За Яворов, скритото, явното и другите в «Нашият ден» разказва Явора Стоилова, последната от Яворовия род. Тя е дъщеря на големия майстор на акварела проф. Васил Стоилов и потомка по майчина линия на поета Яворов. Като всяка богато духом личност, тя има изключително наситена биография, за която може да се говори с часове. «Никога не е късно да се докоснем до духовното, което до известна степен липсва в нашето свръхматериално време», споделя разказва Явора Стоилова.
Мисията на Явора Стоилова е да се грижа за тези толкова много хора – Яворов, баща ѝ, майка ѝ, детето ѝ.
«Наистина е много трудно, стоя под едно наистина гигантско дърво, в което говорят времената, и аз се чувствам самотна под него и много ангажирана с мисията си. Странна мисия, да будя будителите в едно доста заспало време. Едно объркано време във всяко едно отношение – като икономика, като политика, като култура, като всичко. И точно в това време трябва да си спомним за корена. Да си спомним кои сме? Защото какво е България без всяко едно от своите родословни дървета? Ако изтръгнеш едно дърво от корена, то просто се срутва на земята, изчезва и листата му са разпилени в спомените от вятъра. И затова сега трябва да си спомним корена, а коренът на моя род е наистина дълбок и преминава донякъде през душата ми, защото е страшно да се видиш последен под клоните на родословното си дърво», посочва Явора Стоилова.
Явора Стоилова израства в дом, в който от сутрин до вечер се говори за Яворов. Майка ѝ – Ганка Найденова-Стоилова, създава трите музея за него – в София, Пловдив и Поморие. Над 250 експоната са дарени от семейството – на Литературния музей и Народната библиотека. «Нейна е идеята за Яворовия бряг в Поморие, където поетът продължава да се взира от скалите в безкрайността на морето. Тя създаде и летопис за живота и творчеството на Яворов. Днес никой не споменава майка ми», разказва Стоилова.
Няма по-силно доказателство за този факт, защото Ганка Найденова-Стоилова посвещава живота си това Пейо Яворов да стане по близък на българите. Изборът на името Явора, първата в България, говори за отдадеността на паметта на поета.
«Като си помисля колко хора изгубих. Изгубих баща си, изгубих майка си. Изгубих дъщеря си – художничката Василия Стоилова, която си отиде от този свят на малко повече от 20 години, но останаха картините ѝ. Аз търся тази връзка между нашето днес и нашето вчера», казва Стоилова.
Останала сама, Явора се чувства длъжна към тези велики хора, които са нейното семейство.
«Ще останат картините на баща ми, книгите на майка ми, части от моите стихове, ще останат картините на дъщеря ми. Ще остане целият този духовен поток, който носи в себе си светлината и се стреми към нея през времената. Отраснах в ателието на баща си. Майка ми вечно беше навън да брани паметта на Яворов“, твърди Явора Стоилова.
В момента под печат е последната ѝ книга със стихове, озаглавена «Посвещение», в която живеят всички тези посвещения. «Всичко е едно в изкуството. Това е общ светлинен поток.»
Целия разказ на Явора Стоилова можете да чуете в звуковия файл.
https://stream.bnr.bg/storage/HristoBotev/Nashiyat den/221010_Nepoznatite_buditeli_Yavorov_Yavora_Stoilova.mp3
Явора Стоилова е родена в София. Внучка е по майчина линия на Пейо Яворов (1878-1914) – баба ѝ Екатерина е сестра на поета. Дъщеря е на големия български живописец Васил Стоилов (1904-1990). Явора завършва оперно пеене в Римската академия «Санта Чечилия». Омъжена е за японеца Кен Нагай.
По публикацията работи: Наталия Маева
https://bnr.bg/hristobotev/post/101718174/nepoznatite-buditeli
