Ѫ-та
Горкo на мене, клета!
Мен искат да изтикат
кат дрипа стара, вета
на буквите из ликът.
Невежи, не разбират
светото ми значенье
и веч на мен се взират
като на привиденье.
Крещат, кат злоба дишат:
таз буква за какво е?
А ѫгъл как ще пишат
в отсъствието мое?
Ъ-т
Млък, жабо безобразна,
изкълчено страшило,
от древността омразна
чудовище изгнило.
Ти всичко загрозяваш
с направата си скверна
и мене ред не даваш
начело да се мерна!
Омръзна ми навеки
опашка сe да бъда,
прихожда време веке
съвсем да те изпъда
Я-та
Що викате вий тамо,
диваци неразбрани?
Фърлете поглед само
на мойте тежки рани.
Мнозина днес накриво
ме гледат и безчестят,
със „е“ глупешко, диво
ламтят да ме заместят.
А други тъй ме мразат,
щото велики речи
като: язикът, князът,
без мене пишат вече!
Е-то
О крачасто творенье,
о букво най-безстидна,
ти с твоето ръмженье
приличаш на ехидна!
Във пет във ред, във клето
успях да те опърля
и, тако ми небето,
отвред ще те изфърля,
а скоро, знам наздраво,
и ѣ-тът ще подлея,
тогава с пълно право
на вази ще се смея!
Ѣ-тът
Ах, ѣт, коварно чедо,
какво ти там бълнуваш?
И кат едно говедо
за мене хоротуваш?
Знай, мойто чело бляска
и кат скала е здраво…
От твойто се не стряска
домогване лукаво.
Без мен да пишат вѣра1
не ще ли е кощунство?
Ах, как сега трепера
от твоето безумство!
Щ-то
Не викайте нахалост,
не псувайте се вия,
я вижте мойта жалост,
голяма злочестия!
И мен премеждье чака,
и страх сърце ми пълни!
Зла хидра шестокрака
ламти да ме погълне.
Какъв скандал, когато
напишат: заштиштава.
А ф-то глуповато
защо държат тогава?
Ф-то
О безполезен щръкел,
що клепеш и дърдориш?
Не знаеш нито бъкел,
а за язик говориш!
Ти мислиш – няма нужда
от мен – та да изчезна?
Макар и буква чужда,
от теб съм по-полезна!
Не ще ли е ужасно
от вас да ме избришат?
А на Фанuто красно2
как името ще пишат?
Ы-то
Не вдигайте тревога
с претензия безстидна,
не е дотолкоз строга
съдбата ви завидна.
Вас йоще ви запазват
и тачат ви пристрастно,
понякога ви сгазват,
но то не е опасно.
Но И-то мен отколя
уби като разбойник.
Ах, уважете, моля,
във мен един покойник!
І-то
И мен, и мен злочесто
утрепа тоз обесник!
За мен веч няма место
ни в книга, ни във вестник.
Аз нявга превъзходство
над всички букви имах
и в знак на благородство
една звезда приимах.
Но след преврата люти
за мен светът не пита:
един отец Пафнутий
днес йоще ме почита!
И-то
Забравени скелети,
що дoйдохте из мракът?
Хай в гроба си идете,
там червите ви чакат!
Какво ви съм похитил?
Що вдигате завеса?
Аз днес съм представител
на разума, прогреса!
Недейте вече дъдра,
хай спете в гроба честно,
кат оитата премъдра
и мусикословесна.
О-та
(изскоква из гроба)
Какво? Какво? Ах боже!
Мен считат за умряла!
И аз купнея тоже
и страдам мъка цяла!
Полвина век как чакам,
слухтя, ожидам в гроба…
Настана време, сякам,
да се избави роба.
Събранье от учени
за нас се, чух, сбирaло,
хай ставайте със мене
и живо, и умряло!
Всички
Да идем! То събранье
ще разпознай бисeрът!
И вси онеправдани
там правда ще намерат.
* По повод на филологическите събрания, които ставаха в Пловдив (1882) в дома на Н. Герова за оправяне на азбуката.
1 По стария правопис вяра се пишеше с ѣ: вѣра.
2 Известна арфанистка в Пловдив тогава.
