На Ангел Джендема
Ѣ Ѫ —
Вие сте старите ни къщи
с тайни проходи, стълбища, балкони.
Разрушиха ви
и настаниха духовете ви
в А, Е, Я — стандартни блокове.
Ѣ —
под твойта двойна стрѣха заседаваше
комитетът на българското единство.
Сега на твое мѣсто
възникна позволено Я,
а срещу него
се гордее деликатно Е.
Сега България е разделена
на хляб и хлеб,
на мляко и млеко,
на няма и на нема…
Ѫ
ти бе сѫдба и пѫлт за нас.
И съсѫд на кръвта ни!
Ти беше храмът за независима България.
Но рухна…
Като кѫтник те извадиха.
Сега пред мен е зяпнало от изненада
А-то на четА.
И нахално ми отвръща
Я-то на летЯ.
Букви заместители
са сградите на нашите умстВени предградия.
Мисълта ни се засели
В Едипови
жилищни комплекси:
нови
като новини,
грозни
като угризения.
