
През 70-те години на миналия век в добруджанското село Дъбовик се изсипва автобус с писатели. Гостите слизат от возилото и обясняват, че са дошли да видят родната къща на поетесата Дора Габе. «Ами, няма къща», вдигат смутено рамене местните.
След доста объркани обяснения селяните завеждат писателите до сграда, в която живеят преселници от Северна Добруджа. Там до един кладенец стоял най-възрастният от фамилията.
«Но тази къща е нова, не може да е родна на Дора Габе», почнали да се суетят гостите. Аа, почесал се по главата дядото край герана и завел групата в задния двор. Ето, това остана от старата къща, рекъл човекът и посочил купчина от кирпичени тухли.
Дали точно в Дъбовик е била родната къща на голямата поетеса, остава загадка. Липсват категорични доказателства както за рождената й дата, така и за родната й стряха, обяснява главният уредник на Литературния музей в Добрич Кремена Митева. Фактологията би могла да бъде лесно уточнена, ако имаше кръщелно свидетелство за раждането на малката Изидора.
Бащата на бъдещата интелектуалка обаче — руският евреин Пейсах Габе, решава, че щерка му ще бъде кръстена, след като навърши пълнолетие. Защото сама трябвало да избере дали да приеме юдаизма, или православието. В документацията, свързана със следващите важни моменти от живота на Дора Габе — завършване на образование, кръщаване, следване, също има разминаване в годините и датите.
През 1993 г. заради неяснотите с родното място на поетесата добруджанският краевед Стоян Иванов дори обявява, че Дора Габе е родена в с. Методиево, а след това е живяла в Дъбовик.
«Ходихме до Методиево, заснехме къщата, която Стоян Иванов ни показа, но липсваше документация и записани устни свидетелства на съвременници, които да удостоверят, че това е родната къща на Дора Габе, разказва Кремена Митева.
Безспорен факт е единствено, че бащата на поетесата, наричан у нас Петър Габе, пристига в Добруджа след Руско-турската освободителна война и се заселва в Добруджа. Пребивава известно време и в Дъбовик, а след това купува чифлик близо до румънската граница в село Кардам. Приживе самата Дора Габе признава, че най-ранните й спомени са доста объркани.
«Сега бях в Добруджа и дирих в кое село съм родена”, изповядва тя пред литературния историк професор Иван Сарандев. «Навсякъде пишат, че съм родена в Дъбовик. Отидох и дирих нашата къща. Няма я. На съседите къщата намерих и видях човек, с когото си проверих спомените, и той се чудеше колко ми е ясна паметта и как се съвпадаше всичко онуй, което и той знаеше. Къщата не съществува, но задният двор, който описвам в книгата «Някога», той съществува.
Предният двор, който също беше много голям далеч пред нас, беше празно пространство, сега пресечено от улицата, а една част — оттатък улицата. Тук има построена къща и хората даже ми казваха: «Тази къща е построена на ваш двор.»
Споровете за мястото и датата на раждане на поетесата приключват в края на миналия век, когато се приема официално, че Дора Габе е родена на 24 август 1888 г. в Дъбовик.
През 1993 г. в селото решават да направят музей на видната поетеса. Инициатор е Стоянка Първева, по това време читалищен деец, а сега кметски наместник на селото.
През 1995 г. читалището е преименувано от «Христо Ботев» на «Дора Габе». Поставя се и бюст-паметник на поетесата и се открива мемориална експозиция «Дора Габе».
Поради липса на родна къща обаче музеят се помещава в читалището. Сред най-интересните експонати в него е посмъртната маска на ръцете на видната интелектуалка. Друга ценна реликва е писмо на Вазов, с което той я кани да го посети.
Зарадваната Дора Габе купува роза и тръгва за срещата, но по пътя разбира, че писателят се е споминал. Заради житейската ирония става така, че тя полага първа цвете върху ковчега на патриарха на българската литература.
Експозицията в читалището съдържа 140 книги от личната библиотека на Дора Габе, любимите й чашиза кафе, тефтерчето й с телефонни номера на приятели, очилата й, тесте карти.
Дора Габе винаги се е завръщала с радост в родното си село, цитира спомени на местните кметицата Стоянка Първева.
За последно легендарната дама гостувала в Дъбовик навръх 80-ия си рожден ден.
«Целият Дъбовик се побира в душата ми», признала тогава поетесата.
От 1996 г. на всеки две години в селото се провежда националният конкурс за млада поетеса на името на Дора Габе.
ЮЛИЯНА ВЕЛЧЕВА
Блокове на мястото, където е живял Анастас Петров?
Патриархът на българския балет Анастас Петров е роден на 1 септември 1899 г. в Добрич в семейството на Мария и Петър Дачеви — преселници от Котел.
Талантливият младеж учи класически балет в Берлин, а след това е солист на Софийската опера.
До 1935 г. Анастас Петров е единственият мъж танцьор в балетната трупа на операта. Основател е на първата професионална балетна школа в България.
През 1977 г. получава Хердеровата награда на Виенския университет. Въпреки голямата му известност и изключителни заслуги липсват категорични данни за родната му стряха.
