Работен ден или не, на 14 февруари добруджанци задължително зачитат Трифон Зарезан. Някои от работодателите са наясно със значението на празника и освобождават мъжката част от състава още от ранния следобед. По традиция всяка година община Добрич организира празнично тържество по случай Трифон Зарезан. Центърът на празника е Етнографският комплекс „Старият Добрич”. В ролята на цар на лозята обикновено влиза някой от мъжете зам.-кметове, който ритуално зарязва лозето. Спонсори осигуряват по чаша безплатно вино, а за веселото настроение се грижат певците и танцьорите от Професионален фолклорен ансамбъл „Добруджа”. След чаша – две червено вино,
народът се втурва към собственото си лозенце
хем да го зареже, хем да изпече нещо на скарата с отбрана компания приятели. Прибирането вкъщи става със задължителния венец от лозови пръчки. В някои части на Добричка област освен цар на лозята, се провежда и конкурс за най-добро домашно вино. Комисията по дегустация обикновено е само от жени.
В традиционната култура рязането на лозята е изключително мъжка дейност, жени не се допускат. Така се обяснява и особеното табу за жените през този ден, да не пристъпват територията на лозята “защото не е женска работа и за да ражда лозето”. През този ден е забранено на жените и да режат, тъй като “св. Трифон на този ден си отрязал носа”.
След като всеки стопанин е зарязал своето лозе, всички се събират там, на обща трапеза. На земята върху дълги пешкири се нареждат питите, кокошките и другата донесена храна, както и бъклиците с вино. Голяма китка от босилек, в която са втъкнати три лозови пръчки, се слага в средата. Най-старият и уважаван лозар взима китката и казва: “Който е честит, нека поеме китката и бъде цар!” Всеки има право да вземе китката, но обикновено младите отстъпват на някой възрастен и опитен лозар и особено на този, който вече е “царувал” и през неговото “царуване” е имало не градушки или суша, а плодородие. Към обед, вече полупияните мъже окичват “царя” с лозови пръчки и го отвеждат в селото. Там трябва да обиколят всички къщи, като във всеки двор ги чака стопанката с пълен котел вино.
Част от виното се плиска върху царя
а останалата се изпива от придружаващите го мъже. Обиколката на селото завършва в къщата на царя, където отново се прави угощение. Накрая в средата на селото, на мегдана и се играе т. нар. Зарезанско или Трифонско хоро. Хороводецът, най-често “царят”, държи в ръка бъклица или котле с вино и с лозови пръчки.
В днешни дни в Добруджа се спазват част от обредните ритуали на Трифон Зарезан – зарязване на лозето, венецът от пръчки на главата, бъклицата или бутилка вино, както и хорото.
Светецът си отразял носа
Добруджанската народна легенда, свързана с Трифон Зарезан, разказва, че Свети Трифон бил прост лозар, който зарязвал пръчките на една от лозите си, когато покрай него минала сестра му Света Богородица с малкия Иисус на ръце. Тя отивала на 40-тия ден от раждането да си чете молитва в църквата. Трифон й се присмял, че има незаконно дете. За да го накаже, Богородица отишла в село при жена му и съобщила, че той си е отрязал носа. Изплашена, Трифоница грабнала кърпи, пепел, сажди, мас и отишла на лозето, за да превърже мъжа си, но го намерила здрав. След като му разказала защо е дошла, Трифон се засмял и показал с ръцете си как се зарязва пръчката — не отгоре надолу, а обратно — отдолу нагоре. При извършването на този жест, той наистина си отрязал носа.
