Този свят е сцена театрална, дето цивилизованите лъжат като същи актьори. Простите и невежите са за цивилизованите като добитъка за хората. Европейците дохождат при нас, заблуждават ни с разни фалшиви и лъскави думи и обещания. Взимат ни парите, жените, децата. Европа се е обогатила от прости като нас нации…
4.28 мин./22.5 мб.
Българите сме наивници
Класиците ни са срамно актуални, казва Николай Урумов в интервю на вестник Стандарт
— Г-н Урумов, да не би режисьорите да са решили, че сте новият Калоянчев?
— Всичко е възможно. Самият той се радва на ролите ми и смята, че в някаква степен продължавам това, което е правил през годините. По време на снимките на «Бай Ганьо се завръща от Европа» се сближихме много. Калата е изключителен актьор. Въобще неговото поколение носи магията, която е резултат от тоталното себераздаване и отдаване на професията. Истинските артисти никога не лъжат зрителя. Те се разголват пред него и са безкрайно уязвими, но той високо цени тъкмо това. Те просто са мисионери. В предишното време, по-чисто като взаимоотношения и общуване, Калата и другите бяха духовни водачи.
— Харесвате ли се като Бай Ганьо в новия филм на Иван Ничев?
— Все още не съм видял заснетия материал. И може би няма да го направя. След толкова години и роли в киното продължава да ме гони някакъв страх и суеверие. Ако трябва да бъда откровен докрай, ще ви призная, че има отдавна излезли филми с мое участие, които дори не съм гледал. Всичко започна, когато навремето не се харесах в някакъв образ. Стори ми се, че нещо не съм доизкусурил като хората.
— Защо се съгласихте да играете мосю Маргариди в «Криворазбраната цивилизация» на шуменския театър?
— Спектакълът на Димитър Шарков е в чест на 170-годишнината от рождението на Добри Войников. Стана ми интересно — заради хубавата роля, отличния екип и заради самия Шумен. В него се е състояло първото представление в България.
— Народът извън столицата ходи ли на театър?
— Да, въпреки че е беден и гладен. Салоните са пълни, хората са зажаднели за изкуство. Те обичат класическите ни произведения. Влизат в залата и искат да се откъснат от всекидневието, да забравят поне за малко проблемите, да се забавляват. Интелектуалната драма не е по вкуса на всеки.
— Има ли разлика между живота в София и извън нея?
— Няма. Навсякъде из България се живее еднакво трудно.
— Защо се получава така?
— Защото политиците ни сервират живота в този му вид. Но вината не е единствено в тях. Тя е и у нас, тъй като ние сме тези, които го консумираме, без да протестираме особено убедително. Неслучайно манипулацията е тема № 1 в «Криворазбраната цивилизация». Оказва се, че ние, българите, винаги и без много-много приказки сме готови да прегърнем всяка чужда идея, дошла незнайно откъде и защо. Наивитетът ни е безкраен. По-лошото е, че той се е превърнал в неизменна част от народопсихологията ни. Непрекъснато имаме инфантилни прояви, а после се чудим защо за пореден път сме излъгани.
— Излиза, че Добри Войников направо е пророк…
— Абсолютен. На финала на пиесата той казва: «Този свят е сцена театрална, дето цивилизованите лъжат като същи актьори. Простите и невежите са за цивилизованите като добитъка за хората. Европейците дохождат при нас, заблуждават ни с разни фалшиви и лъскави думи и обещания. Взимат ни парите, жените, децата. Европа се е обогатила от прости като нас нации.» Адски е актуално. В края на турското робство България търси своята идентификация, вярната си ориентация и приоритети. Едните теглят към Европа, други — към Русия. Точно тази ситуация е много благоприятна за всевъзможните шарлатани и мошеници, които лъжат поголовно, че ще осигурят на тепсия благоденствието на нацията. Тук и сега «Криворазбраната цивилизация» може да се перифразира в «Криворазбраната демокрация». Както се казва в песента на Стефан Вълдобрев, «нещо разбрахме накриво, нещо запомнихме грешно, думите бяха красиви, сега са нелепи и смешни… Уж беше всичко обмислено — графици, дати, години. Само едно не предвидихме — животът от нас си замина».
— Не се ли притеснявате, че политиците ще се обидят от посланията на мюзикъла?
— И какво от това? Безкрайно ще се радвам, ако се засегнат поне от една реплика или песен. Но мисля, че повечето от тях са оперирани от подобни чувства. Само оптимистите могат да си въобразяват, че управниците ще си вземат поука от спектакъл като «Криворазбраната цивилизация». Въобще творбите на Добри Войников и Иван Вазов са срамно актуални.
— Не е ли абсурдно, че днес проблемите ни повтарят тези отпреди 100 години?
— Ужасно тъжно е.
«Албена Атанасова»:http://paper.standartnews.com/archive/2004/02/06/art/index.htm
