BG Diaspora: Проект болгар Москвы, посвященный культуре, истории и дружбе между народами
Болгарская Диаспора — слайд 1
Болгарская Диаспора — слайд 2
Болгарская Диаспора — слайд 3
Болгарская Диаспора — слайд 4
Болгарская Диаспора — слайд 5
Болгарская Диаспора — слайд 6
Болгарская Диаспора — слайд 7
Болгарская Диаспора — слайд 8
Болгарская Диаспора — слайд 9
Болгарская Диаспора — слайд 10

Стихията отнесе и паметника на Славейков

Паметник

Видиш ли долу в полето,

дет се мержеят, чернеят

дестина дървя върбови?

Там било село Бисерча

в стари години, отколе,

там се родила, живяла

мамина мила Гергана.

Така започва поемата «Изворът на Белоногата» на Петко Р. Славейков, написана през 1873 г. Тя е за отдадената на либето си Гергана, която отказва на турски везир.

Гранитната статуя на поета в харманлийското село Бисер бе поломена от стихията. Постаментът и торсът, строшени на късове, са под огромна купчина довлечени от високата вълна дървета. Багерът пък е извадил на десетина метра от монумента отчленената от тялото глава.

Славейков никога не е изяснявал дали героинята му е съществувала в действителност. Предполага се, че преди да сътвори стиховете, възрожденецът е попаднал на легенда или разказ на местни хора при едно от петте си пътувания до Цариград.

Десетилетия обаче се води ожесточен дебат между Харманли и с. Бисер къде е «Ак балдър чешмеси» (от турски: чешмата на белите бедра» — б.а.).

«Изворът на Белоногата» категорично указва водоизточник до с. Бисер», уверен е бившият кмет на селото Павел Павлов, автор на книгата «С. Бисер от древността до днес».

В Харманли обаче твърдят, че бликналата вода е каптирана в местността Юртищата — на два километра от общинския център.

Като арбитър в спора е въвлечен и академик Тодор Павлов, шеф на БАН от 1947 до 1962 г. «След отпускането на 75 000 лева група харманлийски другари правилно са сметнали, че по-правилно ще бъде тези пари да се задържат от Харманлийския общински съвет, за да бъде направен парк край град Харманли на «Ела чешма», пише в свое становище той.

Това става в средата на 50-те години на миналия век. Селският народен съвет в с. Бисер реагира моментално и се обръща към Президиума на Народното събрание. Започва се истинска битка за марката «Герганина чешма».

Още на 26 декември 1960 г. обаче акад. ТодорПавлов изготвя противоположно на първото си становище. На около 10 страници научно обосновава тезата, че т. нар. извор на Гергана е до жп спирката на село Бисер. Аргументите: преди преименуването на селото през 1906 г. то се е казвало Инджилии, което буквално се превежда Бисер. Освен това категорично било, че става дума за селски сюжет, а още тогава Харманли си е бил град.

«При тези факти съвсем изкуствени са усилията на защитниците на харманлийската теза да доказват, че Харманли навремето също така е било село, следователно Гергана е могла да бъде като селско чедо жителка на това села», пише академикът. Трето обстоятелство в подкрепа на Бисер било, че творецът описва полски пейзаж с върби, което също съответства на ландшафта около Бисер.

Преди това до ръководството на БАН докладва и шефът на Етнографския институт и музей академик Стоян Романски: «Другарю началник, по събраните сведения от арх. Багра Георгиева смятам, че местонахождението на «Герганина чешма» по поемата на Славейков е до село Бисер, а не на 2 км от Харманли».

Харманли цака Бисер с откриването на комплекс «Изворът на Белоногата» към бившия «Балкантурист». По време на посещение на бившия първи Тодор Живков в града през 70-те бисерчани подготвят изложение до държавния глава.

Цялото село се готви да спре Живков на пътя.

Милицията не позволява това да се случи, но тогавашният окръжен началник на МВР ген. Владимир Янев все пак предава изложението на Първия.

«Късно е, либе, за китка, сега са времена потайни, аГергана — незнайна», доразвива дядо Славейков партиен функционер.

Оттам нататък споровете се водят само на местно равнище.

Каквато и да е истината, Гергана отдавна е станало нарицателно име и в Харманли, и в село Бисер. Наричат паркинга на изхода на общинския център за Любимец «Гергана». Отбивката с магазини и заведения преди разклона за село Бисер пък е «Малката Гергана».

«Изворът на Белоногата» се наричат и заведения. На самия паркинг до Бисер има дори параклис “Герганин извор”, а на входа е изобразена сцена от разговора на героинята с везира.

Селото, което даде 6 жертви при разрушителното наводнение, продължава бавно-бавно да се възстановява. Няма начин да не бъде възстановен и бюст-паметникът на дядо Славейков, поставен през 1962 година.
Обществена пералня ще има за пострадалите

Българското офроуд общество направи своето поредно дарение за с. Бисер. Вчера активисти от форума на любителите на високопроходими машини монтираха три перални машини в помещение на бившата фурна в селото.

«Те са дарения от наши съмишленици от Варна, Бургас и Благоевград», съобщи водачът на групата Петър Георгиев.

Джипкаджиите, както вече свикнаха да ги наричат местните, са от първите часове на бедствието в Бисер. «Досега сме събрали над 200 чувала с дрехи, обувки, ботуши, одеяла, 1500 консерви и тон минерална вода. Постоянно държим връзка с кметицата на селото и питаме какво още е необходимо», каза Виктория Викторова.

Обществената пералня трябва да заработи до дни, когато напълно се оправят проблемите с електричеството и водоснабдяването. Пералнята вече има отговорник на доброволни начала — Петър Петров от селото. Той ще записва желаещите да се изперат безплатно и ще следи за безопасността на уредите.

Офроуд феновете станаха известни с предишните си акции по почистването на язовир «Въча» и на Рилските езера. Сега те обмислят и закупуването на пароструйка за бисерчани, с която да се чистят тоновете кал по наводнените къщи.

230 лева пък събраха шестокласници от шуменското училище «Сава Доброплодни» за пострадалите. След часовете в четвъртък на родителска среща те помолили присъстващите майки и бащи да дадат пари.