BG Diaspora: Проект болгар Москвы, посвященный культуре, истории и дружбе между народами
Болгарская Диаспора — слайд 1
Болгарская Диаспора — слайд 2
Болгарская Диаспора — слайд 3
Болгарская Диаспора — слайд 4
Болгарская Диаспора — слайд 5
Болгарская Диаспора — слайд 6
Болгарская Диаспора — слайд 7
Болгарская Диаспора — слайд 8
Болгарская Диаспора — слайд 9
Болгарская Диаспора — слайд 10

Патриарх Даниил в Шумен: Тук е люлката на българската цивилизация

Стотици шуменци посрещнаха днес Негово Светейшество Българския Патриарх и Софийски митрополит Даниил в храма „Свети Три светители“. Българският патриарх за първи път е на посещение в града ни.

Негово Светейшество бе придружен от Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан, от вицепрезидента Илияна Йотова и кмета Христо Христов.

„Даваме благословията си за изграждане на нов храм в Шумен. Какво по-хубаво от това. Ако нашия живот, ако нашият житейски път не е свързан с храма, с какво е свързан?, каза патриарх Даниил по повод намерението на местната власт да изгради нова църква в Добруджанския квартал.

„Тук в района са първите години, първите векове на просвещението, на книжнината. Тук започва нашата българска цивилизация такава каквато я познаваме днес. И това, че днес се строят нови храмове вярваме, че тези корени, които тогава са поставили началото и на които стои духовността ни, обществения живот са живи днес и дават своите плодове. За нас е радост, благословение и чест да посетим днес Шумен във връзка с тази бележита годишнина и нека Бог ни благославя да пазим, развиваме и да надграждаме, да усвояваме и прилагаме в живота си това, което са ни завещали нашите предци“, добави българският патриарх.

В църквата „Свети Три светители“ патриарх Даниил отслужи молебен. След това Негово Светейшество посети Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. В учебното заведение той участва в пленарна научна сесия, посветена на 1 160 години от покръстването на българския народ и 1 170 години от създаването на българската азбука и славянската книжовност.

Наш дълг е съхраняването на стореното от св. княз Борис Михаил, на светите братя Кирил и Методий, на техните приемници във времето, като прославяме тяхната памет и изследваме с усърдие тяхното дело, каза днес българският патриарх и Софийски митрополит Даниил в обръщението си към участниците в научната сесия, посветена на 1160 години от покръстването на България и 1170 години от глаголицата, която се провежда в Шуменския университет. Той допълни, че трябва да бъдем достойни техни подражатели и продължители, защото тяхното дело е свято и свещено.

Патриархът подчерта личния и държавнически избор на св. княз Борис Михаил, предприетото от него за укрепването и утвърждаването на християнството и църквата у нас, както и за последвалия небивал разцвет на духовността и книжовността, които продължават да бъдат обект на изучаване и осмисляне и до днес. По думите му образът на покръстителя, съхранен в историческите извори и в паметта на църквата, и до днес запленява. Патриархът акцентира върху духовната красота и величие на владетеля, размаха и мащабите на неговата визия за България, която във всяка историческа епоха да се конкурира с най-високите образци на християнска държавност, запазвайки в същото време собствено лице, собствена духовна и културна традиция. Делото на св. Борис Михаил е колосално, чутовно и до днес оставя пред нас като постоянна задача и свещен дълг към светлата му памет и към всички, които с усърдност и ревност са отдали своите сили и таланти, и целия си живот за изграждането и пребъдването през вековете на християнска България, допълни патриархът.

Той подчерта още, че началото на избора на княз Борис е личното му смирение и решимост да се поклони и да следва Божия закон. Това в личен план е чутовният подвиг на владетеля, посочи патриархът, който уточни, че така земният владетел се е покорил на Небесния цар. За езическия владетел, който е и върховен жрец, отказът от духовната власт е огромно предизвикателство, посочи патриархът. И допълни, че по подобие на Константин Велики, княз Борис успешно е извървял този път, а това е предизвикателство и за всеки един от нас в личен план.

Научната сесия, посветена на 1160 години от покръстването на България и 1170 години от глаголицата в Шуменския университет, бе открита от вицепрецидента Илияна Йотова. Сред гостите на откриването на пленарната научна сесия в Шуменския университет бяха още Варненският и Великопреславски митрополит Йоан, областният управител на Шумен Катя Иванова, генералният директор на БТА Кирил Вълчев, ректорът на Софийския университет проф. Георги Вълчев, ректорът на ШУ проф. Наталия Витанова, владици от Светия синод, кметът на Шумен Христо Христов, учени, общественици.