Сражение у Вырбишского прохода состоялось 26 июля 811 года между болгарскими войсками под предводительством хана Крума и войсками Византийской империи. В 808–809 годах хан Крум поддержал восстание болгар в долине реки Струма, которые проживали там ещё за 30–40 лет до Аспаруха, и впоследствии присоединил их земли к своему государству. В 809 году болгарские войска под командованием хана Крума захватили византийскую крепость Сердику. Ответ василевса не заставил себя ждать: в начале 811 года византийский император Никифор I Геник организовал поход на Плиску — столицу болгарских ханов.
Хан Крум предпринял дипломатические меры, направленные на достижение мира, но Никифор отверг его предложение «по причине собственной злобы и по наущению своих единомышленных советников». Император лично повёл тагмы через перевалы Стара-Планины и вступил на болгарскую территорию 20 июля. За последующие три дня Никифор достиг Плиски и осадил её. Византийский император сопровождал свой поход неслыханными жестокостями и произволом в отношении местного населения, которое подвергалось резне без различия пола и возраста. Крум вновь обратился к нему со следующими словами: «Вот, ты победил. Так возьми же, что тебе угодно, и уходи с миром», — надеясь таким образом предотвратить дальнейшее разорение. Но император, опьянённый своими успехами, не желал и слышать о мире. Никифор, разграбив и разрушив резиденцию Крума, выступил обратно в Константинополь как победитель. Пока византийский император был занят разорением и опустошением Плиски, Крум мобилизовал все наличные силы и приготовился к справедливому возмездию. Он был разгневан как отказом императора заключить мир, так и неслыханными жестокостями, грабежами и произволом в его государстве. Болгары перекрыли входы и выходы горных проходов деревянными укреплениями и устроили завалы в узких местах.
Когда Никифор узнал, что путь к отступлению отрезан, и, видя зубцы Вырбишского прохода, он пришёл в отчаяние. Своей свите он сказал: «Даже если бы у нас были крылья, никто пусть не надеется избежать гибели». Крум собрал своё войско и в ночь на субботу, 26 июля 811 года, напал на перепуганных византийских воинов. В теснинах Вырбишского прохода произошла страшная резня. На рассвете болгары обрушились на палатку Никифора, где он и был убит. В ночном бою помимо императора погибли многие видные вельможи и военачальники, а именно патрикий Феодосий Саливара, стратиг восточных войск патрикий Роман и стратиг Фракии. Множество офицеров и бесчисленное количество воинов нашли свою гибель в горных теснинах. Летописец Феофан отмечает: «Вся христианская красота погибла!» Ставракий, сын Никифора, тяжело раненный в спину, едва сумел спастись живым и, испытывая страшные страдания, добрался до Адрианополя. Спустя несколько недель он скончался в Константинополе. Поражение императора Никифора у Вырбишского прохода 26 июля 811 года избавило Болгарию от страшной опасности. Болгары закрепили за собой все завоевания на западе, включая Сердику, и обезопасили себя от будущих нападений со стороны Византии. Болгарский хан прославился как победитель ромейского императора. Битва стала грандиозной военной и политической победой, поскольку это второй византийский император (после Валента, на 400 лет раньше) за всю тысячелетнюю историю Византии, который пал в сражении. Последний император Константин XI также погиб от вражеского оружия, но это произошло при падении столицы Константинополя в 1453 году, когда судьба некогда великой империи была уже предрешена.
Гордость Крума от великой победы ярче всего проявляется в рассказе о голове Никифора. «Отрубив голову Никифора, — пишет летописец, — Крум очистил череп и оковал его снаружи серебром и с гордостью заставлял славянских князей пить из него». Славная победа воодушевила Крума, и он начал готовиться к восстановлению прежнего положения Болгарии как первой силы на юго-востоке Европы.
Оригинал:
Битката зад Върбишкия проход се провежда на 26 юли 811 между български войски, водени от кан Крум, и войски на Византийската империя. През периода 808-809 г. хан Крум подкрепя бунта на българите в долината на р. Струма, които са там 30-40 години преди Аспарух и впоследствие присъединява земите им към своята държава. През 809 г. българските войски, водени от хан Крум, завземат византийската крепост Сердика. Отговорът на Василевса не закъснява и в началото на 811 г. византийският император Никифор I Геник организира поход срещу Плиска, столицата на българските ханове.
Хан Крум предприема дипломатически мерки, целящи мир, но Никифор отхвърля предложението му „поради собствените си злонамерения и по внушенията на едномислените си съветници“. Императорът лично повежда тагмите през проходите на Стара планина и навлиза в българска територия на 20 юли. За следващите 3 дни Никифор достига и обсажда Плиска. Византийският император придружава кампанията си с невиждани жестокости и произволи над местното население, което е подложено на клане без разлика на пол и възраст. Крум повторно се обърнал към него със следните думи: „Ето, ти победи. И тъй, вземи, каквото ти е угодно, и си иди миром“, като искал по тоя начин да отклони по-нататъшното разорение. Но императорът, главозамаян от успехите си, не искал и да чува за мир. Никифор, след като ограбил и разрушил Крумовата резиденция, потеглил обратно за Константинопол като победител. Докато византийският император бил зает с разорението и опустошението на Плиска, Крум мобилизирал всички налични сили и се подготвил за справедливо възмездие. Той бил разгневен, както от отказа на императора да сключи мир, така и от невижданите жестокости, грабежи и произвол в държавата му. Българите заградили входовете и изходите на планинските проходи с дървени укрепления и направили засеки в тесните места.
Когато Никифор научил, че пътят за отстъпление е отрязан и, виждайки зъберите на Върбишкия проход, започнал да се отчайва. На свитата си казал: „Дори да бяхме крилати, никой да не се надява, че ще избегне гибелта.“ Крум събрал войската си и през нощта срещу събота, 26 юли 811, нападнал изплашените византийски войници. В теснините на Върбишкия проход станало страшно клане. На разсъмване българите се нахвърлили върху палатката на Никифор, където той бил убит. В нощния бой освен императора загинали много видни велможи и военачалници, a именно патриций Теодосий Саливара, стратегът на източните войски патриций Роман и стратегът на Тракия. Много офицери и безбройно много войници намират гибелта си в планинските теснини. Летописецът Теофан отбелязва „цялата християнска красота загина!“. Ставракий, синът на Никифор, тежко ранен в гърба, едвам сполучил да избяга жив и в големи страдания достигнал до Одрин. След няколко седмици умира в Константинопол. Поражението на император Никифор във Върбишкия проход на 26 юли 811 г. избавило България от страшна опасност. Българите закрепили всичките завоевания на запад заедно със Сердика и се осигурили от бъдещи нападения от страна на Византия. Българският хан се прославил като победител над ромейския император. Битката била грандиозна военна и политическа победа, тъй като това е вторият византийски император, след Валент 400 год. по-рано, в цялата 1000-летна история на Византия, който пада в битка. Последният император Константин XI също загива от вражеско оръжие, но това става при падането на столицата Константинопол през 1453 г., когато съдбата на някогашната империя е вече решена.
Гордостта на Крум от великата победа най-ясно изпъква в разказа за Никифоровата глава. „Като отрязал главата на Никифора, пише летописецът, Крум очистил черепа и го обковал отвън със сребро, с гордост карал славянските князе да пият.“ Славната победа окуражава Крум, който започва да се приготвя за възвръщане предишното положение на България като първа сила в Европейския югоизток.
https://www.actualno.com/chronicles/han-krum-razgromjava-vojskata-na-vizantijskija-imperator-nikifor-i-news_686830.html
