Александър Мутафов е един от първите български худoжници, който изобразява морето в своите платна. Наричат го „създател на нашата морска живопис“. Той се взира в неговите тайни и красота. Рисува го през сребристи изгреви или сурови бури. В картините му морските вълни се издигат наблизо до брега, гонят се, преливат се една в друга, а после се разбиват в скалите или отминават към брега, за да се превърнат в бяла пяна. Тази поетичност на морето го вдъхновява през творческия му път. Никой друг майстор на четката не е изобразил така истинския живот на морето дори в най-малки нюанси. Може би, защото след като веднъж омагьоса, морето държи в плен на чара си завинаги този, който го наблюдава.
През 1937 г. художникът си прави ателие на живописно място край Созопол, над самите скали и прекарва там от ранна пролет до първите студени есенни дни. Върху платната му оживяват старите вятърни мелници, уличките с къщите и рибарите.
Вдъхновеният от морските загадки и красоти Александър изплаква в Шумен на 8 май 1879 г. Баща му хаджи Нако Мутафов е обущар, участник в освободителното дело и заедно с други участници в него се прехвърля в Румъния. Живее за кратко в Русия и по време на Освободителната война се завръща в България, за да участва в българското опълчение. Майка му е „тиха и благородна жена“. Така я описва художникът в свои спомени. В тях разказва още, че е имал трима братя, двама от тях Крум и Герчо учат в Одеса, а сестра им следва медицина във Франция.
Няколко години след Освобождението семейството се преселва да живее във Варна. Край морския бряг преминават детските години на бъдещия художник. В ученическите си години хваща четката и боите, вдъхновен от учителя си Антон Митов – живописец, критик и историк на изкуството. Момчето разгръща страници на списания свързани с изкуството. Прерисува портрети на Рембранд, Репин и други художници. Момчето скита само по пясъка, катери се по скалите, слуша вълните, които бучат. В неговите първи творби се наблюдават разни места от околностите на Варна – рисунки на улици, воденици, хълмисти пейзажи.
След като завършва гимназия Александър Мутафов заминава за Италия. Следва три години в Художествена академия в Торино. Едни от добрите му творби правени по онова време са две рисунки – глава и фигура. Учи живопис при проф. Гросо. Той забелязва, че работите на българския студент притежават пластичност, обобщеност на формата, вярно отбелязват характера. В Торино Мутафов създава бюстове, етюд на гипсов крак, голо тяло, две глави, които впечатляват учителя му. През третата година на следването си получава медал. Изпитната му работа е откупена от Академията.
През 1902-1903 г. художникът учи в Мюнхенската художествена академия. Негов учител е проф. Льофц. От това време художникът съхранявал няколко етюда с маслени бои – „Глава на жена“, „Мъж с шапка“, „Профил на старик“ и др., както и етюдите от часовете по вечерен акт. Младият българин посещава галерии и наблюдава платната на известни художници. Вечер, когато се приберял в квартирата си рисувал крайници. Една от тези негови творби е „Моят крак пред огледалото“.
През 1903 г. Мутафов се завръща в България. Устройва първата си самостоятелна изложба в един от салоните на девическата гимназия във Варна. Представя пейзажи. Изложбата получава добри отзиви от наши художници – Асен Белковски и Никола Михайлов. Но тя не му донася нито лев в джоба. Материално затруднен на следващата година заминава за София. Настанява се в малка мансарда в Княжево срещу наем от 10 лв. Скоро разбира, че тези пари са твърде много за него и трябва да напусне квартирата. Тогава отива да живее в запустяла воденица край Княжево. Остава там няколко месеца и рисува картини за предстоящи изложби. През това време е приет за член на дружество „Съвременно изкуство“, участва във всички негови инициативи. Това не му носи приходи, мизерията го принуждава да търси учителска работа.
През есента на 1905 г. е назначен за учител в Дупница, остава четири години. После е преместен в Трета софийска мъжка гимназия. В тези години участва в Международна изложба в Лондон през 1907 г., Южнославянската изложба, организирана от съюза Лада, в Белград през 1911 г., където талантът му е забелязан.
