Оригиналъ на стихотворението отъ вѣстник «Независимость» 15.09.1873г.:
Въ механата
Тѣжко, тѣжко! Вино дайте!
Пиянъ дано азъ забрава
Туй, що, вие не знаете
Позор ли е или слава…
Да забрава край свой роденъ,
Бащина си мила стряха
И тезъ, що въ менъ духъ свободенъ,
Духъ за борба завѣщаха!
Да забрава род свой бѣденъ,
Гробътъ бащинъ, плачътъ майчинъ, —
Тѣзъ, що залакътъ наѣденъ
Грабат съ низакъ гнусенъ начинъ, —
Грабат отъ народътъ гладенъ,
Граби подалъ чорбаджия,
За злато тѫрговецъ жаденъ
И попъ с божа литургия!
Грабете го, неразбрани!
Грабете го! Кой ви брѫка?
Робътъ спи — не ще да стане
А ний, вмѣсто съ поѫътъ въ рѫка,
Пиѣмъ, пѣем буйни пѣсни
И зѫбимъ са на тирана;
Механите сѫ намъ тѣсни —
Крѣщимъ: «хайде на балкана!»
Крѣщим, но щомъ изтрѣзнѣемъ,
Забраваме думи, клѣтви,
И нѣмѣем и са смѣемъ
Предъ народни свѣти жертви!
А тиранинътъ вѫрлува
И безчести край наш роденъ
Коли, бѣси, бие, псува
И глоби народ поробенъ!
О, налѣйте! Ща да пия!
На душа ми да олѣкне,
Чувства трѣзви да убия,
Рѫка мѫжка да омѣкне!
Ще да пия на пукъ врагу,
На пукъ и вамъ, патриоти!
Въ свѣтътъ нѣма мило, драго —
Врѣдомъ пѫлно с идиоти!
Художник Леонид Павлович ГРИГОРАШЕНКО 21.10.1924, Котовск Одесской обл. — 13.1.1995, Кишинёв.
