Бъдни вечер се нарича вечерта срещу Коледа с празничната вечеря, около която е съсредоточена основната част от коледната обредност.
От ранната сутрин на празничния ден започва подготовката за вечерната трапеза, която ще обедини човешките надежди за здраве, плодородие и благополучие на семейството. Всеки от домашните има своята роля в празничната шетня, свързана със стародавни представи и почит към небесното светило и природата.
Задължението на мъжете е да приготвят бъдник, наричан още коладник или дедник, от голямо родовито дърво (крушово, дъбово или буково). След като го отсекат, те го подготвят — намазват с осветено в църквата масло, пробиват в по-дебелия му край отвор и в него слагат тамян, масло, вино, затварят с дървен клин. Отгоре увиват бяло ленено или конопено платно. Най-възрастната жена го посипва с житни зърна. Вечерта тържествено стопанинът запалва бъдника в огнището. Той трябва да се поддържа цялата вечер. По горенето му се гадае — ако гори буйно и пръска искри, ще има богата реколта, изгорелият докрай бъдник предвещава добро, а недогорелият — зло.С изгрева на слънцето, празнично облечената домакиня замесва и изпича основния хляб, наречен боговица. Момичетата в семейството имат грижата за краваите и колачетата, които ще дадат на малките коледарчета. За последната трапеза от коледните пости, жените приготвят постна храна — нечетен брой. От всичко, което се произвежда в стопанството, трябва да има на нея, защото колкото по-богата и «голяма» е тя, толкова по-богат и здрав ще бъде домът през годината.
Кулминационен момент на празника е трапезата, около която се нареждат всички домашни, като най-близо до огъня са най-възрастните, следвани от членовете на семейството по реда на възрастта им. Трапезата на Бъдни вечер се слага на земята върху слама. Централно место на нея заема хлябът, замесен с брашно, пресято през три сита и «мълчана вода» (налята от мома или млада булка в пълно мълчание). Около него стопанката нарежда седем или девет блюда. Най-възрастният мъж прекадява с тамян. Кади най-напред трапезата, всички помещения в дома и стопанските постройки на двора. Същият мъж разчупва обредния хляб и дава по парче на всекиго. Вечерята започва рано, за да узреят рано житата. По време на яденето избягват да стават, за да лежат квачките върху яйцата и измътят пилетата. След вечеря децата се търкалят върху сламата само в една посока, за да натежат житните класове от зърно и да полегната на една страна. Трапезата не се прибира. Вярва се, че умрелите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите.
На тази дата православната църква почита паметта на Св. прпмчца Евгения и Преп. Николай войн, българин.
Имен ден: Евгени, Евгений, Евгения, Бисер, Бисера, Бистра, Благородна, Жени, Женя, Жечка, Първан, Първана
А теперь тоже самое по-русски:
Бъдни вечер (Рождественский сочельник) — это вечер накануне Рождества с праздничным ужином, вокруг которого сосредоточена основная часть рождественской обрядности.
С раннего утра праздничного дня начинается подготовка к вечерней трапезе, которая объединит человеческие надежды на здоровье, плодородие и благополучие семьи. У каждого члена семьи есть своя роль в праздничных хлопотах, связанных со старинными представлениями и почитанием небесного светила и природы.
Обязанность мужчин — приготовить полено (бъдник), называемое также коладником или дедником, из большого родового дерева (груши, дуба или бука). Срубив его, они подготавливают его: мажут освященным в церкви маслом, просверливают отверстие в более толстом конце, кладут туда ладан, масло, вино и закрывают деревянным клином. Сверху заворачивают в белое льняное или конопляное полотно. Самая старшая женщина посыпает его зернами злаков. Вечером хозяин торжественно зажигает полено в очаге. Огонь должен поддерживаться весь вечер. По его горению гадают: если он горит ярко и сыплет искрами, ожидается богатый урожай; сгоревшее до конца полено предвещает добро, а недогоревшее — зло.
С восходом солнца празднично одетая хозяйка замешивает и печет главный хлеб, называемый «боговица». Девушки в семье отвечают за караваи (ритуальные хлебы) и колачи (плюшки), которые подарят маленьким колядникам. Для последней трапезы рождественского поста женщины готовят постную пищу — нечетное количество блюд. На столе должно быть всего, что производится в хозяйстве, так как чем богаче и «величественнее» ужин, тем богаче и здоровее будет дом в наступающем году.
Кульминационный момент праздника — это трапеза, вокруг которой собираются все домашние: ближе всего к огню сидят самые старшие, за ними следуют остальные члены семьи по возрасту. Стол на Бъдни вечер ставят на пол, на солому. Центральное место на нем занимает хлеб, замешанный из муки, просеянной через три сита, и на «немой воде» (налитой девушкой или молодой невестой в полном молчании). Вокруг него хозяйка расставляет семь или девять блюд. Старший мужчина окуривает все ладаном. Сначала кадит трапезу, затем все помещения в доме и хозяйственные постройки во дворе. Этот же мужчина разламывает ритуальный хлеб и дает по куску каждому. Ужин начинается рано, чтобы злаки созрели пораньше. Во время еды стараются не вставать, чтобы наседки сидели на яйцах и успешно высидели цыплят. После ужина дети катаются по соломе только в одну сторону, чтобы колосья налились зерном и пригнулись к земле одной стороной. Стол не убирают. Считается, что души умерших приходят поужинать и позаботиться о благополучии живых.
В этот день Православная церковь чтит память святой преподобномученицы Евгении и преподобного Николая Воина, болгарина.
Именины: Евгени, Евгений, Евгения, Бисер, Бисера, Бистра, Благородна, Жени, Женя, Жечка, Първан, Първана.
