Миряните във всички епархии на Българската православна църква празнуват днес Бъдни вечер — денят преди Рождество Христово. В храмовете се отслужва света литургия.
На трапезата на Бъдни вечер се слагат само постни ястия, тъй като е последният ден от Рождественския пост. Според обичаите на нея трябва да присъства нечетен брой ястия — 7, 9 или 11 ястия. Задължително на масата се слагат варено жито, варен фасул, сърми, пълнени чушки с боб (или ориз), ошаф, туршии, лук, чесън, мед и орехи, вино.
След вечерята трапезата се оставя неприбрана, в символ на очаквания гост — младият Бог, който ще се роди. Негом символ, а също и на очакваното с него плодородие е бъдникът — дебело дъбово или крушово дърво, което домакинът на всеки дом трябва да отсече. Бъдникът се миросва за плодородие и добър живот.
Предвестници на добрата вест са малките коледари — деца от 8 до 12 години, — които обикалят къщите, удрят с дряновите си тояги по прага и благославят „Да се роди, да се роди, дето рало ходи и дето не ходи!», а домакинята ги посреща със сито, пълно с пшеница, посипва ги със семена и ги дарява с кравайчета.
Централно място заема обредният хляб. Първото парче от погачата се оставя за Света Богородица. Традиционно хлябът в обредната символика се свързва с дома и семейството.
Според част от народните вярвания, каквото е времето на Бъдни вечер, такова ще е и през юни, ако на Бъдни вечер времето е облачно, пролетните култури ще са добри и пчелите ще носят повече мед, а ако на Бъдни вечер вали сняг, пчелите ще се роят много.
https://trud.bg/%D0%B4%D0%BD%D0%B5%D1%81-%D0%B5-%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%BD%D0%B8-%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5%D1%80/
