Преди прочутите «Записки по българските въстания» на Захарий Стоянов в полето на възрожденското ни израстване се появяват едни други записки – «Записки за България и българите» на Любен Каравелов. Всъщност те не излизат в цяло книжно тяло, това става едва през 1930 г., калоферецът ги пише като поредица статии за чужда публика с цел да я запознае с този нов, сякаш от нищото изникнал народ, който живее под властта на султана.
Точно поради това Каравелов набляга много на етнографията, на народното творчество, на обичаите и нравите. Но и на търканията между гъркоманите и другите, вече с ясно народностно българско съзнание.
Книгата е изключително интересна и за нея говорим в «Премълчаната история» заедно с нейния редактор д-р Теодор Борисов, с поета Бойко Ламбовски и с учения и специалист по възрожденска литература проф. Николай Аретов.
[sc_embed_player_template1 fileurl=»https://stream.bnr.bg/storage/HristoBotev/Premalchanata istoriya/250326_Lyuben_Karavelov_book_MNovkov.mp3″]
bnr.bg/post/102134805/luben-karavelov-i-negovite-zapiski