
Добре че шефът ви не е графолог, защото може да изпаднете в конфузна ситуация, ако научи какво става в главата ви по време на понеделнишкото съвещание. Разбира се, има шанс и да блеснете със скрити достойнства, но това като правило впечатлява по-малко околните. Издава ви собственият ви бележник. И вас, и колегите ви, които уж съсредоточено си водят записки, а всъщност си драскат. Ситуацията е стандартна за много български фирми, където деловите обсъждания рядко са ограничени във времето. Но хабенето на мастило не е само балкански синдром, а несъзнателна реакция на човека изобщо.
Прави го всеки втори. Докато говори по телефона, на оперативка, в очакване на изпитна тема или вземане на думата по време на обсъждане.
Подтикът най-често е стрес или скука според проучване на британската асоциация на специалистите, които професионално изучават и тълкуват това, което излиза изпод химикалката ни. Защото и почеркът, и символите, с които запълваме листа, докато правим нещо друго, са относително постоянни и ни разголват като на душевен скенер. От това служебно се интересуват съдии и адвокати, профайлъри, психиатри, психолози, мениджъри по персонала, брачни консултанти. И от любопитство — 99 на сто от хората.
Как точно «творбата» издава най-съкровените ни тайни и слабости, прикривани от социалното ни лустро?
«Всъщност пишещата ръка е сеизмографът на нрава и състоянието на човека. И колкото необятен, многообразен и сложен да е характерът, той неизбежно се отразява с цялата си сложност в почерка му. За разлика от умишленото задействане на заучения и утвърден писмено-двигателен навик, при спонтанните драски и шарки отсъства волевият момент за написването им, те се изпълнянат на автопилот от мозъка и при занижен зрителен контрол, тъй като вниманието тогава е насочено дугаде. И тук се случва вай-важното: освободен от конкретно задание за писане, мозъчният център сам решава какви движения да извърши ръката. Счита се, че именно те са най-съществени като носители на информация за емоционалното и душевното състояние на автора, защото неангажирани с друго, те отразяват доминиращо или дефицитно психическо състояние.» Така Сашо Атанасов — графолог и съдебно-почерков експерт, и психоложката Галя Стоенчева обясняват механизмите. Двамата в екип изготвят експертизи за характера на човека по неговия почерк и на психологичното състояние при децата по нарисувани от тях неща.
Символите, които човек използва, разкриват доста точно личността, твърдят от бранша.
Но тълкуването не е като налагане на шаблон, в който звездите винаги се превеждат като амбиции. Те безспорно са знак за целеустременост — тълкува в профимрежата на британските графолози Рут Рострън — но има значение къде са разположени на листа, колко са на брой, какъв е резмерът им, дори натискът, с който са пресъздадени на хартията.
Крайните скептици сравняват тълкуването на характера по написаното с гледане на ръка.
«По времето на соца графологията беше отречена като наука и дори бе обявена за окултистична — разказва Атанасов. — Някои смятат, че това е станало от страх да не лъсне същинският облик на партийни величия чрез анализ на почерка им или драските.»
Прието е звездите, стрелките и стрелите да се дешифрират като стремеж за постигане на цел; сърцето е знак за преживяната емоция; кръстът — вяра и воля; цветята — оптимизъм; кръгът — самостоятелност, но и егоцентризъм, точката — решителност, но и горделивост, квадратът — конструктивност, но и педантичност, триъгълникът — рационализъм, обяснява тандемът. Някои експерти диагностицират дори сексуалността по надрасканите геометрични фигури. Най-популярният пример на всички времене били триъгълниците с много остър връх на Джон Кенеди. Ясно с какво значение.
Графологията превежда и различните линии и комбинации от тях. Например спиралата се смята за знак за отстъпчив, безгрижен, добродушен и понякога дори лекомислен нрав; навита спирала в кръг — затворен, потаен, предразположен към депресия, мекосърдечен и деликатен човек, паяжина — леност и бъбривост, стълба — силен характер. Според британската школа в графологията плавни криви линии издават романтичен, по-често женски подход към нещата, а категорични, нанесени с натиск върху листа прави линии издават по-агресивни, мъжки характеристики.
Зигзагът е смятан за образност на освободеност и стил на поведение «над нещата».
Няма спор между специалистите за къщичките — всички ги приемат като сигнал на душата, че се нуждае от сигурност.
Повече нюанси влагат при диагнозата на характера по рисуваните човешки лица. Разпознават добряка по подчертано красивите черти, които придава на изображението. Скици с ръбати контури или на неприятни черти най-често се отдават на мнителност. Комично изглеждащи глави пък се приписват на хора, които не се чувстват спокойни, докато не станат център на внимание.
