Починал е Недялко Великов, бивш председател на Културно-просветната организация „Българска диаспора” в Москва.
(19.06.1955 г. – 03.10.2023 г.)
Добричлията Недялко Великов често гостуваше на вестник „Нова доруджанска трибуна” в продължение на 30 години.
Недялко Великов, Бог да го прости, беше дошъл в Добрич при свои близки за празника на града 25 септември и направи много срещи с обществени дейци, институции и приятели.
Той почина скоропостижно в Москва, скоро след завръщането си от България.
В памет на приятеля
Православната и патриотична общественост на България и Москва понесе непоправима загуба. На 3 октомври 2023 г. на 68-годишна възраст внезапно почина един от най-ярките представители на българската диаспора в столицата, деен и верен русофил Недялко Великов.
Недялко е роден и израснал в България, но е живял по-голямата част от живота си в Русия. През 70-те години той започва да се интересува от фотография и скоро достига високо ниво на умения в тази област. През 1980 г. се премества в Москва и сферата му на дейност се разширява в страстта му към киното и телевизията. Имаше голяма библиотека, четеше много, изучаваше историята на Руската империя, България, Византия, много обичаше мемоаристиката.
Постепенно професионалната му дейност се превръща в борба за възстановяване и укрепване на връзките и сътрудничеството между братските ни единоверци. За хора като него обикновено се говори като за непреклонни борци за истината и правдата, за честно и творческо отношение към историческата памет.
Верен на идеалите за приятелство и солидарност между България и Русия, свързани с героичните страници на общата история, Недялко е неизменен участник във всички прояви, посветени на Руско-турската война от 1877-1878 г. и освобождението на българите от османско иго.
В продължение на четвърт век той неизменно присъства на тържествата в Параклиса-паметник на падналите край Плевна гренадири и участва в почитането на паметта на руските и българските воини, дали живота си за свободата на България.
Внезапната му смърт изтръгна от нашите редици човек, който олицетворяваше дълбокото чувство на признателност на обикновените българи към Русия за освобождението от властта и вековния гнет на Османската империя.
В своя земен живот нашият приятел и съратник Недялко беше ярък пример за безкористно служение на Родината и Русия. Той беше неуморен и посвети себе си, здравето и живота си на работа за доброто и просперитета на нашите народи, опитвайки се да съхрани в паметта на хората безпримерните примери на храброст и героизъм, показани от нашите предци в борбата за независимост на България.
Той живееше според съвестта си, според чувството за дълг, което му даваше сили да върши всекидневни важни и необходими неща за укрепване на руско-българските връзки, ръководейки се от принципа: „Ако не аз, то кой?“ и беше един от онези, на които се крепи основата на отношенията между руския и българския народи, свързани от единството на вярата и езика, единната нишка на православието и кирилицата.
Недялко живееше с любов към родината и любов към Русия, беше упорит, упорит борец с непреклонен дух, но в същото време много скромен човек. Той никога не се е опитвал да бъде публична фигура, да се изтъква, но винаги е имал собствена гледна точка за определени исторически събития, включително относно СВО, неговата необходимост и правилността на прилагането му.
Убедително защитавайки мнението си, той беше абсолютно уверен, че руският и българският народ трябва да бъдат заедно, въпреки политиката, провеждана от сменящото се ръководство на нашите страни, въпреки някои временни и преходни трудности в отношенията между държавите.
Той беше решителен, смел, безстрашен воин на духа, който не приемаше компромиси в отговорната задача за съхраняване на историческата памет на нашите народи. Той постоянно кани свои познати българи и руснаци на различни възпоменателни събития, посветени на император Александър II, генерал Скобелев и героите на Плевна.
Той дойде на всички срещи със своя син, приятел и помощник Владимир. Те винаги имаха видеотехника със себе си и работеха под ръководството на Недялко, правейки различни видеоклипове.