През пролетните и летни ваканции той грабва четките, боите и платната и отива около морските брегове, за да рисува. После отново се завръща в Дупница. През учителствуването си в Дупница, както и по-късно, рисува и портрети с маслени пастели или с обикновени маслени багри – „Портрет на бащата на жена ми“ (1919), „Портрет на жена с бяла шапчица“ (1920), „Портрет на жена ми“ (1924), както и няколко портрета на дъщеря му, които го показват като майстор и в тази посока.
В този период рисува малки пейзажи – хълмовете или покрайнините на града. В платната могат да се видят дворчетата на къщите. Обикновените хора. Приведена жена пере над коритото, а на прага на плевника е приседнал мъж. Усеща се простота, но и тъжни лирични настроения. Такива са картините му „Мрачен ден“, „Уединение“, „Тъжни спомени“. Тъгата и скръбта присъства и в морските му сюжети. Там се виждат умислени човешки фигури приседнали самотни край бреговете. Рисува тихите вечерни часове или тъжната самотност на хората на фона на бедния пейзаж. Творбите на Мутафов в ранния му период са сдържани. В тях преобладава гама от земни багри – предимно наситени зелени и тъмни охри. Някои творби са правени с маслени пастели.
През 1914 г. Александър Мутафов урежда в София своя голяма самостоятелна изложба. През това време се утвърждава като един от най-големите ни маринисти.
Избухва Първата световна война. Мутафов е военен художник при щаба на Четвърта преславска дивизия, която действа в Добруджа. По-късно, по негово искане е командирован в Черноморския флот – Варна. Към края на войната заедно с дивизията си участва на Македонския фронт. Войната става част от сюжетите му. На платната си показва сраженията на които е свидетел, обикновения бит на войниците. Създава графики, скици, акварели, рисунки с молив. „Писмо до домашните“, „Отпускари“, „Бежанци“, „Боят в Добруджа“, „Атаката на Хамидие“ са известни негови творби.
След войната обръща гръб на тези сюжети и отново се завръща към морските си пейзажи. Вдъхновява го делника на рибарите и пристанищните работници. Познава живота и мечтите им. Често пътува с тях и рибарските им лодки навътре в морето. Общува в малките пристанищни кръчми.
През 1920 г. Александър Мутафов е поканен за професор по конструктивна и практическа перспектива в Художествената академия, където преподава 13 години.
Той участва във всички изложби на дружество „Родно изкуство“, на което е основател и член, а също и в общите художествени изложби. Прави и свои самостоятелни изложби в София, Пловдив, Варна, Стара Загора и др. провинциални градове. Творчеството му е показано и в Прага, Пилзен и Кладно през 1933-1935 г.
През 1937 г. получава нагарада за най-добра живопис в Обща художествена изложба с картината „Рибар“ и сребърен медал от Парижкото изложение за картината „Синята лодка“.
През 20-те и 30-те години на ХХ век той обикаля цялото ни черноморие. Рисува морето през деня спокойно, окъпано в светлина или мрачно, готово да се разгневи. Рисува го нощем сънливо и притихнало при пълна луна, която се оглежда в него. Виждаме морето и сутрин обляно в сребристи искри. Рисува го през зимата покрито с ледове или през есента намръщено от ветровете. В платната то е изобразено във всякакви състояния и гами. В картините му често човекът не участва, но морето изобразява всичките човешки настроения.
Наред с маслените бои Мутафов работи с акварел – „Казиното“, „Църквата Св. Георги“, „Рила край Дупница“ и др. Акварелните му творби заемат място между най-добрите произведения създадени у нас. Работи и с пастел – рибари как изкърпват мрежите си, лодки край брега и притихналото море. Сюжетите са нарисувани леко, пастелът едва е докоснал хартията. Художникът обича да прави наброски с молив, скици с въглен и креда, рисунки с перо.
Александър Мутафов остава най-добрият наш маринист, който всъщност намира себе си в морето. И му се посвещава изцяло…
epicenter.bg/article/Mirela-Kostadinova—Hudozhnikat-Aleksandar-Mutafov-zhivee-v-zapustyala-vodenitsa-kray-Knyazhevo/338584/11/0
