BG Diaspora: Проект болгар Москвы, посвященный культуре, истории и дружбе между народами
Болгарская Диаспора — слайд 1
Болгарская Диаспора — слайд 2
Болгарская Диаспора — слайд 3
Болгарская Диаспора — слайд 4
Болгарская Диаспора — слайд 5
Болгарская Диаспора — слайд 6
Болгарская Диаспора — слайд 7
Болгарская Диаспора — слайд 8
Болгарская Диаспора — слайд 9
Болгарская Диаспора — слайд 10

Гложенският манастир строен над пропасти

Гложенският

Гложенският манастир е изграден върху платото, с което завършва връх в планинския масив Лисец, дял от Стара планина. Платото е било напълно недостъпно, тъй като от всички страни е обградено от пропасти, достъпът до манастира в миналото е бил само по прокопан в отвесните стени тунел. Данни за възникването на обителта в средновековната писмена традиция засега не са открити. Съществува местна легенда, че около 1230 г. земите в подножието на манастира били дадени с грамота на българския цар Иван Асен II като феодално владение на беглец от Киевска Рус — княз Глож, който бягал от татарите. В руската писмена традиция липсва такъв княз, а и името не е много руско. Навярно става дума за късна измислица на монаси от манастира с цел да заслужат благосклонността на руските власти при редовната практика в ХVI-ХVIII в. да търсят финансова помощ от Руската патриаршия. Не е вярна и втората част на легендата, според която на скалата се появила сама Чудотворната икона, за която се разказва, че е от това време. Всъщност тя е от 1826 г. и е рисувана от Йоан Попович, а обковът й е от 1827 г.
Както всички останали български манастири и Гложенската обител навярно е възникнала като монашеско-отшелническо гнездо. След време (може би наистина в средата на XIII в.) български болярин е построил манастирските сгради. За съжаление при превземането на този край от турците в 1393 г. манастирът е бил унищожен, тъй като местоположението и сградите му го превръщали в труднопревземаема крепост. В началото на XX в. все още стояла в руини отбранителната кула, построена в XIV век.
През втората половина на XV в., когато границите на Османската империя били вече далеч от българските земи, манастирът бил възстановен.
Гложенският манастир е бил важно книжовно средище в ХV-ХIХ век. Но при разгорялата се в средата на XIX в. борба за българска църква, ръкописната му библиотека била унищожена от гръцкия владика в Ловеч. Оцелял е само един ръкописен «Апостол» от 1689 г. и един късен ръкопис с легендата за основаването на манастира. При националноосвободителната борба (60-те — 70-те години на XIX в.) манастирът е бил превърнат в сигурно убежище на комитетски дейци и чети от игумен Евтимий, съратник на Васил Левски.