BG Diaspora: Проект болгар Москвы, посвященный культуре, истории и дружбе между народами
Болгарская Диаспора — слайд 1
Болгарская Диаспора — слайд 2
Болгарская Диаспора — слайд 3
Болгарская Диаспора — слайд 4
Болгарская Диаспора — слайд 5

Трифон Зарезан е!

Трифон Зарезан (или Ден на лозаря) е български народен празник в чест на свети Трифон. Чества се от лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите на 14 февруари (по григорианския календар) или на 1 февруари (по юлианския календар), когато Българската православна църква официално отбелязва Трифоновден. Празникът се среща още като Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун пияница. Празнуват не само лозарите, но и градинарите и кръчмарите.

Според българските народни традиции Свети Трифон е покровител на лозарите, винарите и кръчмарите. На този ден се извършва ритуално зарязване на лозята. В ранно утро стопанката омесва тесто и изпича хляб. Приготвя пълнена с ориз кокошка.

В ритуала за подрязване за берекет на гроздето, мъжът се обръщал на изток, прекръствал се тържествено и с косер отрязвал от три главини няколко пръчки. Отрязаното място се поливало с червено вино и благославяло с думите «Колкото капки, толкоз коли грозде!» С подрязаните клонки се украсявало бъклицата с вино, калпаците на мъжете, иконите у дома. Някой пък ги хвърляли във водата за да тече виното така като реката.

Слагало се обща трапеза в лозята с донесената храна. Следвало избиране на Цар на лозята или още наричан Трифон. Царят щял да донесе берекет през идната година.

Рано сутринта стопанката омесва хляб — пресен или квасник. Освен това сготвя и кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. Кокошката се вари цяла, а след това се припича на саджак. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича „зарязване». След това всички се събират и избират „царя на лозята». Едва тогава започва общо угощение. „Царят» е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!». Царят отговаря на благословията с „Амин». След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и, окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село. Затова за цар на този празник се избира заможен човек.

Следващите два дни, наречени във фолклора „трифунци», се почитат за предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните — за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците.

Тя трябва да бъде приготвена с необходимото внимание от страна на домакинята. Още в ранни зори тя става, за да приготви прясна пита. За целта са необходими единствено 1 кг брашно и 1 чаена лъжичка сол. Брашното се пресява, за да остане само най-чистото от него. След това трябва равномерно да се посоли и от него да се замеси тесто, като се прибавят 2 чаени чаши хладка вода. Тестото се меси докато започне да образува шупли. След това направената пита се изпича в добре загрята предварително фурна. След като питата е готова, се покрива с памучна кърпа, за да не изсъхне кората и.

Като основно ястие по стар български обичай се препоръчва пълнена кокошка.


Трифон Зарезан: праздник влюбленных… в вино

14 февраля в Болгарии отмечают сразу два праздника. Это день святого Валентина и традиционный для Болгарии Трифон Зарезан. Очень удобно: для одиноких людей 14 февраля не становится поводом почувствовать свою неполноценность на фоне счастливых пар, усыпающих друг друга сердечками. Можно объявить себя влюбленным в вино и напиться с горя весело отметить праздник в компании вкусных напитков.

Два Трифона

Трифон Зарезан — повод выпить болгарского вина!

Кто же такой этот Трифон, и кем он зарезан? Праздник появился еще в древности, когда на территории Болгарии жили фракийцы, почитавшие Диониса, бога вина и виноделия. Когда в седьмом веке на эти земли пришли предки современных болгар, они с удовольствием переняли традиции, связанные с виноделием. Как это часто бывает, языческие праздники никуда не делись с принятием христианства, а только несколько видоизменились.

Фракийская легенда повествовала о царе, оскорбившем Диониса. В ответ обиженный бог виноделия поразил царя пьяным безумием. Тот принялся вырубать виноградники, но случайно отрубил себе ногу. Этого отрезвило царя, и он стал сажать виноградники заново.

Христианская версия несколько отличается от первоначальной. Легенда рассказывает о пьянице-виноградаре, который оскорбил Богородицу. Наказание не замедлило настичь грубияна: он случайно отрезал себе нос во время обрезки лозы. С тех пор у виноградарей появилось правило: сначала обрезать лозу, а потом уже пить вдоволь. А Трифон, конечно, раскаялся.

К февралю молодое домашнее вино уже заканчивается

Христианским священникам пришлось непросто. Они прекрасно понимали, что языческий праздник для новообращенных болгар – самая что ни на есть духовная скрепа и национальная ценность. Отменять его было неразумно, следовательно, нужно было его возглавить и придать вакханалиям хоть сколько-нибудь благочестивый вид. Ради этого Трифон-пьяница был совмещен с христианским священником Трифоном, казненным в Никее в 250 году. Легенда гласит, что день его казни ознаменовался появлением огромного количества вредителей, атаковавших виноградные лозы в стране. С большой натяжкой это можно счесть знаком того, что Трифон покровительствовал виноделию. Поэтому святого назначили покровителем виноградарей и корчмарей. Интересно, что с переходом на новоюлианский календарь праздники опять разделились. Сейчас Трифоновден празднуют первого февраля, и это благочестивый религиозный праздник.

А Трифон Зарезан празднуется, как и раньше, в середине месяца, что вполне разумно, учитывая, что 1 февраля для обрезки лозы не очень подходит, особенно если зима холодная. Строго говоря, в холодную зиму и 14 февраля может не подойти, но это все-таки редкость.

Традиции на Трифон Зарезан в Болгарии

По традиции в этот день принято обрезать лозу, чтобы виноград давал большой урожай. Этот обычай и дал название празднику: больше никого не режут, кровавых жертв не приносят.

Ритуал обрезки лозы

Праздник сегодня отмечается не только виноградарями, но и всеми, кто так или иначе связан вином. То есть просто – всеми. Эта день садовников, фермеров и рестораторов.

Сегодня празднование заключается в том, чтобы получить максимум удовольствия от веселящих напитков. Раньше же с этим днем было связано много традиций. Болгарки просыпались на рассвете, наливали домашнее вино в специальный сосуд и складывали его вместе с провиантом в сумку. С этой сумкой хозяин дома уходил на виноградники, где собирались и другие мужчины. Они пользовались последней возможностью отдохнуть перед весенними полевыми работами, поэтому праздновали от души, целых три дня.

Мужчины отрезали от лозы побеги, а затем поливали посадки вином. Затем выбирали «Царя на лозята». Его украшали венком из лозы и тащили на телеге в город или село. В каждом доме царя и свиту угощали и даже поливали вином. Затем мокрый и пьяный царь приезжал домой, переодевался и устраивал долгую трапезу, на которую приглашались все жители села.

Как праздновать будем?

От современных людей никаких особых ритуалов не требуется. Достаточно откупорить бутылку любимого вина и выпить ее во славу покровителя виноделия.