
«ТРЯБВА ДА СЕ ВОЮВА С УМЕНИЕ, А НЕ С ЧИСЛЕНОСТ»
Великият руски пълководец Александър Василиевич Суворов е един от основоположниците на имперското военно изкуство. През цялата военна кариера не е претърпял нито едно поражение.
Генералисимус на руските сухопътни и морски сили, генерал фелдмаршал на австрийските и сардинските войски, кавалер на всички руски и множество чуждестранни военни ордени. Той е носил на почетното звание граф Римникский, удостоен е с титлата княз Италийски.
Суворов е роден на 24 ноември 1729г, в семейството на военен. Баща му Василий Суворов e генерал-аншеф, високообразован човек, автор на първия руски военен речник, кръщелник на Петър I. Още от детските си години Суворов проявява влечение към военното дело и използвайки богатата бащина библиотека, изучава артилерийски науки, фортификация, военна история. Голямо влияние върху съдбата на Суворов оказва генерал Абрам Петрович Ханибал (знаменитият „арап на Петър Велики“), който е приятел на семейството. Той забелязва влечението на момчето към военното дело и убеждава бащата да избере за сина си военната кариера.
На 19 години започва действителната военна служба, а на 25 години през 1754г. получава първия офицерски чин – поручик. Начало на военната му кариера е участието в Седемгодишната война 1756 — 1763 г.).

Руските войски превземат крепостта Колберг 1761 г. през Седемгодишната война”, художник Александър Коцебу, 1852 г.
От 1759 година е офицер в Главната квартира на руската действаща Армия. Година по-късно е назначен за Генерален дежурен при Главнокомандващия на Руската Армия и като такъв участва в превземането на Берлин от руските войски.
По време на коронацията на Екатерина II в Москва Суворов е приет от императрицата, която му подарява свой портрет. По-късно Суворов написва на портрета: „Тази моя първа среща ми отвори пътя към славата“.
Автор е на „Полкова уредба“ („Полковое учреждение“) — инструкция, съдържаща основните положения и правила, касаещи възпитанието на войниците, вътрешната служба и бойната подготовка на войските.
От месец април 1773 година получава назначение на Балканския театър на бойните действия в Първата Руско-турска война (1768-1774 г.) Скоро след назначаването си Суворов решава без съгласуване с висшестоящите да превземе укрепения тутракански гарнизон. Турските войски са изненадани и затова Тутракан е превзет със значително по-малки от турските сили загуби. Победата има важно тактическо значение, защото така са прекъснати турските съобщения между Силистра и Русчук (Русе).
Вместо обикновен рапорт Суворов изпраща до командващия Румянцев следните стихове:
„Слава на Бога и слава Вам! Тутракан е превзет и аз съм там.“
Началникът изпраща оригиналния му рапорт на императрицата: „като безпримерен лаконизъм на безпримерния Суворов“. Същевременно го предава на военен съд за самоволните му действия. Военната колегия го осъжда на смърт, но Екатерина II не утвърждава присъдата, резолирайки: „Победителите не съдят“.
Командването обаче не се възползва от победата на Суворов и турските войски отново завземат Тутракан, след което се опитват да го укрепят. Едва на 28 юни, този път със заповед от командването, Суворов за втори път атакува и превзема крепостта, въпреки 4-кратното превъзходство в сили на турските войски.
След това поема отбраната на гр. Хърсово (Румъния). При опит турците да превземат града с щурм, Суворов провежда умела тактична маневра като разбива турците, които отстъпват, понасяйки тежки загуби
Следващата решаваща битка е през 1774г. при Козлуджа (днес град Суворово, близо до гр, Варна), в която Суворов побеждава 40 000 армия на Хаджи Абдур Резак. В сражението участват като доброволци много българи. Победата при Козлуджа води до сключването на договора от Кючук-Кайнарджа. Този договор дава териториални придобивки за Русия, правото да покровителства православието на Балканите и свободен достъп до Провлаците.
След Първата Руско-турска война Суворов заема различни длъжности в различни дивизии. Участва в потушаването на селското въстание на Емилян Пугачов, а след изостряне на ситуацията в Кримското ханство, предизвикана от Турция да върне контрола над Крим, Суворов е прехвърлен там за успокояване на обстановката.
На 13 декември 1790 година Суворов се заема с обсадата на Измаил – най-силната крепост на р. Дунав, считана за непревземаема. Той дава ултиматум на турския командир на крепостта в срок от 24 часа да предаде крепостта, но след отказа, Суворов щурмува и я превзема след жестока битка.

За падането на Измаил Байрон пише: „Той падна като дъб могъщ, лелеян от вековете великан”.
Известно е, че в боевете по превземането на Измаил са се сражавали над 3000 българи.
Превземането на Измаил се оказва един от решаващите фактори за победата във войната. Султанът е бил принуден да се съгласи на условията на Яския мирен договор, сложил края на Руско-турската война.
По време на полското въстание от 1794 година, Суворов подготвя втората полска кампания като разгромява съпротивата на поляците и превзема Варшава. Затова руската Императрица Екатерина II го удостоява със званието фелдмаршал.
През 1798 година Русия влиза във втората антифренска коалиция, като се създава обединена руско-австрийска армия с команващ, вече с австрийско звание, австрийски фелдмаршал Александър Суворов. Армията е превзела и освободила от французите редица градове и области, а Френско-италианската армия е разбита.
В Швейцарската кампания Суворов е удостоен с най-високото звание – Генералисимус.

Картината на В. Суриков „Преходът на Суворов през Алпите през 1799 година
Огромно значение са имали неговите лични човешки качества, и демократичен стил на поведение и общуване. Във века на феодалните регламенти, мундири и регалии, олицетворяващи съсловните и чиновнически привилегии, бялата куртка на Суворов, с която се е появявал в най-опасните места и сражения, неизменно е въодушевлявала войската.
За връщането му в Русия е предвидено тържествено посрещане в Петербург, но Суворов е тежко болен и то е отменено.
На 18 май 1800 година Суворов умира. Погребан е в Благовещенската църква на Алексадро-Невската лавра. На надгробната му плоча е изсечен надписът: „Тук лежи Суворов”.

Малко известно е, че в свитата на император Александър II, приемащ парада през април 1877 година в Кишинев, е бил 73-годишният генерал от пехотата Александър Аркадиевич Суворов, внук на генералисимус Александър Василиевич Суворов.
Потомъкът на великия пълководец е участвал в Руско-турската война 1877-1878г. Александър Аркадиевич Суворов (1804-1882) е руски държавен, обществен и военен деятел, носител на висши имперски отличия.
Участието във войната донася на Александър Аркадиевич Суворов нова награда: на 2 декември 1878г. той е назначен за шеф на 11 гренадирски Фанагорийски полк, който е командвал през 1839-1842г.
Източниk:
https://rusofili.bg/288-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D1%80%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%BC%D1%83/