«Всяка гледна точка не е последната, а поредната…», в това са убедени историците проф. Милко Палангурски, проф. Веселин Янчев и проф. Петър Стоянович, автори на книгата «Три погледа към Съединението от 1885 г.».
Новооткрити документи и нови анализи провокират авторите:
«Най-вече беше необходимо да преосмислим онова, което сме мислили, говорили, написали и оценили това най-важно българско политическо събитие. … Оказа се, че и най-позната българска епопея винаги крие нещо, когато човек отново се обърне към документите», сподели пред БНР проф. Палангурски.
Той подчерта, че винаги се подценява «българската част в събитията».
Берлинският договор създава т.нар. «Общонароден въпрос», който по същество представлява идеята за обединяване на всички части на българската нация в единна държавна структура, която да покрива границите от Сан Стефано или поне тези на екзархийското землище. Националните и регионалните лидери, религиозните водачи, революционните дейци и старите чорбаджии изведнъж осъзнават, че свободата води до нов, не по-лесен за решаване проблем. Българите изведнъж се озовават в пет различни държавни, религиозни, езикови, образователни и културни среди, а върху националното тяло се издигат не духовни, а реални граници.
Накъде ще върви нацията, каква да е реакцията към мирните решения, какво може практически да се направи, са все тежки въпроси, които очакват решение. Те знаят, че историческата коренна промяна обикновено идва веднъж на поколение.
Националните лидери бързо формулират двете основни задачи по националния въпрос – първата, обединението от двете страни на Балкана – тя вече се очертава като сливане на двете самоуправляващи се територии. Затова започва да се действа за създаване на идентично държавно устройство в Пловдив и София. За другата задача, голямата мъка на всички – Македония, митрополит Мелетий Софийски в писмо до водача на македонската съпротива митрополит Натанаил Охридски, начертава плана за действие поне за едно поколение напред: „Мисля, че деятелността ви на друго да се обърне; по просветените македонци да ся въведат по широки правдини в Македония така что да ся обезпечи донейде населението против турския произвол, да ся возстанови по всякъде там църковната власт и Екзархията. После да ся отворят училища и да ся разпространят сочинения. Малките средства за сега за първото да ся употребят, иначе Македония е загубена за нас“.
Датата е 14 март 1879 г., Конституцията още не е тържествено подписана, български княз още не е избран, а изпълнителна власт все още е в чужди ръце – планът обаче е изработен и практически приет.
Само седем години след разпокъсването в Берлин българският народ намира сили да отхвърли половината от клаузите на договора и да обедини двете автономии. България излиза от кризата с почти удвоена територия и население и това я придвижва напред в балканските взаимоотношения. Страната е с нараснало самочувствие, а това ѝ позволява да се заеме със следващите задачи на нацията. Съединението несъмнено е най-големият дипломатически и военен успех на страната след Освобождението.
Интервюто на Диана Янкулова с проф. Милко Палангурски в предаването «Нещо повече» можете да чуете от звуковия файл.
[sc_embed_player_template1 fileurl=»https://stream.bnr.bg/storage/Horizont/Actualni_2025/06/0206MilkoPalangurski.mp3″]
bnr.bg/post/102165720/milko-palangurski-veselin-anchev-i-petar-stoanovich-s-tri-pogleda-kam-saedinenieto-ot-1885-g
Далеч преди обявения час Литературният клуб „Перото“ на НДК се оказа тесен да побере публиката на вчерашната премиера на научния сборник „Три погледа към Съединението от 1885 г.“ (Книгомания, 2025, 312 стр.). Кокетният том на утвърденото професорско трио Милко Палангурски, Веселин Янчев и Петър Стоянович, издържан в традициите на европейския научен дебат, поднесе поредния повод за размисъл в научните среди, без да намалява широкия читателски интерес.
Обзорът на проф. Милко Палангурски от БАН умело очерта границите на „санстефанизма“, премина през политиката към Проливите на Великите сили; очерта т.нар. „Общонароден въпрос“, създаден от Берлинския договор. Бяха засегнати опитите за обединение от 1880 г.; подчерта се преходът от намерение за освобождение на всички български земи към съединение с Източна Румелия, като се изясни защо процесът няма възможност да се повтори и в Македония. Преминавайки през темата за княз Александър I като убеден предводител на мирната революция, Палангурски повдигна актуалния въпрос дали при Източна Румелия говорим за „съединение“ или „поглъщане“, като в дебата активно се включиха и част от гостите.
Проф. Веселин Янчев от СУ „Св. Климент Охридски“ разгледа стратегическата роля, която Петербург предвижда за българската войска и за новоосвободеното княжество въобще в бъдещия сблъсък на Великите сили и на театъра на военните действия. С редица аргументи и факти бе защитена тезата, че основна причина за големия сблъсък между София и Петербург, набиращ сила още в навечерието на Съединението, е намерението на Русия да ползва България като плацдарм за политиката си, нейния княз като имперски наместник, а българската армия като придаден към руската войска балкански корпус. Дългогодишният изследовател на армията и службите за сигурност подплати тезата си с въздействащи цитати и факти с препратки към съвремието.
Интересна гледна точка към мирната революция в Пловдив предложи проф. Петър Стоянович, според когото Съединението се превръща в единствения изход за държавния глава, за да се спаси от двустранен натиск. Както в политически, така и в личен план Александър е убеден, че единствената възможност за разсичане на Гордиевия възел е, като пред българската нация, но и пред Великите сили се направи една бляскава, голяма и исторически значима стъпка, каквато се оказва Съединението от 1885 г. За Александър обаче тази революция се оказва залог за политическия му залез, а в личен план не донася търсеното удовлетворение, но по грандиозен начин преплита личната му съдбата с националната и му гарантира място в националния Пантеон.
Публиката, сред която се разпознаваха множество историци, общественици, хора на изкуството и почитатели на авторите, си запази правото за множество въпроси, превръщайки премиерата в истинска духовна среща. „Достоен отглас на днешния 2 юни“, обобщи почетният гост, зам.-председателят проф. Емануел Мутафов, „в който БАН за моя радост запази името си на място за дебат и оценка, защитило симбиозата между традиция и новаторство“.
