За кой ли път пропуснах гроздобера
и виното отново се наля
и черни са до лактите ръцете на баща ми…
А мен ме нямаше
Отново не видях
как, крачоли запретнал,
той тъпче грозде
шарата се излива в поцинкованата кофа
а майка ми със тебешир
чертички отбелязва върху старата ни бъчва
Пропуснах го, не бях при тях
Не бях…
Да, моят дом е тук.
тук имам всичко
и съм (може би?) щастлив
но на баща ми виното… Горчиво е.
За всичко с лихвите съм си платил
Цената е — пропуснатият гроздобер