Проф. Михаил Арнаудов пише, че възрожденецът Васил Ненович продължава светлия път на Софроний Врачански. Той е първият български филолог. Името му е напълно забравено. Вероятно, защото животът му преминава през голяма част от времето в Румъния.
Роден е в Свищов около 1790 г., където по-късно учи. По време на Руско-турската война от 1806 — 1812 г. крайдунавския град е опожарен със заповед на генерал Сен Прист по стратегически причини. Още преди големия пожар значителна част от свищовлии се изселват във Влашко. Някои се връщат след войната, а други се заселват окончателно в Румъния. Семейството на Васил Ненович остава завинаги в Брашов, където има много български преселници от различни краища на България – Сливен, Ямбол, Видин и Лом.
По това време бащата на Васил Ненович – Николай Ненович е известен търговец. В турски документ от 1769 г. името на Васил Ненович е записано като търгуващ в Пеща, тогава е на 21 години. Помага и в търговията на брат си Дукан Ненович, който има кантора във Виена.
През 1789 г. роднините му търговци, които живеят в Австрия основават търговска компания. Подобни кантори отварят врати в Браила, Букурещ, Крайова, Белград и Париж.
Васил Ненович се включва в търговските дела на своите роднини. Пътува между градовете, където има търговски кантори. Научава добре няколко европейски езика, необходими за търовията. Владеел писмено и говоримо немски, унгарски, сръбски, гръцки, румънски и турски език. Но интересите му се насочват към книжовна работа и той загърбва търговските дела.
Името му е познато на самия Юрий Венелин, който в своя книга пише, че Васил Ненович е назначен за учител при славянското училище при църквата „Св. Георги“ в Букурещ, където проявявал големите си дарби.
В Брашов и Букурещ Васил Ненович се сближава и с други българи, които се занимават с книжовна работа. Сред тях са търговецът Антон Иванов от Сливен, доктор Иван Селимински, доктор Петър Берон, Никола и Теохар Пиколо, Христо Георгиев. Един от приятелите му, д-р Иван Селимински, пише на Ненович впечатленията си от „Божествена комедия“ на Данте. „Възторгът си не мога да ти опиша от този гений. Данте трудно се разбира, но той е в кръга на най-големите гении на човечеството. Жалко, ако светата църква го превърне в католически светец, защото ще се намали от блясъка на вечно живия Данте“.
Българското общество в Румъния оценява способностите на Ненович и го избира за епитроп, заедно с Йордан хаджи Генович. Двамата трява да съставят на разбираем български език Новия завет, както и други полезни книги за българите.
През 1824 г. двамата мъже издават „Рибния буквар“ на д-р Петър Берон. В призив отпечатан в края на книгата е написано: „Всички сме длъжни да сме всякога благодарни на тези епитропи и често да ги подканяме с писма, за да им възбудим усърдието“. Д-р Петър Берон кани будните български емигранти да станат спомоществователи, за да им се впишат имената при отпечатването на няколко книги, най-ценната сред тях „Буквар за децата на българския народ“. В края на призива си д-р Петър Берон се обръща към всички, които имат стари книги, да ги препишат и изпратят в Браила на Васил Ненович.
Българинът от Свищов заедно с Йордан хаджи Генович разпространяват Бероновия „Рибен буквар“, който е напечатан с помощта на близкия им приятел родолюбецът Антон Иванов. Той всяка година щедро дарявал средства за училището в родния си град. Благодарение на него и финансовата му подкрепа д-р Петър Берон завършва медицина.
Васил Ненович извършва огромна събираческа работа за книгите на д-р Петър Берон. Българинът от Свищов чете в оригинал Платон и Аристотел, Плутарх и Тацит. Още преди на света да се появи „Рибния буквар“ той прави опити да състави граматика, но среща трудности, поради неустановеността на българския правопис. Още през 1823 г. събира в Брашов български книжовници и учители и предлага да се създаде филологическо дружество, което да се занимае с разрешаването на езикови и правописни въпроси. Намесва се Атанас Кипиловски, който става причина да се провали начинанието.
