BG Diaspora: Проект болгар Москвы, посвященный культуре, истории и дружбе между народами
Болгарская Диаспора — слайд 1
Болгарская Диаспора — слайд 2
Болгарская Диаспора — слайд 3
Болгарская Диаспора — слайд 4
Болгарская Диаспора — слайд 5
Болгарская Диаспора — слайд 6
Болгарская Диаспора — слайд 7
Болгарская Диаспора — слайд 8
Болгарская Диаспора — слайд 9
Болгарская Диаспора — слайд 10

Еньовден е. Зимата идва

С набраните днес билки се правят магии за любов и омраза

Днес е Еньовден. Православната църква чества рождението на Св. Йоан Кръстител и често обредите и традициите на двата празника се преплитат. В различните географски области името се произнася по различен начин — в Област София името на празника е Яневден, в Струга — Иванден, в Охрид — Ивъндън, във Великотърновско — Иван бильобер или Драгийка. Празникът съвпада с лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. Според народа, на Еньовден започва далечното начало на зимата — казва се «Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг».

Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява Слънцето «трепти», «играе» и който види това, ще бъде здрав през годината. Точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина — ще боледува. Вярва се, че преди да «тръгне към зима» слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада, е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве. За Еньовден е характерно «грабенето» (краденето) и «маменето» на плодородието от нивите и добитъка, макар че ритуалът се прави и на Гергьовден. Казват, че жени (баятелки, магьосници) отиват на чужда нива, събличат се голи и извършват различни ритуали.

Според поверието този ден е «хаталия», «аталия» (лош ден) и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.

Смята се, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрев слънце жените — баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата билки трябва да са «77 и половина» — за всички болести и за «болестта без име». От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец.
Докато билките, които се берат на Гергьовден се използват за лекуване на добитъка, то еньовденските билки се използват за лекуване на хората. С тях според народните вярвания се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза.

http://www.standartnews.com/balgariya/enyovden_e_zimata_idva-337414.html

77 и половина билки на Еньовден. И още поверия

Еньовден е български народен празник, който се чества на 24 юни всяка година. На същата дата православната църква чества рождението на Св. Йоан Кръстител и често обредите и традициите на двата празника се преплитат.

В различните географски области името се произнася по различен начин — в Софийско името на празника е Яневден, в Струга — Иванден, в Охрид — Ивъндън, във Великотърновско — Иван бильобер или Драгийка.

Празникът съвпада приблизително с лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. Според народа, на Еньовден започва далечното начало на зимата — казва се «Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг».

Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява Слънцето «трепти», «играе» и който види това, ще бъде здрав през годината.

Точно по изгрев, всеки е трябвало да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина — ще боледува.

Вярва се, че преди да «тръгне към зима» слънцето се окъпва в източниците на вода и прави течността лековита. После се отърсва, и росата, която пада, е с особена магическа сила. Затова всеки трябвало да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.

За Еньовден е характерно «грабенето» (краденето) и «маменето» на плодородието от нивите и добитъка, макар че ритуалът се прави и на Гергьовден.

Казват, че жени (баятелки, магьосници) отивали на чужда нива, събличали се голи и извършвали различни ритуали. Тогава стръковете на нивата им се покланяли. Прав остава само един стрък и това е «царят на нивата». Тогава магьосницата го откъсва и го носи на своята нива или на нивата на този, който е поръчал «краденето». Вярва се, че с царя тръгва и плодородието на нивата. За предпазване от такова «открадване», срещу празника стопанинът сам жъне своята нива в средата или в четирите ъгъла, за да я намери «житомамницата» вече «обрана».

Понякога стопаните в нощта срещу Еньовден отиват на нивите си, за да ги пазят от «мамници». Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал — забраната да се жъне на Еньовден. Според поверието този ден е «хаталия», «аталия» (лош ден) и се вярва, че свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.

Смята се, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце.

Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрев слънце жените — баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата билки трябва да са «77 и половина» — за всички болести и за «болестта без име».

От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои райони правят толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги поименно и ги оставят през нощта навън.

Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена.

Еньовските китки и венци се окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек — с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците.

С тревите и цветята, набрани на празника, увиват голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване.

Докато билките, които се берат на Гергьовден се използват за лекуване на добитъка, то еньовденските билки се използват за лекуване на хората. С тях според народните вярвания се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза