Оглеждаш с погледа на мисълта си
площада, улиците и завоите,
гостоприемството на къщите похвалваш,
разбираш говора на птиците,
с цветята и овошките приказваш,
отгатваш тайните на пешеходците,
превързваш раните им с обичта си,
познаваш навиците на сезоните
и даваш име на нещата,
за миг дори си мислиш,
че нищичко не може вече
да те учуди и главозамае…
Сепни се овреме —
зад ъгъла на времето
се крият изненади:
крак на живота ти подлага
пързалката на подлостта,
спотайва се дълбока пропаст,
прикрита с хитрост от коварството,
въже, изплетено от славословия,
над шията ти се надвесва…
