал върху негов проект. Прави модерни мебели от части на стари руски самолети. Например скулптура от перка на самолет. Двамата замислят и скорошна изложба, в която втори живот, но вече в изкуството, ще имат седалки от самолети, пилотски колани и пр.
«В момента вкъщи има половин разглобен самолет. Баща ми се отби у нас и пита: «Ама какво прави перка от самолет в апартамента? Нормално ли е?
Станка и Адриан имат шанса да са със свободни професии и доста се занимават с децата си. Малките ходят в близката до жилището им 26-а градина в «Младост». Станка е ужасно доволна от условията и приписва всичко положително на директорката, която е «изключителен човек».
Момичетата много обичат да си играят с татко, защото каквото и да предложат, той се съгласява веднага. Готов е на всякакви щуротии и те му се качват на главата.
Мама Станка обаче смята, че колкото и да са отворени децата, трябва да им се поставят граници. За нея е важно да ги възпита в респект от големите «Респектът е в основата на всичко, даваме им голяма свобода, но трябва да знаят докъде може, да имат граница. Теорията, че родителите трябва да бъдат приятели с децата, вече се отхвърля във Франция. Да, трябва да слушаме детето, да му даваме право на избор, но все пак свободата си има граници и затова тя се нуждае от родителски контрол», казва Станка.
Това не вреди на правото на избор, който трябва да има детето. В детската градина Ана е единственото момиче в отбора по футбол, сама се записала още 3-годишна. Макар вкъщи да говорят на български, френски и испански, Ана се заинатила да учи и английски. Щом иска — да учи, решават родителите й. От толкова езици понякога настава голяма бъркотия, Ана обърква родовете и започва да говори като циганче.
Добрият коректив за някои неща са баба Мария и дядо Желю. Тя им разказва приказки в леглото, а той им купува шоколади. Станка има разправии с родителите си, защото не иска да глезят малките с шоколади. Но президентът Желев никога не може да каже «не» на внучетата и те му се качват на главата. Затова докато Станка и Адриан планират морето, което е тяхната друга любов и стихия, Ана Луна и Мила знаят, че след почивката ще отидат в Грозден при баба и дядо.
6 СЪВЕТА ЗА МАЛКИТЕ ДЕЦА
1 Не навличайте децата като космонавти от страхда не се разболеят. Нашите ходят голи и боси дори през зимата и никога не боледуват.
2 Давайте им право на избор, показвайте им много неща, за да отсяват, разкривайте им всеки ден нещо ново от света.
3 Давайте им много плодове и салати Създавайте им вкус към здравата храна вместо близалки, вафли, зрънчо, макдоналдси, шоколади.
4 Не ги оставяйте да диктуват вкъщи нещата като малки диктатори. Те искат много неща, но трябва да им се каже, че не може.
5 Намирайте време да сте с тях Правете заедно неща, имайте общите споделени мигове, важно е за възпитанието им.
6 Ако работите в тяхна полза, и светът на възрастните ще бъде по-добър, защото децата облагородяват.