Президентът на Бразилия с български корени Дилма Русеф ще отпътува на едноседмична обиколка в Европа, като акцент от визитата й е срещата на върха ЕС — Бразилия в Брюксел.
След срещата на върха Дилма Русеф ще бъде в сряда и четвъртък в България, като се очаква визитата й да има много по-личен и сантиментален характер. 63-годишната Русеф ще посети град Габрово, роден град на баща й Петър Русев. Бащата на Дилма емигрира през 1929 г. във Франция, а после в Аржентина, преди да се установи в Бразилия и да смени името си на Педро Русеф.
Мнозина очакваха, че Дилма Русеф ще е само марионетка на предшественика си Лула да Силва, който след 4 г. възнамерява да се кандидатира наново. Но бразилката с български корени успя да ги опровергае много бързо.
Новият повей в бразилската политика стана очевиден още в първия ден от встъпването във власт на новата президентка. Докато някои все още празнуваха с чаши шампанско в ръка, Дилма Русеф свика първото правителствено заседание. И както отбелязва политическият анализатор Роберто Джанети да Фонсека: «Дилма Русеф показва много добри качества — работи като вол. Тя е технократка, работничка, която никога не се уморява.
Работи поне по 12 часа на ден
и проявява голям талант при координацията. Набелязва целите и изисква резултати. Тя определя срокове, за спазването на които е много по-строга от президента Лула.»
Само след три месеца на власт Дилма Русеф успя да се дистанцира от Лула. Тя има свой стил на работа, чрез който се отграничи от предшественика си и в съдържателен план. Това се откроява в най-голяма степен в бюджетната сфера. Русеф не пожела да следва разточителната политика на разходи на Лула, започнаха икономиите. Някои скъпи оръжейни проекти бяха замразени, минималната работна заплата беше увеличена съвсем малко — неочаквано за едно ляво правителство. При това политиката на Русеф се радва на одобрението на индустриалците. Роберто Джанети да Фонсека казва: «Президентката подхожда много сериозно към темата, изглежда, че поставя съвсем нови бюджетни приоритети. Икономисването на към 20 млрд. евро е трудно, но целта е достижима. Тъй като Бразилия трябва да намали разходите, издръжката на администрацията, трябва да се пилеят по-малко средства.»
Само за няколко месеца Русеф успя да се еманципира от властния Лула да Силва. Тя демонстрира самочувствие, не оставя никакво съмнение, че е
президент на една голяма нация
Което изпита на свой гръб и американският президент Барак Обама. По време на посещението си в Бразилия той искаше да държи реч в центъра на Рио де Жанейро. Но след отправените в тесен кръг критики от страна на Дилма, че това би било все едно тя да излезе пред американците на Таймс Скуеър, в крайна сметка Обама говори пред подбрани гости в един театър. Русеф не скри и яда си, че Обама не е подкрепил открито кандидатурата на Бразилия за постоянно членство в Съвета за сигурност. «Съветът не би могъл да се реформира без участието на някои от най-важните страни като Индия и Бразилия — държави с огромно население, с голяма територия, които отбелязват изключителен напредък.»
Под ръководството на Дилма настъпиха
промени и във външната политика
На мекушавостта спрямо Иран бе сложен край. Тамошните нарушения на човешките права са трън в окото на президентката, бивша жертва на бразилската диктатура. Сега с интерес се очаква да се установи какъв курс ще провежда Дилма спрямо Куба и Венецуела.
Президентката продължава да се радва на голямото одобрение на населението. Което е свързано и с това, че е поставила като своя голяма цел борбата с бедността и неравнопоставеността в бразилското общество. В рамките на тази борба първата стъпка вече е факт — медикаментите за лечение на високо кръвно налягане и диабет станаха безплатни.
Малко след като Дилма Русеф разбра на 31 октомври, че е избрана за нов държавен глава на Бразилия, от гърдите й се изтръгна радостен възглас. Пародирайки лозунга от президентската кампания на Барак Обама “Да, ние можем!”, Русеф подчерта символичната стойност на собствената си съдба. “Много бих искала бащите и майките да гледат днес дъщерите си в очите и да им казват:
“Да, жените могат!”
заяви тогава новоизбраната президентка.
Русеф е 40-ият държавен глава на Бразилия от установяването на републиката през 1889 г. Тя е първата жена президент на тази огромна държава. И доказа, че една жена действително може да стигне до най-висшия държавен пост. Но много по-труден и по-дълъг процес ще бъде за Русеф да накара бразилките да се заинтересуват от бразилския политически живот, да ги убеди да се включат в него, да защитават активно и да влеят нови сили на гражданската демокрация. През 2006 г. Чили също избра жена за президент. Тогава начело на левоцентристка коалиция Мишел Бачелет успя да установи равенство между мъжете и жените в правителството си. С Дилма Русеф нещата далеч не стоят така. Тя си постави по-скромна цел — 30 процента от министрите да са жени, но ще я постигне трудно.
Бразилия се нарежда на 108-о място по съотношението мъже-жени сред депутатите в класацията на общо 134 страни, изготвена от Световния икономически форум.
През 1997 г. в Бразилия беше приет закон, който задължава бразилските партии
да запазват за жените най-малко 30%
от местата в Камарата на депутатите. Но никой не прилага този закон. На изборите през октомври само 21 процента от кандидатките бяха жени. А след това на щастливите избраници се отреждат места в парламентарни комисии от второстепенно значение.
“Политическата класа упражнява съпротива”, казва Лурдеш Бандейра, социоложка в университета на Бразилия. А правосъдието е безпомощно да наложи квотата. Законът предоставя на жените 10 процента от безплатното предизборно телевизионно време и разрешава 5 процента от бюджета на партийните субсидии да се използват за политическото ограмотяване на жените. Бразилските жени политици се удрят в прочутия стъклен таван, често пъти критикуван и в други консервативни общества. Това са невидимите бариери, издигнати от мъжете, за да спрат или обезкуражат женските амбиции.
Женски успехи, които биха могли да вдъхновят бразилките, са рядкост. Електоратът, при все че е предимно женски, се показва много по-взискателен към жените в политиката, отколкото към мъжете. Поведението на жените в политиката в Бразилия често пъти е обект на карикатури. Ако жената политик се разплаче на обществено място, то тя е наричана слабохарактерна, ако пък се разгневи открито, си спечелва прякора Желязната дама. Този прякор междувпрочем си спечели и самата Русеф. Но нали точно тя беше казала веднъж: “Аз съм твърда жена, обградена от нежни мъже.”
Майка или дъщеря ще бъде Дилма? Това няма значение, защото, както каза, като първата жена президент на Бразилия тя може да бъде и едното, и другото.