За да намери добри и верни бойни другари, съмишленици в поддържането на вековните приятелски отношения между руския и българския народ и за да съхрани натрупаното културно наследство на българите в руската столица, Недялко създава сайт на културно-просветната организация на българите в Москва. На този сайт можете да намерите материали, свързани с историята и културата на България и Русия, информация за различни събития от историческото минало на нашите страни.
Недялко е събрал голяма видеотека. Към него се обърнаха експерти от различни области на културата и науката. В общуването с професионални историци, артисти и политици той винаги намираше общ език и взаимни интереси. А те от своя страна видяха в него достоен и високо ерудиран събеседник.
Недялко много обичаше Русия и всичко руско. Имаше сърце на българин и широка руска душа. Така ще го запомним!
Всички изпитваме болката и горчивината от загубата, съчувстваме на семейството, приятелите и сънародниците на нашия скъп приятел. Трудно се примиряваме с преждевременната му смърт. Споменът за него ще живее в сърцата ни.
Вечна памет.
Помним те, обичаме те, скърбим за теб.
Господи, упокой душата на Твоя раб Недялко!
Приятели, другари, сънародници, енориаши на параклиса-паметник на гренадирите, паднали край Плевен и църквата „Възкресение Христово“ в Кадаши.
С почитания:
Професор д.пс.н. Илия Петров Пеев
В ПАМЕТ НА НЕДЯЛКО ВЕЛИКОВ
(19.06.1955 г. – 03.10.2023 г.)
Човек винаги го боли да загуби своите близки и приятели. И когато това се случи внезапно, когато вчера сте разговаряли с ваш приятел, който е споделил с вас приятните си впечатления от престоя си в родината и плановете за следващите дни, а утре научите за внезапната му смърт, тогава такава болка ви изгаря сърцето, сякаш пред очите ти умира от снаряд, избухнал наблизо. Такава болка изпитах, когато научих за внезапната смърт на един прекрасен човек, който безкрайно обичаше България и се отнасяше като към своята втора родина Русия, Недялко Великов.
Той беше скромен човек, но непреклонен борец за честта и достойнството на България, за нейната истинска, а не измислена история, за православната ни вяра, за вечната дружба между българския и руския народ. Винаги се интересувах от всичко ново, което се появяваше в публичното пространство за миналото и настоящето на България, около тази красива страна и за различните нюанси от миналото и днес в развитието на многостранните отношения между България и Русия и за техните изключителни личности .
Творческият му потенциал като режисьор, оператор и сценарист се реализира в множество късометражни филми на тази тематика. Абсолютен творчески успех е неговият филм „Милосърден ангел”, публикуван на сайта на създадената и ръководена от него дълги години Културно-просветна организация на българите в Москва. Именно този сайт от дълго време върши изключително полезна и благородна работа като „нишка, свързваща времето” на нашите народи. Няма да сбъркам, ако кажа, че нито едно събитие, посветено на историческите дати на нашите две страни и техните забележителни личности, не се проведе в Москва без активното участие на Недялко Великов.
За Недялко Великов с пълно право мога да повторя, ще перифразирам малко, думите, които неговият племенник и духовен последовател Григорий Цамблак е казал за св. Киприан в Успенската катедрала на Московския Кремъл: „…Вашето отечество го е отгледало, но Бог ни го даде, а ние му дадохме много, радвахме се и заедно с вас го загубихме.
Светлият спомен за Недялко Великов ще остане завинаги в сърцата ни, в сърцата на неговото семейство, близки и приятели.
Посланик на Русия в Туркменистан (1997-2002), генерален консул във Варна (2005-2009), почетен гражданин на град Варна, член на Съюза на писателите на Русия, член на Съюза на приятелите на България Анатолий Щелкунов
Вестник «Нова добруджанска трибуна» ndt1.eu/%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BB-%D0%B5-%D0%BD%D0%B5%D0%B4%D1%8F%D0%BB%D0%BA%D0%BE-%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B2-%D0%B1%D0%B8%D0%B2%D1%88-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D0%B5/
