„Моята детска мечта беше да стана моряк, но не ми провървя и започнах да изучавам парашутизъм, моторно и безмоторно летене в аероклуба в родния ми град Ловеч“. Години по-късно вместо да покорява синята шир, Георги Иванов записва името си в историята като първия българин и балканец покорил необятния Космос за едно денонощие, 23 часа и една минута. Точно преди 43 години.
На 10 април 1979 г., в 20 часа и 34 минути московско време от космодрума в Байконур, намиращ се на територията на днешен Казахстан, космическият кораб „Съюз-33“ е изстрелян в орбита около Земята. На борда му, след едногодишни специализирани тренировки и подбор, са Георги Иванов и командирът на полета летеца-космонавт от тогавашния СССР Николай Рукавишников. Така в онзи момент България става шестата космическа страна в света след Русия, САЩ, Чехословакия, Полша и Германия.
За полета са създадени изцяло български прибори дело на родни учени. Разработени са и различни видове храни със запазване на вкусовите, ароматните и хранителните качества на продуктите в условията на космически полет. Част от българските разработки на храни продължават да се използват и до днес.
По план „Съюз-33“ трябвало да остане в Космоса 7 денонощия, но проблем с един от двигателите осуетява скачването му с орбиталната станция „Салют 6“ и принуждава екипажа аварийно да се завърне на Земята, след като прави 31 пълни обиколки около нея. Много са легендите за случилото се на борда в онези близо две денонощия, но единственият неоспорим факт е, че по време на цялата мисия Георги Иванов остава спокоен и поставя рекорд в световната космонавтика с най-спокойния пулс в историята на пилотираните полети.
Според мнозина експерти това е бил съществен елемент за щастливата развръзка на полета. „На орбиталната станция бях взел със себе си българския флаг, „История славянобългарска”, пръст от старата българска столица Плиска и от връх Шипка – символ на героизма за освобождението на България от Османско робство“ – разказва преди години Иванов пред Радио България.
А от открития космос той си „взема“ 72 кадъра, които прави лично по време на мисията. Голяма част от снимките са включени в документалния филм на Валери Маринов „Полет на ръба на безкрая” и са показвани не веднъж в Музея на авиацията в Крумово, близо до град Пловдив.
Именно там се съхранява и спускаемият апарат, с който Георги Иванов и Николай Рукавишников се завръщат обратно на Земята.
Александър Александров: За да имаме трети космонавт, ни трябва силна икономика
Шестата държава в света със свой космонавт в открития Космос и третата, създала космически храни – с тези думи първият български космонавт синтезира резултатите от онези четиридесет и седем часа и една минута, в които преди 40 години той прекарва в орбита около Земята.
В чест на първия български космонавт Георги Иванов, полетял на 10 април 1979 г. заедно с Николай Рукавишников на борда на космическия кораб “Союз 33”, Българската академия на науките организира тържество, което уважиха петима космонавти от международната програма “Интеркосмос”. Към чехословашкия Владимир Ремек, Иван Бела от Словакия, Берталан Фаркаш от Унгария, Мирослав Хермашевски от Полша и Павел Виноградов от Русия се присъедини и вторият български космонавт Александър Александров. Младото поколение трябва да разбере какво е направила българската космическа наука, обърна се към журналистите Георги Иванов, давайки за пример създаването на български прибор, летял на космически ракети, както и на нови системи за два космически кораба по програмата “България 1300”.
По случай 40-ата годишнина от излитането на първия български космонавт във фоайето на БАН бяха показани фотографии, запечатали подготовката на полета и времето, прекарано в Космоса. Проф. Цветан Дачев пък демонстрира космическа апаратура, дело на Института за космически изследвания и технологии при БАН.
Единият прибор е летял в Космоса от октомври 2014 г. до януари 2016 г. и е последният, върнал се от Международната космическа станция – разказва ученият. – Приборът измерва радиацията, която могат да получат космонавтите, когато се намират извън станцията – тогава те са защитени само от скафандрите си, затова и нашите измервания са толкова важни за тях. Освен това приборът е част от платформа с множество биологични, химически и други експерименти, облъчвани с ултравиолетова и йонизираща радиация. И когато тази платформа се връща на Земята, ние анализираме данните и установяваме каква част от спорите, семената и т. н. са загинали. Вторият прибор е макет, тъй като действителният се намира в орбита около Марс – той измерва космическата радиация около планетата и резултатите пристигат всеки ден при нас. А третият прибор, също макет, в момента се намира на Международната космическа станция. Върху дисплея му космонавтите могат да прочетат каква е измерената радиация и ако дозата е много голяма – например при слънчеви протонни събития, които траят няколко дни, те или трябва веднага да се скрият в убежището на борда, или да се върнат на Земята.
От своя страна, Александър Александров разказа как откритията в космическата наука не само могат да направят живота ни по-удобен, но и да го удължат. Благодарение на космическите технологии летателните апарати вече достигат до възможност да развиват скорост от 6-8 хиляди км. в час – така в бъдеще полетът от Лондон до Австралия ще бъде 4, а не както е сега 16 или повече часове, каза той, добавяйки, че ни очаква обнадеждаващо бъдеще, тъй като в Космоса се получават нови материали и лекарства, които ще осигурят дълголетие на човечеството. Не е далече времето, когато човек ще живее много повече, отколкото сегашните 80 или 100 години, смята космонавтът.
Ще полети ли обаче скоро в Космоса и трети българин?
Не – отговаря лаконично Александър Александров. – Защото още не сме дорасли. За да имаме трети космонавт, трябва да имаме силна икономика, силно участие в космически програми и най-вече да се разработи такава научна програма, която да бъде осигурена от нашата промишленост. А ние все още не сме до това ниво.
https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101106012/aleksandar-aleksandrov-za-da-imame-treti-kosmonavt-ni-trabva-silna-ikonomika