Човекът, който машинално създава профили, е най-нееднозначен и му се приписват разнообразни черти — от целеустременост през липса на дребнавост до интровертност и фатализъм.
В един контекст рисуването на мъж, жена, дете отразява емоционални конфликти и недоволства, дефицит на близост; но в друг — чувство за общност, силна привързаност и отговорност.
Ако машинално е скицирано животно, това е сигурен признак, че авторът не е равнодушен към него, убедени са Стоенчева и Атанасов. Опитът им сочи, че най-често драсканици в средата на листа изразяват известна агресивност и висок енергиен потенциал на личността; малки фигурки — висока тревожност, ниска самооценка и дискомфорт; символи в долната част на листа — «стъпване по земята», ориентация към реалностите, но може да е белег и за несигурност и беззащитност, възникнали като занижена самооценка; шарки в лявата страна са насочени към миналото, отдясно — с мисъл за бъдещето.
А високото разположение на драските говори за склонност към прекалено идеализиране. Подобни ориентири дава и начинът на изписване на буквите и наклонът на редовете, когато са върху неразчертан лист.
Може ли с познаване на аксиомите в тази хибридна наука или с други трикове човек да заблуди експертите?
Британският авторитет Ерик Рийс твърди, че дори да държим писалката с уста или между пръстите на краката, стилът остава разпознаваем.
От тълкуването на рисунките и почерка са се интересували много отдадени на изкуството хора, а те са и сред любимите обекти на графолозите. Специалистите твърдят, че по драскулките безпогрешно виждат таланта, дори когато е още неосъзнат.
НАЙ-ЧЕСТО СРЕЩАНИТЕ
Колкото и разнообразни да изглеждат спонтанните запълвания на листа, асортиментът не е безкраен и фигурите всъщност се повтарят. Както и чертите на характера впрочем. Най-често хората си драскат различни видове спирали, геометрични фигури, звезди, паяжини, сърца, лица, очи, животни, стрелки, човечета, шахматни полета, стълби и стъпала, цветчета, слънца, гирлянди, пчелна пита. Всяко от изображенията отразява моментното вътрешно състояние на личността, емоционалния градус, в което се намира, неговата душевност и отличителни черти на характера и темперамента.
ОГЛЕДАЛО НА НАЦИИТЕ
Драски и шарки на народите? Чак толкова не, но психографологията откроява признаци, характерни за писмеността на отделни нации — казва Сашо Атанасов. — Един от основоположниците на науката — руснакът Моргенщейн, например открива във френски ръкописи изисканост, мекота, бързина и разнообразие на изписване на буквите, които определят характерните за нацията стремеж към свобода, жизненост и отсъствие на студена разсъдливост. В изследвани испански почерци преобладава опростен, равен, твърд и със затворени щрихи почерк, който говори за услужлива фантазия и страстност. В тънкия ъгловат, горделив почерк на кралица Елизабет Моргенщейн открива присъщите и за нацията самостоятелност, свобода, деловитост и студенина. В почерци, отразени в ръкописи на източни езици (китайски, японски, арабски, грузински), намира знаци за признаци на привързаност към семейството и стремеж към хармонизиране на вътрешния мир.
В славянски ръкописи с опростените, без излишни украшения, но и просторни, изпълняващи се с непринуден замах букви с открити върхове се оглеждат черти като откровеност, доверчивост, безстрашие. А също и порив за свобода, откритост, безкористност, преданост, саможертвена готовност, търпеливост и постоянство. Това са често срещани черти на характери, отразени в почерка на много достойни българи.
ЕКСПЕРТИЗА
Снимка, излязла във вестника (вижте я в галерията), предложихме за коментар на тандема Атанасов-Стоенчева, без да уточняваме автора (скулптора министър на културата Вежди Рашидов) на рисунката, родена по време на заседание.
Ето и мнението им: Безспорно вниманието на автора е сериозно ангажирано в друга насока, а скицата е «нахвърляна» без волево усилие и при занижен зрителен контрол. Приемайки, че скицата е в завършен вид и анализирайки отразените в нея характеристични признаци, можем да сметнем, че тя свидетелства за висок енергиен потенциал на автора, излъчва самоувереност, решителност, повишена тврорческа активност и работоспособност, упоритост и настойчивост. От нея лъха увереност в собствените възможности. Изразява и стремеж да бъде силен и да властва над другите. Стъпалата от скицата показват силен характер, амбициозност и чувство за сигурност, което авторът създава у околните. Смята, че може да постигне много в името на определена идея.
Анализирайки не цялостния характер, а само емоционално-душевното състояние в момента на рисуване, можем да приемем, че авторът несъзнателно изразява моментно обзела го слабост, самоупрекване за временна невъзможност да използва своите силни страни и възможности.