BG Diaspora: Проект болгар Москвы, посвященный культуре, истории и дружбе между народами
Болгарская Диаспора — слайд 1
Болгарская Диаспора — слайд 2
Болгарская Диаспора — слайд 3
Болгарская Диаспора — слайд 4
Болгарская Диаспора — слайд 5
Болгарская Диаспора — слайд 6
Болгарская Диаспора — слайд 7
Болгарская Диаспора — слайд 8
Болгарская Диаспора — слайд 9
Болгарская Диаспора — слайд 10

Любен Каравелов превръща юриста д-р Иван Касабов в герой на своя повест

Името на д-р Иван Касабов е почти забравено в българската история. Имал бурно минало и заслуги в политическия живот на България през Възраждането. Той е учител, юрист и книжовник. Превежда от френски романа „Тайният съд“ от Клеманс Робер. Касабов е сред основателите на Българското книжовно дружество през 1869 г., което после се превръща в БАН.

Д-р Иван Касабов е роден в Лясковец през 1837 г. Първоначално учи в родния си град, а после продължава в Елена при известния по онова време учител Иван Момчилов. Баща му Христо Касабов се занимавал с търговия и искал синът му да стане търговец. Затова го завел и настанил в Търново в търговски дюкян, за да изучи тънкостите на търговията. Младият мъж се задържал там осем, девет месеца. Искал да продължи образованието си в чужбина.

През юли 1851 г. се завърнал в Лясковец. Срещнал се с Иван Хаджитодоров, който тогава учел в Белградската гимназия. Касабов го разпитал за живота в Белград и успял да придума баща си да го изпрати там, за да продължи с учението си.

Той се съгласил и в края на август 1851 г. Иван Касабов заминал с Иван Хаджитодоров и Кънчо Кесариев за Белград. Постъпил ученик във втори клас на училището. Там учи пет години. През това време се сближава с българските емигранти в Белград, превръща се в техен секретар. Замесен е в доставката на 200 пушки за готвещите се да преминат в българско наши емигранти. Касабов е преследван от властта и се налага да избяга от Сърбия. Отива във Виена, където с парична подкрепа и препоръка от български търговци успява да постъпи в Карловачката гимназия през септември 1857 г.

В Карловец живеел в една квартира с приятеля си Иван Хаджитодоров. Двамата успешно завършили 7 клас.

След това Иван Касабов се завърнал в Лясковец за кратко и заминал за Русе, където станал главен класен учител. Уредил училището с три класа. В Русе се сближава със сръбски емигранти, противници на княз Александър Карагеоргевич. Когато през декември 1858 г. сръбската скупщина изгонила Александър Карагеоргевич и поверила княжеското управление на княз Милош Обренович, за Касабов се разчистили пътищата към Белград. След като завършил учебната година, заминал там. Издействал си сръбска стипендия от 8 талера на месец. Записал се студент в юридическия факултет на Висшата школа. За три години завършил курса по правни науки.

По това време сътрудничи на вестник „Дунавски лебед“ на Георги Раковски. През 1860 г. написал книгата „Освобождението на сърбите под Кара Георгия и Милоша Обреновича“, посветена на княжеския престолонаследник Михаил Обренович. Книгата е отпечатана на държавни разноски в правителствената печатница. Известно време, два-три месеца, се наложило Иван Касабов да редактира „Дунавски лебед“ поради отсъствието на Раковски.

През 1862 г. княз Михаил Обренович взел сръбския престол, потърсил поводи и начини да се отърве от турското управление. Сърбите внушили на българските емигранти, че е дошло време да подпомогнат едно българско въстание у нас. Раковски и Касабов се хванали да пишат писма до влиятелни българи в Свищов, Русе, Търново, Виена, Будапеща, Плоещ, Браила, Галац, Одеса и др. Увещавали ги да събират пари и изпращат доброволци българи у нас, където ще се образуват български легии. Те ще бъдат подготвени в Българско, за да вдигнат въстание и освободят българите от робство.

В началото на април 1862 г. Иван Касабов бил снабден с пълномощно и книжа, с които тръгва за Браила, Белград, Виена при българите, от които е получил пари за народното дело и ги предал на Раковски. Той трябвало да въоръжи и облече българските доброволци. Така са подготвили около 1000 доброволци, които разделили на две легии. Едната ръководена от Раковски, а другата от Ильо Войвода.

Касабов останал в легията на Раковски, в която бил и Васил Друмев. След известни стъпки от сръбското правителство Раковски и Касабов се скарват. Лясковчанинът се присъединил към легията на Ильо Войвода, който потеглил към Крагуевац, за да бъде близо до турската граница, през която да мине в българска земя. Последвало примирие и спогодба между турци и сърби. Тогава по принуда българските легии се разтурили.

Касабов отишъл в Браила. Осигурил си издръжката от българи, за да продължи с юридическите науки в университета във Виена. За две години защитил докторат по право. Не можел да се завърне в България — известен е с делата си пред турската власт и заради тях е преследван.

