BG Diaspora: Проект болгар Москвы, посвященный культуре, истории и дружбе между народами
Болгарская Диаспора — слайд 1
Болгарская Диаспора — слайд 2
Болгарская Диаспора — слайд 3
Болгарская Диаспора — слайд 4
Болгарская Диаспора — слайд 5
Болгарская Диаспора — слайд 6
Болгарская Диаспора — слайд 7
Болгарская Диаспора — слайд 8
Болгарская Диаспора — слайд 9
Болгарская Диаспора — слайд 10

Хайтов вдига паметник на @

Хайтов

«През 2007 г. започнах да се ровя в Манасиевата хроника и Лондонското евангелие. Трябваше да направя бойни сцени в паметник за Калоян. И се порових там, за да видя как са рисували едно време въоръжението, как са се групирали. Исках просто да се ориентирам — разказва Александър Хайтов. — Случайно намерих символа. Беше доста шокиращо, защото този дизайн го знаем от доста време. Но да го видиш в книга, написана през 1340 г., си е шокиращо. Става дума за XIV век, направо учудващо», сподели за «Стандарт» синът на Николай Хайтов. Скулпторът признава, че през 2007 г. вижда @ в Манасиевата летопис и я забравя.
Наскоро обаче пак му се налага да порови в старите книги. И тогава, като вижда кльомбата, си казва: «Я чакай малко!» Започва да рови в интернет. Оказва се, че най-старите доказателства за съществуването на @ са испански от 1448 г. «Книгата, която аз гледах, е 100 г. по-стара. Значи този знак е наш», пали се скулпторът Александър Хайтов.
За иберийците е мерна единица
«Докато при нас си е църковен знак — буква», обяснява синът на Хайтов.
Скулпторът разконспирира маймунското «а» на страница 62 в Манасиевата летопис. Там знакът @ е употребен именно като ръкописна буква «а», участваща в калиграфски изписаната дума «@мин». Надписът на горния ред е :»…и во веки веком.» Над маймунката има картина на Парис и Хубавата Елена, преди да избягат от Европа и да тръгнат към Мала Азия. Тогава става Троянската война. Картинката няма нищо общо с текста. «Той е църковен», отбелязва Хайтов.
Каква е историята на Манасиевата летопис? Преди седем века неизвестен монах от Търновската книжовна школа превел от гръцки на български и илюстрирал хрониката на Константин Манасий
по поръчка на цар Иван Александър
В нея са отразени редица световни събития. Вероятно преди превземането на Търновград от турците хрониката е изнесена извън България. През 1475 г. заедно с други ръкописи от сбирката на Никола Катарски, епископ на Модрос, Хърватско, хрониката попада във Ватикана. През 1481 г. летописът е описан в каталога на Бартоломей Платина. Хрониката е проучвана от Марин Дринов, после и от Богдан Филов.
Всъщност Александър Хайтов намира кльомбата във фототипното издание от 1962 г. на проф. Иван Дуйчев. «За щастие то е лично мое, не съм ходил да го търся по библиотеки», разказва скулпторът. В своя труд «Миниатюрите на Манасиевата летопис» Иван Дуйчев я датира 1345 г. Оригиналът на хрониката пък се пази във Ватикана под наименованието Codex vaticanus slav.II.