На 6 септември 1885 г. се извършва Съединението на Княжество България с Източна Румелия.
От пролетта на 1885 сформираният в Пловдив под ръководството на Захари Стоянов БТЦРК се заема с активно пропагандиране на обединението чрез публикации в пресата (в-к «Борба») и публични демонстрации. Най-масовото мероприятие е отбелязването на годишнината от смъртта на Хаджи Димитър на връх Бузлуджа на 17 юли, на което идват хора от всички краища на Източна Румелия, както и от Княжеството.
В полза на съединението е привлечена опозиционната Либерална партия. В същото време комитетът установява връзки с висши офицери, като капитан Райчо Николов и капитан Сава Муткуров, както и с много офицери в местните гарнизони. Проведени са разговори и с майор Данаил Николаев, най-висшият офицер в областта, но той, макар да одобрява идеята за обединението, е скептичен към липсата на реалистични планове на комитета.
Планира се Съединението да се проведе в началото на септември, когато голяма част от румелийската милиция е мобилизирана за провеждането на маневри. На 29 август Сава Муткуров и членът на БТЦРК Димитър Ризов се срещат в Шумен с княз Александър I, провеждащ военни маневри в района на града. Той им дава уверения за подкрепата си, но не уведомява за това скептично настроения към Съединението министър-председател Петко Каравелов. Министър-председателят беше изостанал от събитията, той научава голямата новина по-късно даже и от най-обикновения граждани. Новината я научава, когато файтонът му влиза в Търново. След като се осведоми от София за последните сведения от Южна България и след като изрази волята си, Каравелов, влиза във връзка с княза във Варна. Тогава и двамата решават да се пристъпи веднага към действие, като се обяви мобилизация на Българската войска и свика Народното събрание на извънредна сесия. Когато на 10 септември Народното събрание се събира на извънредна сесия, то одбрява напълно всички мерки, които правителството на Петко Каравелов е взело до този момент. Това не задоволява Каравелов и той поисква да се отпуснат десет милиона кредит за обявената мобилизация.
И ако в подготвителния период и в самия удар на революционния акт, Петко Каравелов няма никакво участие, то в укрепването и в събирането на плодовете от тоя акт, за отстояването, налагането и признанието от Турция, от Великите сили и от съседите, неговото участие е огромно, тъкмо в тоя важен момент, когато се решава ще има ли въобще или няма да има Съединение.Първоначалното намерение на БТЦРК е Съединението да се обяви на 15 септември, но на 2 септември в Панагюрище започва бунт, овладян още на същия ден от полицията. Пред опасността страната да бъде обхваната от разпокъсани спорадични бунтове, а ръководителите на заговора да бъдат арестувани, комитетът решава да ускори начинанието. Още същия ден представители на БТЦРК са изпратени в различни градове на областта, откъдето трябва да поведат бунтовнически групи към Пловдив, където да ги поставят под командването на майор Данаил Николаев.
На 4 септември бунтовници, под ръководството на Чардафон, обявяват Съединението и установяват контрол над село Голямо Конаре. На следващия ден правителството, начело с Иван Ст. Гешов, провежда консултации с руското представителство в Пловдив с намерението, ако получи подкрепа от Русия, самото то да обяви Съединението. Руският представител категорично отказва.
На 5 септември няколко стотин въоръжени бунтовници от Голямо Конаре (сега — гр.Съединение) се придвижват към Пловдив. През нощта срещу 6 септември частите, командвани от Данаил Николаев, установяват контрол над града и отстраняват правителството и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Съставено е временно правителство, начело с Георги Странски, което малко по-късно е заменено от Комисарството в Южна България, и е обявена обща мобилизация.
След броени дни обаче Русия обявява своето недоволство, че акцията не е съгласувана с нея. Подкрепяна от Австро-Унгария, Сърбия на 2 ноември 1885 г. напада България. Започва Сръбско-българската война. След тридневни боеве край Сливница на 5-7 ноември българите побеждават, а последвалият Букурещки договор от 19 февруари 1886 г. възстановява довоенната граница със Сърбия.
Благодарение на Русия и лично на император Александър III, Съединението получава дипломатическо и международно признание. Това става чрез т.н. Топханенски акт на 24 март 1886 г. Спогодбата е подготвена от българския политик и дипломат Илия Цанов и негов екип. От турска страна подписват Кямил паша и Н.В. Султанът. В договора успяват да се защитят принадлежността на Бургас и областта към Княжеството, но се отнемат Кърджалийска околия и Тъмръшките села.
С подписването на договора България и Османската империя постигат споразумение, според което Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, парламент, администрация, армия. Единственото разграничение между двете части на страната, запазено до Обявяването на независимостта на България през 1908, е това, че българският княз е формално назначаван от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия.
На 6 септември отбелязваме 139 години от Съединението на България – автономната област Източна Румелия се отцепва от Османската империя и се обединява с Княжество България, противно на решенията на Берлинския договор. Български монарх по това време е утвърден княз Александър Батенберг, който взема решението да подкрепи този акт в своята лятна резиденция край Шумен.
„Малко нескромно, но когато е 6-ти септември аз идвам тука, винаги си свалям шапката и я оставям и влизам, тука по тези паркети, по тези стълби по тези столове и дивани и тронове, той е седял там. И едно особено чувство на патриотизъм и гордост. Знаете ли защо? Защото той остава в нашата история като Княза Обединител“, каза Христо Драгозов, председател на ИК „Паметник на Батенберг“.
На 6 септември край Марашката курия се извършват военните маневри на 7-ми пехотен преславски полк. Княз Александър Батенберг ги наблюдава от възвишение.
„Тогава Захари Стоянов събира група хора край Пловдив и решават да провъзгласят „Взрива“. Това е паролата. „Взрива“ това е Съединението на България. Но да се оглави от княза. Изпраща двама свои делегати Димитър Ризов и Сава Моткуров ето тук, в Шумен, където преди това Батенберг е обикалял Европа да търси съмишленици от Великите сили, Русия. Но всички те на базата на Берлинския договор, който за мен е най-омразният договор, не, не, не искат Съединението“, каза още Христо Драгозов.
Пратениците на Захари Стоянов казват на българския княз, че Съединението ще е факт. Питат го дали ще го оглави. И точно в резиденцията си в Кабиюк Батенберг размишлява няколко часа и решава да подкрепи българите.
„При тия политически разпри тогава – ами сега как е? Ето, ние търсим обединението именно обръщайки се назад към историята аз гледам обединителя“, каза Драгозов.
Христо Драгозов е оптимист, че ще се намери и съвременен обединител за страната ни. А желаещите да се докоснат до времето на Батенберг могат да го направят в резиденцията му в Кабиюк.