Гюргевските българи го повикали за главен учител, който да уреди новооткритото училище за българчета. Касабов изработил програма. На освещаването произнесъл слово, издадено на български и румънски език – „Беседа изречена при освещаването и отварянето на българското народно училище в Гюргево“. Ръководи училището една учебна година, а после е поканен от училищното настоятелство на Болградската гимназия за професор по славянска литература. Касабов приел, но щом отишъл там, не харесал средата и останал само две седмици.

Установил се в Букурещ към края на октомври 1865 г. Живял заедно с Георги Раковски в една квартира цяла зима. Касабов помагал на Раковски в книжовната му работа. Правели планове за вдигане на въстание в България. На 11 февруари 1866 г. румънският княз Куза е свален от престола от Братияну и други либерали, които съчувствали на българските емигранти, като са ги използвали за свои политически задачи.

При тяхното управление Касабов сложил началото на „Таен съзаклетен комитет“, по подобие на румънския, който свалил Куза, по образец на тайните италиански и френски дружества – карбонари. Идеята за този комитет е одобрена от привременното правителство на Йон Братияну.

Касабов намерил хора, които да съставят комитета – Д. Диамандеску, Ст. Репов, Ив. Адженов, Ат. Андреев и Х. Сяров, все забегнали в Румъния българи, които нито преди, нито по-късно са се проявили в политически дела. Този комитет трябвало да се споразумее с тайния централен румънски комитет, за да изработят „една свещена коалиция между румъните и българите“. Касабов и приятелите му изработили споразумението, но румънците не подписали, понеже си наредили добре работите с избирането на свой княз Карл I Хохенцолерн.

Този комитет е изпратен от Ат. Андреев в Търново за да образува там клон на Букурещкия комитет. Такива комитети са създадени още в Свищов, Гюргево и Русе. Раковски не участвал в централния комитет и се обявил против него. Комитетът не развил някаква забележителна дейност.

Касабов напуснал Букурещ и се отправил към Плоещ, където открил българско училище и работил в него. В края на 1867 г. станал редактор на вестник „Народност“, орган на комитета. Заел мястото на първия редактор д-р Иван Богоров.

Касабов взема участие в подготовката на четата на Хаджи Димитър. Снабдява войводите с една „Прокламация към българския народ от привременното правителство в Балкана“, с един „адрес“ на френски език даден на Хаджи Димитър за изпращане от Балкана до посланиците на Великите сили в Цариград и „Мемоар до султан Абдул Азис“, преведен на френски език, отпечатани във вестник „Народност“.

Той издава този вестник до юли 1869 г. През същата година, април, пише прокламация към българския народ от името на привременното българско правителство в Стара планина. Левски започва основаването на революционни комитети. По упътване на Касабов Апостолът отива в Лясковец в началото на май 1869 г., основава революционен комитет и оставя там от прокламациите.

Отначало Касабов има добри отношения с Любен Каравелов и е сътрудничил в неговия вестник „Свобода“. Но след тази си народополезна работа д-р Касабов опетнил според Каравелов по-нататъшния си живот в Румъния до Освобождението. Загърбил политичческия живот и се захванал с адвокатската си работа. Отказал се от народност и станал румънски гражданин.

Оженил се за богата жена, за да може да адвокатства в Румъния и да получи румънско поданство. Това отстъпване на Касабов ядосало Каравелов и той пише повестта „Прогресист“, която отпечатва в сп. „Знаме“ на 30 ноември 1875 г., бр. 22-23 и 24 от 14 дек 1875 г. В повестта заклеймява родоотстъпничеството на Иван Касабов, който се превръща в герой на повестта му с името Ион Чучулигяно.

След Освобождението се завърнал в България. На 25 септември 1878 г. е назначен за председател на първия Търновски окръжен съд. Бил е депутат в Учредителното народно събрание през 1879. Издава вестник „Народност“ и служи като помощник-прокурор в Софийския апелативен съд, а през 1882 г. е член на Върховния касационен съд. При същия съд е служил и като прокурор на отделение от 1887 до 27 март 1891 г.

На тази дата е арестуван от Стамболовото правителство заради смелостта му да порицае неговата политика чрез статия във в. „Народни права“. След убийството на финансовия министър Христо Белчев Касабов е арестуван отново – 45 дни е в столичните участъци без съдебно постановление и разпит. Интернират го в Лясковец, където Иван Москов Бумбалов му обръснал брадата. С помощта на приятел Касабов избягал през Дунав в Белгия. Останал четири години и се завърнал в България след падането на Стамболов. През 1894 г. станал съдия във Върховния касационен съд.

Починал на 19 юни 1911 г. в София и е погребан на държавни разноски заради заслугите му към българския народ и държава.

По време на Стамболовия режим е написал, а по-късно е издал „Дипломатически показател за правата и функциите на дипломатическите и консулските агенти“, София, 1896 г. Също „Метода за едно рационално предавание на международното право във висший курс и за частно изучаване“, София 1897 г. Издава и брошура „Русия и българский въпрос“, С. 1895 г.

През 1905 г. отпечатва „Моите спомени от възраждането на България с революционни идеи“. Книгата има посвещение: „Посвещавам този отпечатък от живота ми в спомен на моите любими съграждани в Лясковец“.