Филмите на младия архитект Пламен Мирянов за Българската азбука, за отец Пайсий, за Св. Йоан Рилски, за Седемте рилски езера, за Опълченците на Шипка, за Белоградчишките скали и уханието на Българската роза са извор на национално самочувствие, преклонение пред величавата ни история, която ни е съхранила в хилядолетията като народ с традиции и култура.
В тези дни, когато страхът от глобалното зло, което надвисна над човечеството, нека да се обърнем към тези магически кадри — там ще намерим и упование, и сила, и мъдрост. За да се убедим, че при всички изпитания българският народ намира онази живителна енергия, която го държи изправен.
«Заветът на Св. Йоан Рилски» е уникален документ, чието място в духовен и верови аспект е до Паисиевата история — мерило за националното ни самосъзнание. «Аз, смиреният и грешен Йоан, който не съм извършил никакво добро на земята, когато дойдох в тази Рилска пустиня, не намерих човек в нея, но само диви зверове и непроходими дебри. И поселих се в нея самин със зверовете, без да имам нито храна, нито покрив, но небето ми беше покров, земята — постеля и билките храна. Но благият Бог, заради любовта към Когото презрях всичко и претърпях глад и жажда, мраз и слънчев пек и телесна голота, съвсем не ме изостави, но като милосърден и чедолюбив баща обилно задоволи всичките ми нужди. И какво да въздам на Господа за всичко, що ми даде? Много са Неговите благодеяния към мене, понеже от Своята света висота погледна милосърдно на моето смирение и ми оказа помощ да претърпя всичко — не аз, а Христовата сила, която е
в мене — защото от Него е всяко добро дарование и всеки съвършен дар отгоре идва.»
Неслучайно младият архитект Пламен Мирянов избира да екранизира а Счита се, че макар и не толкова популярен, средновековният текст е уникален документ, чието място в духовен и верови аспект е до Паисиевата история — мерило за националното ни самосъзнание.
Заветът има четири познати преписа, които нашето духовенство приема за автентични. Единият се намира в библиотеката на Рилския манастир и е изложен в постоянната експозиция на музея му, вторият, направен от монах Касиан, е датиран 1860 г. и се съхранява в Националната библиотека, третият е дело на Неофит Рилски (ок.1793-1881), а четвъртият е по-късен и е редактиран езиково. Последните два преписа се намират в сбирката на Етнографския музей в София.
Всичко това затвърждава особеното място на «Заветът на Св. Иван Рилски» сред видеата на Пламен Мирянов-син, обвити под мотото «Нашият дом е България».
Краткият филм, чийто режисьор е именно Мирянов, е заснет в Рилската обител и околностите, като акцентът пада върху природната красота и уникалност на мястото. Пасторалните пейзажи, заснети в края на лятото и началото на есента, преобладават. Целта на видеото е да възвеличае родните географски особености в познатото като свещенно място — манастирът в Рила планина. А гласът зад кадър, цитиращ цели пасажи от «Заветът» подсилва чувството за съкралност, както на деанията на отеца, така и на обителта.
«Аз, смиреният и грешен Иван, който не съм извършил никакво добро на земята, когато дойдох в тази Рилска пустиня, не намерих човек в нея, но само диви зверове и непроходими дебри. И поселих се в нея самин със зверовете, без да имам нито храна, нито покрив, но небето ми беше покров, земята — постеля и тревите храна. Но благият Бог, заради обич към Когото презрях всичко и претърпях глад и жажда, мраз и слънчев пек и телесна голота, съвсем не ме изостави, но като милосърден и чедолюбив баща обилно задоволи всичките ми нужди. И що да въздам на Господа за всичко, що ми даде? Много са Неговите благодеяния към мене, понеже от Своята света висота погледна милосърдно на моето смирение и ми оказа помощ да претърпя всичко — не аз, а Христовата сила, която е в мене — защото от Него е всяко добро дарование и всеки съвършен дар отгоре идва.»
Текстът се разгръща с цитати от Библията, за да подчертае светостта на делото на духовника. Първо, преподобният светец завещава на следовниците си да пазят светата вяра “непорочно, несмесвайки я с никакви злославия” и да спазват това, което са научили от него. Тук се преплита с посланието на Мирянов-син в съвременен аспект — да се пази историята, миналото неопетнено, чисто и свято.
Втори завет – да се пазят от “змията на сребролюбието, защото сребролюбието е корен на всички злини”, по думите на апостола. Мирянов изповядва и тази философия чрез делото си, наречено «Нашият дом е България», той се превръща в своеобразен духовен водач на българите в дебрите на забравата, в тъмнината по пътя към възвръщане на българщината.
Невероятната способност на Мирянов да вплита природа и история проличава и в това видео. Ставаме свидетели на величави гледки, снимани от високо и на минималистични кадри, подсилващи ефекта на въздействието. И тук планината символизира мистичност, отзвук на едни тъмни времена, озарени единствено от правата вяра.
«Нашият дом е България» се превръща в пътеводна светлина в едно тъмно време, в бурни времена на страх и болест. Преживяванията на лирическия герой ни връщат в миналото, за да оттекнат в бъдещето и влеят оптимизъм и светлина в днешния ден.
Режисьор: Пламен Пламенов Мирянов Оператор: Марин Маринов Завет и тропар на св. Йоан Рилски Чудотворец: Пламен Мирянов и Пламен Бейков Оператори: Марин Маринов и Ясен Джабиров Таймлапс фотография: Владимир Трифонов и Денис Ситарски Дрон: Mарин Маринов, Пламен Мирянов и Ясен Джабиров Монтаж и цветни корекции: Марин Маринов Продуцент: Пламен Мирянов — Нашият дом е България Director: Plamen Plamenov Miryanov DoP: Marin Marinov Camera Operators: Marin Marinov & Iassen Djabirov Timelapse Photography: Vladimir Trifonov & Denis Sitarski Aerials: Marin Marinov, Plamen Miryanov and Iassen Djabirov Edit and color correction: Marin Marinov Produced by: Plamen Miryanov — Our Home Bulgaria