През краткия си 44-годишен живот Тодор Хрулев издава 17 книги: буквари, катехизиси, географии, граматика, педагогически книжки и преведени от сръбски език, с поучително съдържание. Двадесет години от живота си посвещава на учителството. По неговите учебници са учили децата в училищата в Северна България. Те са кратки, написани на новобългарски език. Книгите са били много популярни и разпространявани през 50-те и 60-те години на XIX век.
Той е роден в Лясковец около 1821 г. Родителите му били земеделци. Учил в метоха на манастира „Св. Петър и Павел“ при известния учител Максим Райкович. Работил в Сърбия като градинар, където научил добре сръбски език, от който по-късно превеждал книги. Младежът е ученолюбив. Не му достигала наустницата на отец Максим Райкович.
Заминал за Пловдив, за да продължи с науката, но не се задържал дълго, защото нямало как да се издържа. Принуден е да стане учител и намерил място в Пиродоп. Желанието му за по-високо образование го отвежда в Свищов през 1842 г. при известния учител Христаки Павлович. При него по това време учели десетина ученици, негови приятели от родния му Лясковец.
В славяно-елинското училище на свищовския учител по това време е въведена взаимноучителната метода, а редът и дисциплината са строги. Тодор Хрулев станал слуга в училището, за да може да се издържа и да учи. Скоро той показал своите дарби и Христаки Павлович го направил свой помощник в учителската работа.
През 1846 г. гражданите на Свищов съградили ново училище в Харизановата махала, наречено „славяно-българско“, известно е и като „Св. Никола“. Тодор Хрулев остава да работи в него осемнадесет години. Той е учител на малките деца, учи ги на четмо и писмо, издава буквари, учебници, помагала и словари. На възрастните държал проповеди в черква и ги насърчавал да гонят гръцките владици и свещеници.
Превеждал също богослужебни и поучителни книги. Сред големите му заслуги е изданието на Софрониевия „Неделник“ от 1856 г. Тази книга била трудна за богомолците, които не разбирали старинния език. Тодор Хрулев се захванал със стила и правописа и издал книгата на чист български език така, че да е полезна и разбираема за хората.
„Софронието“ става популярно тъкмо поради неговата редакция.
В дома му се събирали будни българи, които недоволствали срещу двойното робство, крояли планове за просветна работа против гърци и турци. Тодор Хрулев взел участие в разгарящия се църковен въпрос. Той застава срещу униатството, водено от свищовлията Драган Цанков. По този въпрос си е пишел с Георги Раковски, но същевременно сътрудничел и във вестниците му. Хрулев се възхищавал от българския революционер, етнограф и писател.
Когато прочита „Показалеца“ на Раковски, му пише в писмо от Свищов на 24 април 1859 г.: „Слава и благодарение на скъпите ви трудове, с които откривате тъмната завеса на българската народност, живейте новый Венелине! Нека ви бъде халал българското млеко, което ви е отдоило, нека ви бъде халал животът и талантът“.
Тодор Хрулев е кореспондирал и с други български възрожденски учители, които насърчавал към духовност и служене на народа. Изпращал им безплатно учебниците си.
Той оглавява борбата на свищовлии против гръцкия владика Григорий. Когато през 1863 г. владиката освещавал църквата в село Караисен, хората на крайдунавския град се вдигат на бунт, воден от Тодор Хрулев. Всички застават срещу Григорий и освещаването на храма. Така осуетяват ритуала. Заради това, както и други негови прояви срещу гърцизма, Григорий го наклеветил пред турската власт, посочил го като бунтовник. Извикали го в съда в Русе, но свищовските първенци се застъпили за него и го оправдали.
По същото време лясковчанинът Павел Калянджи изпратил от Русия, чрез Хрулев, два сандъка с книги и учебници за българските учители. Но турската власт открила в тях думи обидни за тях. Имали подозрения и по някакви документи. Задържали Тодор Хрулев в затвора, а по-късно съдът на Митхат паша го осъдил на заточение в Диарбекир. Тодор Хрулев не издържал на тежките условия в зандана и на 30 януари 1865 г. починал. Оставил жена и пет деца сами.
Останалите българи, затворници в Диарбекир, го погребали в двора на арменската черква „Св. Безсребърници“.
След смъртта си той оставил ръкописи, книги и учебници, които не са отпечатани. Чрез граматиката си от 1859 г. и другите си издания той налага окончателно „новобългарската школа“, до този момент владеела „славянската школа“, поддържана от учителя му Христаки Павлович.
Тодор Хрулев е оставил и няколко стихотворения. Записвал е народни песни, до които се доближава неговата поезия. В написания от него „Буквар“ от 1850 г., който се счита за важен етап в развоя на новобългарския език, се подписвал с името Теодор Теодорович (Хрулювски), лясковчанин, взаимноучител Свищовски.
Тодор Хрулев е високо ценен от учениците си. Бил изключително трудолюбив, прекланял се пред Бога, спазвал строго нравствените закони. Вярвал, че България ще се освободи от всяко робство – политическо и духовно. Той се утвърждава като истински просветител през 50-те и 60-те години на XIX век. Книгите и учебниците му изиграват важна историческа роля в българското образование.
epicenter.bg/article/Mirela-Kostadinova—Sofronieviyat—Nedelnik—stava-populyaren-zaradi-redaktsiyata-na-Todor-Hrulev/391269/11/105
