Скулптурна композиция в родопското село Широка лъка прославя местните гайдари и певци, прочути във всички краища на родината, а и извън нея. Наречена е „Гайдарят“, а наскоро в селото беше представен роман със същото заглавие. Отстоящото на няколко километра селце Стойките пък също може да се похвали с уникална забележителност, посветена на традиционния музикален инструмент.
В Стойките се намира любопитен Музей на гайдата. Създаден е с безвъзмездното участие на хора от селото и района, и днес той посреща посетители както от страната, така и от чужбина. Експонатите в него са дарения от семействата и наследниците на именити гайдари от Родопите като Апостол Кисьов, Костадин Варимезов и други.
Върху мехове на гайди, разположени на т.нар. „стена на Гинес“, са записани имената на всички 333-ма гайдари, участвали в поставянето на световния рекорд по свирене на гайда, регистриран през 2012 г. „
В музея може да видим свръх стари ценни гайди, но и различни пособия, свързани с гайдата като инструмент – разказва Диана Георгиева, която е сред създателите на интерактивната експозиция. – Показан е автентичният начин за изработка на частите на гайдата, по който са ги правили в миналото. Има звукова стая, където да чуем звук на гайдата, примесен със звуците от Космоса и да усетим колко много се доближават те, като тон и трептения, до звуците от ручилото на каба гайдата. В един кът можем да сложим слушалки и да чуем запис на соло гайда, а в съседство и друг запис на 333 каба гайди, които изпълняват съответната песен.“
В експозицията е демонстриран и процесът на майсторене на пискуните на гайдата от най-използвания за изработката на инструмента дървен материал – бъз. Можете да се „заврете“ в търбуха на гайдата, за да проверите каква е тя на допир отвътре, „защото тя е различна отвътре и отвън“ – пояснява Диана Георгиева.
Разглеждаме музея заедно с дипломата Светлозар Панов, посланик на България в държави на няколко континента, чийто мандат в Австралия и Нова Зеландия приключи наскоро. Посещението му в Стойките е свързано и с премиерата на току-що публикувания му роман „Гайдарят“, за която той избра съседното село Широка лъка, където са сторили чест на музикалния инструмент и хората, които умеят да разказват истории чрез космическия му звук, изграждайки специална чешма в центъра.
Родовите корени на Светлозар Панов са далеч от това място – в противоположния край на България и по-точно в Разградския регион, където, по думите му, също има традиции в гайдарството. Може би затова гайдата става част от романа му, но също така тя се явява нишката, която свързва българи и ирландци в художествената творбата на дипломата.
Герои на романа „Гайдарят“ са двама млади българи от средата на XIX век, които бягат от османския гнет в родното си село, за да търсят препитание като улични музиканти и по-добър живот в тогавашна Европа.
dolap.bg/2024/03/10/10-%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%82-%D0%B5-%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD-%D0%B4%D0%B5%D0%BD-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%B0%D0%B9%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0/
Пловдив отбелязва Международния ден на гайдата – 10 март
50 участници от 18 страни – Австрия, Белгия, Гърция, Испания, Германия, Финландия и други, български и чуждестранни изпълнители на гайда, както и преподаватели си дават среща в Пловдив от 8 до 10 март.
Тридневната гайдарска конференция е посветена на Международния ден на гайдата – 10 март. Форумът започна на 8 март вечерта с концерт с участието само на жени гайдарки.
Конференцията се организира за първи път в Източна Европа от Българската национална гайдарска асоциация, с подкрепата на Академията за музикално и танцово изкуство «Проф. Асен Диамандиев» – Пловдив и под патронажа на Министерството на културата.
