Никога не бих отишъл в Омуртаг освен ако нямах основателна причина да го направя. През миналата седмица бях член на жури на четвъртия радиоконкурс „Духовни мостове” за кабелни радиостанции. Той бе посветен на полета на втория български космонавт Александър Александров, който е родом от Омуртаг и реално е летял в Космоса преди 20 години за разлика от първия. В него участваха 16 общински радиостанции от страната.
Трогателно „събитие”, за което всеки от големия град би си задал въпроса – какви са пък сега тези кабелни оператори? Ами това са местните радиоточки! Точно така – това са онези радиостанции, които се субсидират от общината и предават в по-голямата си част местни новини само за няколко часа. Много важна дейност за всяка община.
Конкурсът се проведе в единствения хотел на Омуртаг „Замък интер”, чийто собственик е бивш депутат от Великото народно събрание по линия на ДПС. Всъщност изборът на този депутат е причината Александър Александров да се разсърди на общината, че не избират него. Ами как да го изберат, като реално в общината днес живеят 26 000 души, от които български турци са 18 000, 3000 са български роми, а останалите 5000 са български българи. В момента всеки четвърти в Омуртаг говори турски и трудно разбира български. А не е било така. След Освобождението Осман пазар, така се е наричал до 1934 г., преживява значителни демографски промени. Турското население се изселва и на негово място идват българи от Трънско и Кюстендилско.
„Замък интер хотел” се извисява в началото на отклонението за града. До него има и „Интер” — бензиностанция, на която зареждат гориво основно турски тирове, някоя и друга „Жигула” или „Москвич”. Хотелът е модерно направен, но веднага си личи, че е турска собственост по множеството обувки, изути пред стая с надпис „Офис”.
От хотела можеш и пеша да стигнеш до града. Не е далеч. Само на 15 минути е, но трябва да се внимава много, защото в началото се върви по улица „Цар Освободител”, а по нея се кара привечер с бясна скорост. През деня, ако решиш да караш кола, е още „по-забавно”. Движението е толкова хаотично, че имаш усещането, че това е много голям град. Всъщност всеки си кара, както си иска. Спира се внезапно на центъра на кръстовището, пешеходци по чехли пресичат, както им дойде, и никой не се съобразява с никого. Добре, че разстоянията не са големи. И заветното придвижване до кръчмата е кратко. Между другото кръчмите в града са само две. Ние ползваме „Оазис” заради добрата кухня и секса. Докато консумираш, котките правят любов на дувара около заведението. В града има пет таксита, като две от тях работят до един и половина през нощта, но само ако се договориш.
Градът се намира на 500 метра надморска височина. Имат горещо лято и студена зима. Максимумът на валежите е през юни, а техният минимум е през февруари. Имат проблем с водата. Градът е на режим, тъй като трябва да си сменят тръбите или да построят тръбопровод към новия язовир в Ястребино, защото не могат да ползват стария в Голямо Соколово. Не ми стана много ясно, тъй като това е работа на кмета, а не моя и не схванах защо това досега не е направено. В момента взимат вода от язовира в с. Кипилово, който е строен през 70-те.
От стария град са запазени църквата «Свети Димитър» от 1851 г., Мензилишката чешма от 1779 г. и 6 възрожденски къщи в национален стил.
Историческият им музей е много интересен. Той разполага с три тематични експозиции — археология, етнография и общоисторическа. Те са поместени в осем зали. Археологическата експозиция представя праисторически предмети. Етнографската — градското и селското всекидневие в района. Общо историческата проследява развитието на града от 17-и до края на 19-и век.
В музея на Омуртаг видях изгоряла леща, пшеница и мелница от памтивека (втората половина на 7-о хил. пр.н.е.), баня от края на 19-и и началото на 20-и век и много други неща.
Но най-интересен ми бе разказът на шефа на музея Мирослав Тошев за д-р Панайот Томов, гражданин на Омуртаг, делял една квартира с Бенито Мусолини в Италия. Та този д-р Томов, на негово име е многопрофилната болница за активно лечение в града, отива да види Мусолини вече като държавен глава. Мусолини го посрещнал с всички почести, както си е редно да се види стар приятел, и се снима за спомен с него. Слуховете са, че д-р Томов е използвал тази снимка, сложена на видно място в неговото магазинче във Франция. Използвал я, за да подчертае близкото си приятелство с Мусолини и по този начин да предразположи знатни хора да общуват с него по-свободно, измъквайки им информации, защото просто е бил агент на КГБ.
Малко преди да отпътувам за София, научавам и девиза на общината: МЪДРОСТ, СИЛА, ГРАДИВНОСТ. Помислих си – какъв хубав девиз, а имат режим на водата.
