Имен ден имат всички хора, носещи имената на цветя, дървета и билки.
Православният свят отбелязва днес Вход Господен — денят, в който, според вярванията, Исус Христос е посрещнат в Йерусалим с килим от палмови клонки. Празникът винаги е в неделята преди Великден и е познат сред хората като Цветница или Връбница.
Eвангелието разказва, че в неделята преди еврейския празник Пасха Иисус Христос влязъл тържествено в Йерусалим. Народът го посрещнал така, както в древни времена посрещали царете, извоювали победа над враговете им. Размахвали зелени клонки и цветя, застилали с тях и с дрехите си пътя пред нозете му и го приветствали с възгласа «Осанна».
Предишния ден Христос върнал към живота мъртвия Лазар и е посрещнат от жителите на Йерусалим като възкресител. Христос отива в храма и с царствена власт изгонва оттам събралите се в двора му продавачи и купувачи на разни стоки и извършва множество изцеления на слепи, хроми и недъгави.
Денят на влизането на Христос в Йерусалим бележи началото на най-скръбната, но и на най-наситената с духовни послания седмица в живота на вярващия християнин — времето, в което Иисус Христос приема страданието и кръстната смърт, за да изкупи греховете на човечеството и чрез своето възкресение от мъртвите да му дари надеждата за спасение и вечен живот. Дните след Цветница до Възкресение Христово се наричат Страстна седмица и означават мъка и страдание. Затова на Цветница християнската църква припомня тържественото влизане на Иисус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха.
В старите свещени книги пророците предсказвали, че един ден Бог ще изпрати на света Спасител, че той ще влезе в Йерусалим, както древните царе, възседнал магаре. Мнозина вече били чували за чудесата, които Иисус Христос извършвал и като го видели да влиза в града, заобиколен от учениците си, повярвали, че той е новият еврейски цар, който ще ги спаси от властта на римляните.
Единствено децата разбрали, че Христос не е обикновен цар, а е цар на Небето и Земята, който ще царува вечно. Те тичали пред него, размахвали палмови клонки и радостно пеели: «Благословен е Идещият в име Господне». Тези, които го приветствали като цар с възгласи «Осанна», дни по-късно викали «Разпни го» и го предали на римляните, за да бъде разпнат на кръст като разбойник.
У нас първите разлистени дървета през пролетта са върбите, затова върбовите клонки са за прослава на царя на царете — Христос. Рано сутринта в неделя, християните отиват в православните храмове за празничното богослужение за Цветница. На утренята в храмовете, се благославят върбови клонки, които се раздават на богомолците. Тези осветени клонки се държат в ръцете по време на цялата литургия и така показваме, че и ние, както и древните жители на Йерусалим, посрещаме Иисус Христос като цар и Спасител.
Подготовката на обичаите в празничния ден започна още от рано сутринта. В Северозапада е характерен ритуалът «Кумичане». В монтанското село Крапчене спазват този обичай от 40 години.
Имен ден празнуват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения: Ангел(ина), Биляна, Божура, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а), Димитър-другото име на Богородичката е Димитровче, Динка, Детелин(а), Елица — идва от Ела, Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Ива, Иглика, Калин(а), Камелия, Карамфил(к)а, Китка, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Люлина, Маргарита, Магнолия, Малина, Нева, Невен(а),Незабравка, Петуния, Ралица, Роза, Росен, Росица, Смилян(а), Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка), Фидан(к), Ангел(ина), Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Череша, Явор(а), Ягода, Ясен(а), Ясмина и всички с имена на цветя и дървета.

Земля пробуждается от зимнего сна, солнце нам улыбается и пестрота цветов начинает нас сопровождать в повседневной жизни. В такой житейской пасторальной картине наступает и один из самых любимых болгарских праздников – Цветница (Вербное воскресенье).
В христианской традиции этот день почитаем как Вход господень в Иерусалим. Согласно евангельским текстам, Божий сын вступил в священный город, приветствуемый людьми с оливковыми и пальмовыми ветвями и возгласами «Осанна!» Именно поэтому после литургии в Вербное воскресенье христиане берут с собой из храма как символ здоровья освященные ветки вербы, олицетворяющие пальмовые ветви, которыми встречали Спасителя.
В разных болгарских регионах Цветницу называют также Вербница (Врыбница). И хотя все еще продолжается Пасхальный пост, сегодня на праздничной трапезе может присутствовать блюдо из рыбы. Во многих местах Болгарии пекут и обрядовые хлеба в форме цветов.
