На 15 януари 2025 г. отбелязахме 130 години от рождението на българския поет и публицист Гео Милев.
Георги Касабов Милев е роден на 15.01.1895 г. в Раднево, в учителско семейство. През 1907 г. баща му напуска учителската професия, за да основе книжарница и издателство в Стара Загора. Още от дете, Гео Милев проявява интерес към литературата и рисуването.
Първото си стихотворение отпечатва през 1907 г. в детското вестниче «Славейче“. По-късно стиховете му са повлияни силно от П. П. Славейков, когото смята за свой учител в поезията. През декември 1913 г. в сп. «Листопад“ се появяват първите му публикации – «Литературно-художествени писма от Германия».
В откъс от Златен фонд на БНР можете да чуете спомените на сестрата на поета Пенка Касабова за детството, за многопластовия му талант в изкуството, бързо овладените чужди езици, учението в Германия и гражданската му позиция.
[sc_embed_player_template1 fileurl=»https://stream.bnr.bg/storage/Sofia/RadioCafe/15.0125 Penka Kasabova.mp3″]
Премиера на „Нечовек“ в Народния театър. Предаване: Култура.БГ, 15.01.2025
На 15 януари, през 1895 г. в старозагорското Радне махале (днешния град Раднево) се появява на бял свят безсмъртният български поет Гео (Георги) Милев. Той пише, че е роден „между ледените зъби на студа… Голямата мечка настръхна замръзнала, бяла от лед… Аз грабвам в ръка сърцето си – огромен леден камък – и чакам: готов за бой“. Бащата на Гео, Мильо Касабов, е учител и книжар. Гео израства в Стара Загора сред книгите на баща си и от малък се проявява като всестранно надарена творческа личност. На 16 години е приет да следва романска филология във Софийския университет. На 17 г. вече е в Лайпциг да следва литература. През ноември 1913 г. в редактираното от Димитър Бадев списание Листопад е отпечатана първата сериозна литературна творба на Милев „Литературни и художествени писма от Германия“. През юли 1914 г. младият литератор заминава за Лондон с цел самоусъвършенстване. Там той се запознава с известния белгийския поет Емил Верхарн, напуснал родината си поради германската инвазия. Известно е, че Верхарн казал на Гео: „Вие сте цяла пламенност“.
Само за няколко години Гео Милев се запознава със съвременните течения в изкуствата, чете в оригинал много литературни творби и веднага развива забележителна преводаческа дейност. Превежда от и на немски, френски, английски и руски. За краткия си тридесетгодишен живот той оставя огромно преводаческо наследство. От ранната си младост Гео Милев се утвърждава на българското културно поле с пламенната си критика и културна есеистика. Литературният историк Михаил Кремен го определя като „много и разнонадарен фантаст и човек на делото, поет и учен, субективист и общественик, бунтар, художник, театрал, меломан…“ Когато разглеждаме например връзките на Гео с театралното изкуство, трябва да имаме предвид дейностите му на артист, режисьор, декоратор, театрален критик, тълкувател на сценичното изкуство, преводач на пиеси в стихове и в проза, съчинител и коректор на програми, обявления и афиши.
Мобилизиран в българската армия, Гео служи като офицер, командир на слуховия апарат в град Дойран. На 29 април 1917 г. неговият пост е открит от англичаните и подложен на тежко артилерийско обстрелване. Тежко ранен в главата, Гео Милев дълго време се бори за живота си, като остава с едно око. На 31 декември той се запознава с бъдещата си съпруга – актрисата Мила Керанова, с която имат две дъщери Леда (1920-2013) и Бистра (1921-2006). През 1918 – 1919 г. заминава на лечение в Германия. Докато са му правени многобройни операции, Гео е свидетел на разцвета на немския експресионизъм и на германската революция на „спартакистите“, пише за експресионистичните списания „Ди Акцион“ („Действието“) и „Дер Щурм“ („Бурята“). Завърнал се в България, Милев създава литературно-художественото списание „Везни“ (1919-1922), което за три години се оформя като трибуна на символизма и експресионизма (модернизма). През 1920 г. издава първата си стихосбирка „Жестокия пръстен“, която има експериментален характер, последвана от „Иконите спят“ (1922). Те оказват влияние върху тогавашния моден поетичен стил. Много по-значима е ролята на Гео Милев за изгряването и краткотрайното, но ярко развитие на модернизма в българското изобразително изкуство от 20-те години на ХХ в.
С времето естетическия екстремизъм на Гео Милев, за когото експресионизмът е програма за социално действие, прелива (подобно на други европейски експресионисти) в ангажираност към комунистическата идеология. През януари 1924 г. Гео Милев започва да издава месечното списание за изкуство и култура „Пламък“. От неговите страници поетът критикува безпощадно деветомайското правителството на Александър Цанков и разобличава кървавите репресии по време и след деветосептемврийското въстание от 1923 г. Тук са публикувани недовършената му поема „Ад“ и поемата „Септември“, която е най-доброто му поетично произведение. Заради „Септември“ списанието е спряно, а Гео Милев е осъден. След комунистическия атентат в църквата „Св. Неделя“ през 16 април 1925 г. Гео Милев е измъкнат от вкъщи от полицията и изчезва безследно. Смята се че е екзекутиран (удушен с въже) в казарма в столичния кв. „Илиенци“. Сред жертвите на разгорелия се „Бял терор“ (или априлските събития от 1925 г.) се нареждат още журналистите и поетите Йосиф Хербст, Христо Ясенов, Сергей Румянцев, Димитър Грънчаров. След 9 септември 1944 г. Гео Милев е превърнат в икона на „победата на социализма“. Неговото име днес носи жилищен квартал, улица и парк в столицата, училища из страната.
Гео Милев е живял във висока старинна жилищна сграда, която се е намирала до столичните хали. За жилището му М. Кремен пише: „Трите прозорци на единствената му стая гледаха към джамията с нейния кръгъл оловен купол и с металическия полумесец отгоре. Извишеното островърхо минаре, проточената песен на унесения в религиозен екстаз ходжа и запалените през няколкодневния рамазан кандила го настройваха романтично. И ако един ден трябвало да напусне тази квартира, щял да съжалява най-много за джамията.
Четирикрилен параван с нарисувани от него върху зебло разноцветни експресионистични фигури разделяше обширното помещение на „спалня“ с два прозореца и на „кабинет“ с един.“
В сп. „Везни“ (III, кн. 4) откриваме съобщението на Гео Милев, че в дома му е открита изложба на негова частна сбирка от експресионистични, кубистични, футуристични и примитивистични картини на европейски художници.
На снимката: Бюст-паметник на Гео Милев в едноименния парк. Скулптор Емилия Ганчева.
