В Международния ден на анимацията 28 октомври си спомняме, че сме били деца и анимационните филми са били най-страхотното нещо в живота ни.
През 2002 година Международната асоциация на анимационните филми (Association Internationale du Film d’Animation) обявява за неофициален празник деня, в който се е състояла първата проява на анимацията.
Френският изобретател Шарл-Емил Рейно е един от първите, които създават т.нар. „светещи пантомими“ през 1877 г., още преди появата на кинематографа. Той патентова своя „Оптичен театър“ през 1888 г., в който използва перфорирана лента с желатинови пластинки за прожекция на хумористични и наивни рисувани сценки, синхронизирани с музика и звукови ефекти, композирани от него самия. На 28 октомври 1892 г. в музея Гревен в Париж Рейно и неговият Théâtre Optique представят първата си постановка „Pantomimes Lumineuses“. Това е била колекция от три анимационни филма, „Pauvre Pierrot“, „Un bon bock“ и „Le Clown Et Ses Chiens“.
Жорж Мелиес е френски кинотворец, който става известен с развитието на много технически и разказвателни елементи на филмовото изкуство в ранния етап на киното. Открива многократната експозиция, stop-motion, ускорената и забавената киноснимка и покадровото оцветяване на филма. Заради уменията си да трансформира реалността във филмите си понякога го наричат киномагьосник.
Друг французин – Емил Кол прави първите реални стъпки на анимационните филми във Франция.
През 1908 той създава филма „Fantasmagorie“. Героят е човече от пръчици, което се среща с различни обекти, които се превръщат в други – например бутилка вино става цвете. На две места на сцената излизат и ръцете на аниматора. Изработването на филма е чрез рисуване на всеки кадър върху хартия и след това заснемане на кадъра на негативен филм, което прави изгледа тъмен. Това е първият филм, направен с техниката на традиционната анимация.
Пионерът на американския анимационен филм е Джеймс Стюарт Блактън. Той първи използва техниката stop-motion и рисуване на ръка. Ученик на Томас Едисън, той създава тези концепции в началото на 20 век, като първата му работа е от 1900. Блактън се счита за първия аниматор, а филмът му Humorous Phases of Funny Faces се сочи за първия анимационен филм. Голям принос за развитието на американската анимация има Уинзър Маккей. Той е успешен автор на комикси за вестниците и пренася вниманието си към детайла и към филмите. Налага се цели екипи да рисуват многото подробности в кадрите на филмите му. Сред тях са Малкият Немо, Динозавърчето Гърти и Потъването на Лузитания.
Сред европейските автори на анимация в първите години на 20 век са Ханс Рихтер, Валтер Рутман, Викинг Егелинг, Оскар Фишингер, Бела Бартош. Лоте Райнигер се счита за откривателка на силуетния филм, а Владислав Старевич е пионер на кукления филм. Към 1910 г. производството на късометражни анимационни филми вече е отделна индустрия и те започват да се показват в киносалоните.
Американският рисуван филм през 30-те и 40-те години на 20 век се свързва с феномена Мики Маус на Уолт Дисни пожънал небивал търговски успех и доказал силата на мърчандайзинга в американската филмова индустрия. Подобни герои, отговарящи на масовия вкус, са Осуалд щастливият заек, Попай Моряка, Коко клоунът, Супермен и др. Други известни анимационни студии през този период са Флайшър и UPA (United Productions of America – Юнайтед Продакшънс оф Америка).
В България опитите за анимационно кино най-вероятно водят началото си от дейността на карикатуриста Райко Алексиев. И макар някои изследователи, като Надежда Маринчевска, да задават като хипотеза 1915 г. за рождената за българското анимационно кино, то първите планови рисувани филми, изработени по държавна поръчка, у нас започват да се създават от 1948 г. нататък. Маринчевска е доста предпазлива в обявяването на 1915 г. Тогава е създаден и първият български игрален филм „Българан е галант“, изцяло финансиран, режисиран и заснет от Васил Гендов. За карикатурен филм на Райко Алексиев, изработен през 1915 г., съобщава вестник „Народни права“ от 12.12.1915 г. Но други данни за въпросната лента няма. Не е запазено копие от нея, а дори не е известно дали и колко пъти тя е прожектирана в страната.
Следващата податка за използване на анимацията в родното кино е от 1929 г. Тогава е заснет филмът „Нашето море“ на Кирил Петров. В него има откъс, който е създаден с техниките на анимацията. Кадрите показват как цифри и букви се раздвижват върху знак на черноморския флот. Това е едно, макар и спорно доказателство, че в България има опити да се създава подобно изкуство и преди 1945 г.