В день Цветницы именины отмечают все, кто назван в честь цветов и растений.
С завтрашнего дня начинается Страстная седмица, которая завершится в канун Воскресения Христова – это время размышлений о жизни и смерти, переосмысления ценностей и стремления приблизиться к духовному возвышению.
Для болгар Вербное воскресенье – это больше, чем религиозный праздник
Аромат цветов и нежная зелень, только покрывшая землю и деревья, сопутствуют одному из любимых праздников в Болгарии. Вход Господень посвящен торжественному въезду Иисуса Христа в Иерусалим. Он отмечается всегда в воскресенье до Пасхи. Рано утром храмы наполняются запахом весенних цветов, которыми миряне украшают иконы Иисуса Христа и Божией матери. После Божественной литургии священники освящают веточки вербы, напоминающие о пальмовых ветвях, которыми встречали Спасителя. После службы каждый уносит с собой освященные веточки, чтобы в доме царили здоровье и благополучие. Пестрый праздник, который переплетается с пробуждающейся природой, увлекает в торжество Божественного начала верующих и неверующих.
Цветницу, как называется Вербное воскресенье в Болгарии, отмечают в каждом доме, а болгары, названные в честь цветов и растений радуются особому вниманию родственников и друзей.
Вербное воскресенье – праздник весеннего пробуждения
Каждую весну, за неделю до Пасхи, христиане отмечают один из двенадцати главных церковных праздников — Вход Господень в Иерусалим, в просторечии получивший название Вербного воскресенья. В Болгарии этот праздник называют еще Вербницей или Цветницей, т.е. цветочным. Его отмечают в каждом доме и особенно люди с именами, имеющими отношение к цветам и деревьям, а также всему, что связано с ними. А болгарских имен с весенним ароматом более ста, поэтому этот день окутан особой праздничностью.
Ранним утром и млад, и стар отправляется в церковь с букетиком цветов, дикой герани или вербными веточками и преподносит их к иконам Иисуса Христа и Богоматери. После торжественной литургии люди возвращаются домой с освященными ветками вербы, надеясь, что они принесут здоровье и благополучие. В болгарские храмы стекаются сотни православных, пришедших почтить Светлый праздник. Вокруг царит приподнятое настроение, поскольку не только верующие участвуют в торжествах в этот прекрасный христианский праздник. Он заражает и увлекает всех своей энергией, дыханием наступающей весны, теплыми солнечными лучами, утопающими в цветах парками и садами.
В христианской традиции праздник Вход Господень в Иерусалим напоминает о торжестве Божественного начала, но и о нелегких путях, которые ведут к нему. По своей сути он связан с более отдаленными историческими событиями, когда Маккавеи очистили Иерусалимский храм от идолов. Помня об этом важном для иудаизма событии, люди приветствовали Иисуса Христа. Они надеялись, что он избавит их от римлян так же, как в свое время Маккавеи освободили их предков от греческого владычества. Они бросали ему под ноги пальмовые ветви и восклицали: «Осанна!», что значит «Спаси!», потому как видели исполнение предсказания о пришествии Царя Иудейского, который «возвестит мир народам». А когда вопреки ожиданию толпы, Иисус не поднял израильтян против Рима, они отвернулись от него, и уже через пять дней те же люди в один голос закричали: «Распни Его».
Это прекрасный пример того, как часто мы возлагаем на кого-то большие надежды, будучи ослепленными эмоциями, которые бросают нас из одной крайности в другую, подобно тем людям, которые встречали Спасителя радостными возгласами, а потом – хулили Его.
Сегодня, для многих людей, посещающих храмы, православные традиции ассоциируются и с вымаливанием здоровья и благополучия. В праздничные дни в храмах царит суматоха, продаются неосвященные свечи, цветы и другие сувениры, а воцерковленность как будто уходит на второй план. В этой связи, глубокий смысл изгнания торговцев из храма сокрыт в том, что людям надо освободиться от земной суеты, когда они посвящают себя духовному.
Поэтому Церковь призывает в доме Господнем забыть обо всех земных заботах и страданиях и вспомнить, как накануне Воскресения Христова, Иисус благословил хлеб и вино и смиренно омыл ноги своим ученикам, прежде чем отправиться на Голгофу.