Васил Ненович е първият българин, който се занимава с филологически и лексикални въпроси. Прави усилия да създаде филологическо дружество и да събуди интереса към литературния език. Той пише граматика и прави опит да създаде пръв български речник през 1823 г., но те са загубени, макар, че са създадени на четири езика.
През 1821 г. в Букурещ избухва въстание и той се преселва в Брашов. Попада в кръга на будни българи. В писмо на Селимински до Васил Априлов се вижда с какво се занимава той: В 1823 г. в Брашов Васил Ненович започва да събира материал за българска граматика, за речник на четири езика и за катехизис. Но в самото начало вижда трудностите на своето занимание, трябват му помощници. Събира будните българи от Брашов и им представя нуждата за поправки в езика и с готовност приема по-мъдрите мнения и забележките на другите.
През това време чрез Павел Ненович в Пеща преговаря да се отпечата „Лексикона“ на четири езика. Някои от готовите книги не излизат заради това, че печатницата в Будапеща няма всички буквени знаци, характерни за българската азбука. Накрая успява. Иска да се излеят специални български букви, а да не се ползват такива на чужд език. Лично той определял шрифтовете – „български и румънски да бъдат цицер, руски гармонд, антиква с цицир, а гръцки гармонт с цицер когел“. Бележките под линния настоявал да се печатат с отделен шрифт.
През 1824 г. д-р Петър Берон издава своя „Рибен Буквар“, а през следващата година Васил Ненович отпечатва втория български учебник „Свещеная история заради децата“. През 1826 г. напечатва своя „Буквар за децата на българския народ“. Той иска българчетата да учат по книги написани на чист език. Ето защо до свой братовчед пише: „Букварът е за деца…Една книга дето е за деца требува да е чиста, без погрешки“. Той е сред най-ранните автори на български учебници.
Назначен е за представител на българските изселници пред губернатора на Влашко. Иска да осъществи идеята си за автономно българско княжество Добруджа. Идеята му се подкрепя от представители на българската емиграция Михаил Кифалов, Георги Золотович, д-р Иван Селимински, Васил Минчев. Към тях се присъединява и Стефан Богориди, който има голям авторитет пред турското правителство. Всичко потръгва, имало голяма вероятност да се създаде такова васално на султана княжество. Но поради разногласия и други трудности, идеята пропада.
Михаил Кифалов и Васил Ненович създават каса, с която да се подпомагат нуждаещите се изселници българи, както и други родолюбиви дела във Влашко, Гърция, Сърбия. Създаден е „Правилник на общонародната каса“. Документът е одобрен от българите в Букурещ, но идеята по-късно не се реализира.
Васил Ненович спори с редакторите на „Свещеная история“ Имре Хорват и Атанас Нескович, които допускат неточности и грешки в текста. Иска корекции на чист български език, без смесване със сръбски синтаксис.
През началото на 1827 г. се завръща в Букурещ. Със свои пари отваря училище при църквата „Св. Георги“, където се учели румънски и български деца. Тук се среща с Юрий Венелин. Дава му бележките си за книгата му „Древние и нинешние болгари“.
На следващата година става адвокат на влашкия „Диван“, а после е утвърден от властта и за „сердер“ на българите във Влашко. В този период събира около себе си способни българи – Теохар и Никола Пиколо, Михаил Кифалов, Георги Золотович.
През 1834 г. преподава в румънския лицей „Св. Сава“, което е едно от най-авторитетните училища за времето. На следващата година е един от управляващите го. Пише книги на румънски език, издава учебни помагала и допринася за румънското образование.
Така Васил Ненович има заслуги както за образованието на българските деца, така и за румънските. Днес малцина са чували за този наш възрожденец, който стои с делата си редом до името на д-р Петър Берон.
epicenter.bg/article/Mirela-Kostadinova—Prez-Vazrazhdaneto-Vasil-Nenovich-iska-detsata-da-uchat-po-knigi-na-balgarski-ezik/364931/11/0