По-отчетливо е използването на анимация в рекламен роден филм за мострения панаир в Горна Оряховица, сниман 5 години по-рано, през 1924 г. В няколко кадъра от филма има използвана изрезкова анимация, която рекламира дейността на фабрика „Квадрат“ в Рига, производител на шушони и галоши. Но и за този откъс има спорове, тъй като не е ясно дали е дело на български автори или на латвийски специалисти в областта.
От края на 30-те е опитът на Васил Бакърджиев да направи пълнометражен анимационен филм за Крали Марко, базиран на епоса за народния герой. От това начинание остават запазени само няколко рисунки и филмът не е реализиран.
Също през 30-те години друг български художник Димитър Тодоров-Жарава, се опитва да създаде нещо вече изобретено. Жарава решава да направи прожекционен апарат за книжни ленти, без да знае, че на Запад Плато (1932 г.) и Хорнер (1934 г.) вече са създали такива. Опитите на Жарава са неуспешни, но той не спира да се занимава с анимация и се стреми да създаде български анимационни филми или трик-филми, както са известни те у нас преди 1945 г.
През 1945 г. в страната ни се появява групата „Колектив филм“ – творческо обединение на младежи, които са се заели със задачата да създават анимационно кино. Групата успява да завърши филма „Малкият крадец“, който излиза на екран в България, макар и с ограничени прожекции. „Колектив филм“ работят в помещение – бивша работилница, на бул. „Евлоги Георгиев“ и самофинансират дейността си. Успехът на групата привлича внимание и те са ангажирани от Министерството на информацията и изкуствата на ОФ (Отечествен фронт) да направят филм за изборите през заветната 45-та г. Филмът е със заглавие „Болен“ и е 4-минутен. „Колектив филм“ имат много идеи, но те остават нереализирани.
През 1948 г. кинематографията в България е национализирана. От този момент нататък държавата стои зад поръчването, финансирането и изработването на филмите, чак до промените след 1989 г. Създава се отдел за анимационни филми с ръководител Димитър Тодоров-Жарава. Жарава остава на поста си до 1955 г., когато е заменен от училия в Москва Тодор Динов. Именно Динов създава силната българска анимационна школа и вдъхновява следовници, които да издигнат родното анимационно кино до международни висоти. Тодор Динов е в основата на изработения през 1954 г. „Юнак Марко“, който се счита за първия български професионално изработен анимационен филм. Той е и първият продукт на българската анимация, селектиран на международен фестивал („Карлови Вари“, 1956 г.).
След успеха Динов прави още „Внимателното ангелче“ и „Киностършел №4“, както и други продукции. На Тодор Динов е и обявеният за най-успешен български анимационен филм „Маргаритка“ (1965 г.)
Следващото голямо име в анимацията, а и в игралното кино е Иван Андонов. Филмът му от 1967 г. „Есперанца“ е истинско явление в българското анимационно кино, задаващо нови форми на изказ и поставящо въпроси, вълнуващи много творци и учени в страната през 60-те. От същата година е и друг анимационен филм на Андонов – „Затруднение“. 1973 г. излиза „Мелодрама“ на същия режисьор, която има голям успех сред публиката.
През същия период твори и Христо Топузанов, останал в историята със заглавията: „Парад” (1960), „Маскарад“ (1965), „Ножичка и момченце“ (1965), „Купете си електронна домакиня КР-1“ (1973), „Икар и гравитацията“ (1976), „Експеримент“ (1985), „Сряда срещу вторник“ (1986).
През 70-те години е силният период на „бащата” на „тримата глупаци” Доньо Донев, който започва да твори в областта на анимационното кино през 50-те, но именно „Тримата глупаци”, го изстрелват на върха през 1970 г. По поредицата за трите непохватни човечета в син, зелен и червен панталон, Донев работи от 1970 до 1990 г. Други негови успешни проекти са „Умно село” и „Диагноза”, който е и неговият последен завършен филм.
80-те е най-силният период на българското анимационно кино. През това десетилетие творят младите тогава Слав Бакалов, Красимир Иванов, както и доайени като Пройко Пройков. Своят опит в анимацията прави и Сотир Гелев с „Пилето” (1982 г.). Създаденият през 1984 г. филм на Слав Бакалов „Женитба” печели награда за най-добър анимационен филм в Кан. Творенето на анимационни филми в България през 80-те се увеличава двойно от това през 70-те. Апотеоз на успехите ни е номинацията за студентски „Оскар” на „Консервфилм“, създаден от Златин Радев и спечелил множество престижни награди през 90-те.
Последният голям успех на аниматор от родната анимационна школа е постижението на Тео Ушев в надпреварата за наградата „Оскар” през 2017 г.
