Калофер отново се превърна в сцена на една от най-емблематичните български традиции – мъжкото хоро в студените води на река Тунджа. В ритуала, съхранил се през вековете и съживен в съвременността с още по-голяма сила, се включиха стотици мъже от цялата страна.
Традицията започна още в нощта преди Богоявление – с песни, червено вино и силно усещане за общност. На сутринта, под звуците на гайди и тъпани, участниците обиколиха улиците на Калофер, за да събудят града и да вдъхнат живот на древния обичай.
Малко преди изгрев, водите на Тунджа бяха осветени, а кръстът – хвърлен и изваден според обичая, за да бъде връчен на най-младия участник. Мъжете, съпровождани от тъпани и гайди, изпълниха традиционното ледено хоро.
Заради по-меките температури тази година, то продължи по-дълго от обикновено. Участниците не криеха емоциите си.
Организацията премина без напрежение. Местните жители първи влязоха във водата, а след тях бяха допуснати и останалите желаещи да участват в леденото хоро.
Калофер вновь превратился в сцену одной из самых одной из знаковых болгарских традиций — мужского хора в холодных водах реки Тунджа. В ритуале, сохранившемся через века и возрожденном в современности с еще большей силой, приняли участие сотни мужчин со всей страны.
Традиция началась еще в ночь перед Богоявлением — с песен, красного вина и сильного чувства общности. Утром, под звуки гайд и барабанов, участники обошли улицы Калофера, чтобы разбудить город и вдохнуть жизнь в древний обычай.
Незадолго до восхода солнца воды Тунджи были освещены, а крест — брошен и извлечен по обычаю, чтобы вручить его самому молодому участнику. Мужчины, сопровождаемые барабанами и гайдами, исполнили традиционный ледяной хоровод.
Из-за более мягких температур в этом году он продолжался дольше обычного. Участники не скрывали своих эмоций.
Организация прошла без напряжения. Местные жители первыми вошли в воду, а за ними были допущены и остальные желающие принять участие в ледяном хороводе.