Опитахме се да издирим къде се е намирала къщата на Анастас Петров и да поставим на мястото паметна плоча, разказа Кремена Митева.
Търсенето обаче не дало съществени резултати. Имало твърдения, че домът е бил в района на сегашното кино «Добрич». Там обаче старите сгради са разрушени преди 50-60 г. и са построени блокове.
По тази причина никой не се наел с категоричност да заяви къде преди сто години се е намирала къщата на първия балетист в България.
Домът на Адриана Будевска може скоро да се струти
Pодната къща на легендарната изпълнителка на трагични роли Адриана Будевска е пред срутване. Дворът е буренясал, а оградата е съборена, видя репортер на «24 часа».
Актрисата, сравнявана навремето със Сара Бернар, е родена на 13 декември 1878 г. в Добрич. В малката едноетажна сграда живее 10 години, а след това отива да учи във Варна.
През 1976 г. къщичката в Добрич е обявена за национален паметник на културата. Постройката обаче не е реставрирана от 33 години и непрекъснато се руши.
Земетресение напука стените, покривът тече.
През 2005 г. заради лошото състояние на музея експозицията е евакуирана и се съхранява в Дома паметник «Йовков».
Въпреки че е празна, преди година къщата на Будевска също стана обект на вандалски набези.
Необходима е пълна консервация и реставрация, която ще струва над 100 хиляди лева, обясни директорът на Историческия музей в Добрич Дияна Борисова.
Сградата е общинска собственост, но заради кризата огромната сума не може да бъде заделена от местната хазна.
Търсени са всякакви спонсори, апел е отправен и към бургаския театър, който носи името на Адриана Будевска.
Музеят е правил предложение старината да бъде включена в програмата «Красив Добрич». Оказало се, че няма такава възможност.
С дългогодишния проблем е запознато и Министерството на културата. На този етап обаче средства не са намерени.
Реставрират музея на Йовков след епична битка с вандалите
Къщата музей в Добрич, в която Йордан Йовков започва да пише повестта «Жетварят», бе дълги години обект на вандалски набези. Потрошена ограда, графити по стените, хвърлени из двора боклуци доскоро бе обичайна гледка.
Сградата, в която е родена съпругата на писателя, е строена в турско време. В началото на ХХ век става собственост на бъдещия тъст на твореца Абаджи Кольо. На 15 декември 1918 г. в т.нар. голяма стая се венчават Йовков и Деспина Колева Младото семейство обаче живее там кратко.
През 1919 г. Добруджа пада под румънска власт. Писателят застава на прозореца и с огромна тъга маха за сбогом на българските войски, оттеглящи се от окупираната територия. Фамилията се преселва във Варна.
Къщата в Добрич става музей още през 1968 г. През 1975-а експозицията се разширява, а година по-късно ведно със списък на къщите на дузина партизани и ятаци е обявена за паметник на културата. Междувременно край музея са поникнали няколко жилищни блока, които напълно закриват панорамата към старината.
Властта компенсира проблема по особен начин. По повод 100-годишния юбилей на писателя е изграден Дом паметник Йордан Йовков” — на 500-600 м от автентичната къща.
Двете сгради обаче са отделени от булевард и кръстовище. Монументалният Дом-паметник спокойно може да влезе в списъка на тоталитарното изкуство. Единственото в замисъла на проектантите, което кореспондира с големия разказвач, е каменното пано на Стоимен Стоилов, изобразяващо Йовковия свят. За жалост творението е почти закрито от огромна стълба.
През 1995 г. проектантският колектив на дома получава първия и единствен у нас архитектурен «Оскар» — «Архскар». Наградата е от Съюза на архитектите, а в състезанието са участвали над 200 грандиозни соцсгради, строени през 70-те и 80-те г.
Точно във времето, когато монументът беше награден, теренът край автентичната къща на Йовков стана особено апетитен. Живеещите наоколо искаха да построят на това място гаражи, разказват паметливи. Непрекъснато чупели оградата и палели огън край двора, за да си варят компотите. От терасите на блока пък хвърляли стари дюшеци и боклуци. «Няколко пъти ние, уредниците от Дома паметник, поставяхме ограда и я боядисвахме собственоръчно», обяснява Кремена Митева.
Варварските набези станаха причина пристройката към музея — къща близнак, слепена към Йовковата, да бъде разрушена. В нея се съхраняваше фондът от етнографски ценности на Историческия музей. Първо неизвестни задигнаха оттам 50 бакърени съда, кани, свещници и сахани. След това сградата беше превърната в свърталище на клошари и наркомани. Имаше и палеж, който пряко застраши музея на Йовков.
През юли община Добрич спечели проект «Йовковият Добрич — съвременна туристическа дестинация». Той е на стойност близо 4 млн. лв. и ще се осъществява в продължение на две години. Предвижда се къщата музей «Йордан Йовков» да бъде реставрирана и консервирана. Към сградата ще бъде изградена тоалетна, ще се прокара ВиК. На мястото на съборената къща близнак ще бъде вдигната малка сцена до нея и седящи места. Идеята е там да се провеждат литературни четения и да се излагат тематични експозиции на открито.