Ден денувам кътища потайни,
нощ нощувам пътища незнайни.
Немам тато, нито мама.
Тато да ругае, мама да ридае.
Леле моя, ти Пирин планино!
Море църно цариградско вино!
С враг врагувам — мера според мера.
В благ благувам — вера, зарад вера.
Немам братец, ни сестрица.
Братец да ме хвали, а сестра да жали.
Леле моя, сабя халосия!
Море лута одринска ракия!
Бог богува — нека си богува.
Цар царува — века ли царува?
Немам либе — първа обич.
Мене да очаква и да ме оплаква.
Леле моя, пушка огнебойка!
Море тънка солунска девойка!
Ослепял, след като е направил неуспешен опит за самоубийство, презрян и хулен, той доброволно напуска този живот, като взима голяма доза отрова и се застрелва. Революционер, четник в четата на Яне Сандански. При избухването на Балканската война през 1912г. поетът е доброволец в Македоно-Одринското опълчение. Войвода на Македоно-Одринската революционна организация. Участва и в освобождението на Банско и Неврокоп (сега Гоце Делчев).
Смятан за един от най — големите поети на 20 век.
ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА МУ!
