Днес е последният ден преди началото на Великия пост. На този ден — Сиропустна неделя, църквата припомня трагедия на човечеството от зората на неговата история — изгонването на Адам и Ева от рая. Причината — праотецът ни не спазва назначения от Господ пост и изяжда ябълката от дървото за познаване на добро и зло. Така Адам нарушава първия договор, който Господ сключва с човека. Заради този първороден грях ставаме изгнаници, завинаги лишени от райското блаженство на земята.
Но на хората е даден шанс за спасение. Той е в 40-дневния Велик пост, за който сам Господ дава пример в пустинята, като устоява на изкусителя с пост и молитва. Така показва на хората пътя на борбата с греха. Тази година най-строгият в годината пост започва утре, 27 февруари, и свършва на 15 април — Великден.
С него църквата учи, че рая, който сме загубили поради греха, можем да намерим, върнем и придобием с покаяние и велико въздържание. С пост и молитва.
Банална истина е, но трябва да се повтаря — постът не е само телесен, а духовен, че той е борба между плътта и духа, в която телесното тлее, а вътрешното, духовното, става силно. Той обхваща не само храната, но и чувствата и поведението. От църквата предупреждават, че постът не е самоцел и за него трябва благослов от духовник. Кощунство е да се хвалиш и гордееш с въздържанието — то е таен подвиг, за който други не трябва да разбират. Пости с вътрешна вяра, а не по принуда, защото никой не трябва да нарушава дадената от Бога свобода на всеки християнин.
В основата на поста е покаянието
Не случайно на този ден хората си искат взаимно прошка. Прошка искаме и всеки ден в сутрешната молитва към Бог: «И прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници…»
С тази молитва Господ ни казва как да обичаме грешника, как да обичаме този, който не ни мрази, как да обикнем врага. Като погледнем в себе си! Той казва: Погледни себе си, нали и ти си същият този длъжник, чиито дългове трябва да се опростят; ти си същият този грешник; ти си необичащият, защото обичаш по избор; ти си нечий враг, ти си обидил някого, някого си презрял, някого си унижил. Ти сам се нуждаеш от опрощение, сам се нуждаеш от снизходителна любов.
Така отечески разяснява руският архимандрит Йоан Крестянкин в словото си през 1994 г., посветено на Сиропустна неделя.
Проповедта му е тъй поучителна и бащинска, че си струва да се прочете. Тя ще бъде публикувана в енорийския лист «Православна проповед» на храм «Св. Димитрий» в София. Но тук ще я разкажем.
Всичко за поста е казано в Евангелието. Руският архимандрит припомня и думите на Матея: «…ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости небесният ви отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият отец няма да прости съгрешенията ви.”
Простете на всички всичко и ще бъдете опростени
Ще бъдете и спасени.
А сега след тези слова за прошката звучат и други: «Не съдете, за да не бъдете съдени…» С тях Господ указва най-краткия и верен път към спасението — пътя на любовта към хората, който започва с неосъждането.
«Не съдете, за да не бъдете съдени…» Господ е дошъл не да съди света, а да го спаси, като отвори заключения за него рай. И докато Христос ни прощава и помилва, ние съдим и броим греховете на ближния. И знаем, че накрая ще чуем утешителните слова на свещеника: «С дадената ми от Бога власт ти прощавам и разрешавам всички твои грехове, в името на Отца и Сина и Светия Дух.” Милостта Божия вече е изтрила греховете ни, Христос ни прощава, но ние — не, и все още продължаваме да помним и да съдим. И чрез съда погиваме. Нали, където има съд, там няма любов. Само любовта е способна по всяко време да бъде адвокат и само любовта прикрива откритото на своя брат.
А ние съдим! И този съд се обръща в присъда за нас, и той звучи: «Съдът ще бъде безмилостен за оногова, който не е показал милост!” И раят не може да ни приеме, защото у нас няма любов.
Където няма любов, там няма спасение
Затова да започнем подвига на Великия пост с двата най-главни урока: да не съдим и да не съблазняваме. И въздържанието да ни научи да виждаме, да съдим и осъждаме единствено самия себе си — този, когото единствено познаваме истински, всестранно и дълбоко. Ето къде съдът без милост ще бъде за спасение.
И този наш съд над себе си ще изтръгне спасителния вопъл: «Господи, помилуй мене грешния.” За да започне чудото на нашето спасение. Или както казва св. Серафим Саровски: «Събирай дух мирен и хиляди ще се спасят около тебе.”
Постът е пролет за душите. От него покълват покаянието и молитвата, които възкресяват душите. Затова заръката на архим. Иоан Крестянкин гласи:
— Да пости твоят ум от суетни помисли.
— Да пости твоята воля от зло желание.
— Да постят твоите очи от лошо видение.
— Да постят ушите ти от скверни песни и клеветнически шептения.
— Да пости езикът ти от клевети, осъждания, лъжи, лъст и сквернословия.
— Да постят ръцете ти от биене и от разхищение на чуждото имане.
— Да постят краката ти от ходене по зло дело.
Такъв християнски пост очаква от нас Господ. Имаме 40 дни да изпълним подвизите покаяние, въздържание и смирение, за да посрещнем Възкресение Христово, а с него и нашето възкресение, напомня отец Йоан Крестянкин.
Църквата предупреждава, че постът е подвиг и за него се иска подготовка. Първо се започва с въздържание от блажна храна в сряда и петък през цялата година, после се преминава към многодневните пости — Великденските, Богородичните, Петровите и Коледните. Тогава «не трябва да се яде нищо от това, което се коли», т.е. месо, мляко, сирене, яйца, кашкавал. Заговяването след 48-дневното въздържание се прави постепенно.
В основата му е борбата с греха чрез въздържане от храна. Но ако постът се сведе до обикновена диета, никакви прегрешения няма да се очистят. Телесен пост без духовен не може да спаси душата, дори може да бъде вреден. Истинският пост възпитава чувствата и помислите, укрепва духовно човека и разпределя силите му през годината.
Всеки трябва да прецени своите сили, подготовката си и готовността да пости. Болните, бременните, старците и децата трябва да се посъветват с лекар. Православието е снизходително към тях и ги освобождава от строг пост.
