ОТ ИЗДАТЕЛСТВОТО

Тази книга е последният труд на известния съветски паремио-лог Г. Л. Пермяков, въплътил в него идеите, оформили се като резултат от многогодишните му проучвания в областта на руските пословици и поговорки.

На българския читател са представени 300 от най-употреби-телните пословици и поговорки, известни на всеки русин и често използувани в разговорната реч, в художествената литература и публицистиката.

В уводната част авторът подробно излага гледището си върху същността и видовете паремии, разказва за строежа на книгата, дава своя класификация на материала, изработена въз основа на дългогодишната му дейност в областта на паремиологията. Върху тази класификация е изградена предлаганата на читателя книга. Основната й част се състои от два дяла, в първия от които се дават пословици, във втория-поговорки.

Всяка статия се състои от: 1 — руска пословица или поговорка, 2-български превод на точния й смисъл, 3-тълкуване, често с подробно описание на ситуацията за нейната употреба, 4- български еквивалент, 5-(в някои случаи) съпоставяне на руските пословици и поговорки, употребяващи се в подобни или противоположни ситуации.

Към основната част на книгата са дадени като приложения известни литературни цитати и редица устойчиви сравнения.

Като помощен апарат се дава руско-български речник, който съдържа всички думи, влизащи в състава на пословиците и поговорките. Отделно се дава тълкуване на реалните-думи с характерен руски национален или исторически колорит. На края има пълен азбучен показалец на всички включени в книгата пословици и поговорки.

Книгата е предназначена като учебно пособие за българи с напреднал етап в изучаването на руски език. Запознаването с руските пословици и поговорки ще им позволи по-дълбоко да разберат историята, бита и културата на руския народ.

Преводът е извършен от известния български лексикограф С. И. Влахов, посветил много години от живота си на фразеологията и паремиологията.

НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ПОСЛОВИЦИТЕ И ПОГОВОРКИТЕ, КАКТО И ЗА ТАЗИ КНИГА

1. Защо трябва да се знаят пословици?

Попитайте някого, много ли пословици знае, и той положително ще отговори, че никога не се е замислял по въпроса и че няма ни най-малка представа за техния брой. Преди няколко години с група млади лингвисти и фолклористи от Московския държавен университет «М. В. Ломоносов» направихме следния опит: анкетирахме 300 жители от Москва и Московска област, хора с най-различни професии, различно образование (от първоначално до виеше) и на различна възраст (от двадесет до седемдесет години), като задавахме на всички този въпрос. Нито един не можа да каже колко пословици, поговорки, гатанки, поличби и др. паремии¹ му са познати. След като настоявахме за отговор, броят, който анкетираните споменаваха, беше между двадесет и петдесет, но почти всички казваха «двайсет-трийсет». А като продължихме експеримента и по специално подбрани тестове проверихме познанията на нашите информанти, излезе, че от 300-те анкетирани нямаше нито един, който да знае по-малко от 1000 паремии. При това около 800 бяха познати почти на всекиго от анкетираните, а приблизително 400-на всички без изключение.

Тези високи показатели на «познаваемост» по отношение на народните паремии не могат да бъдат случайно явление и ние се опитахме да открием причините му.

Чрез специални изследвания успяхме да установим, че пословиците, поговорките, поличбите и някои други устойчиви или, както се изразяват лингвистите, клиширани словосъчетания представляват не само популярни фолклорни текстове, известни на всички или почти всички руси, но и своего рода езикови знакове, необходими за нормално общуване. Оказа се, че много от най-разпространените паремии са толкова добре познати на носителите на руския език, че често се използуват в значително съкратен и променен вид.

В разговор, в литературата и периодиката постоянно срещаме изрази като Ложка дёгтя (букв. Лъжица катран), Под лежачий камень (букв. Под лежащ камък), Рыбак рыбака (букв. Рибар рибаря), С больной головы (букв. От болната глава), У разбитого корыта (букв. До пробитото корито) и т. н. Променените по този начин пословици, познати редове от стихове или песни се срещат дори във вестници като заглавия на статии, в названията на книги, в предавания по радиото и телевизията. Така споменатите по-горе клишета са заглавия на статии от вестник «Правда».

То се знае, че човек, който не познава изходните форми на тези фрази (например чужденец, започнал да учи руски), не е в състояние да разбере, какво иска да каже авторът. Наистина, кой ще се сети за смисъла на заглавието Со своим самоваром (букв. Със свой самовар), ако не познава руската пословица В Тулу со своим самоваром не ездят (букв. В Тула със свой самовар не ходи) и не знае смисловото й съдържание? Същото може да се каже за изрази като На воре шапка горит (букв. Гори шапката на крадеца), Мы пахали (букв. Ние орахме), Тришкин кафтан (букв. Кафтанът на  Тришка) и др. под., общият смисъл на които не може да се извлече от значенията на образувалите ги думи; можем да го доловим само, ако предварително са ни познати. Обикновено такива не-разчленими изрази са взети от общоизвестни басни, анекдоти, истории, стихове или представляват техни заглавия. Те могат да се разберат единствено, ако читателят (слушателят) знае нормалната им употреба или основния (изходния) текст-онзи, от който са взети и към който в същност го препращат.

Изводът е, че за успешното овладяване на съвременния руски (пък и на всеки друг) език не е достатъчно да се научи само граматиката и определен брой думи, както дори и така наречените идиоми или фразеологизми. Налага се обучаваният да запомни и определен минимум пословици, поговорки, народни афоризми, популярни лозунги и други общоизвестни паремии, добре познати на носителя на дадения език, който затова лесно ги открива при всякакво преиначаване и във всекикакъв контекст.

Умението да се разпознава пословицата в нейния съкратен и променен вид не е единствената и далеч не най-важната цел на изучаването на паремиите (макар че, както видяхме, без познаването им понякога не може да се разбере дори простичък вестникарски текст). Далеч по-важно е друго.

В пословиците, поговорките и другите единици от паремиоло-гическия минимум (или минимум паремии, необходими за познаването на всеки език) са представени различни синтактични модели на изречения и преди всичко най-разпространените. Запомнил пословиците —а те лесно се запаметяват,—човек овладява най-често срещаните синтактични конструкции, както и над 1500 от най-употребяваните думи на съответния език. А известно е, че хиляда такива думи са достатъчни, за да може човек да «проговори», т. е. прилично да си служи с изучавания език. Но дори и това не е най-важното.

Най-важното е, че пословиците и поговорките-а тъкмо те представляват основната маса от паремиологическия минимум — играят съществена роля в езика като средство за общуване. Не е случайно толкова честото им използуване. Във всеки роман или повест, всяко списание или вестник ще открием множество пословици. Намираме ги и в научни трудове, да не говорим за научнопопулярни издания, където те се използуват особено често.

Защо е така? Защо в устната и в писмената реч толкова често се използуват пословици и поговорки? За да отговорим на този въпрос, трябва от малко малко да сме наясно, какво представляват паремиите.

2. И тъй, какво са пословиците и поговорките?

Учените отдавна са забелязали, че пословиците и поговорките отразяват всестранно живота на създалия ги народ. Така, ако прелистим който и да било, дори някой малък сборник от руски пословици и поговорки, непременно ще намерим в него имената на стари руски градове Киев, Москва, Тула, руски парични единици рубль, копейка, алтын, названия на руски национални гозби щи, каша, кисель, на домашни потреби и стопански инвентар самовар, сани, телега и т. н. В руските пословици са се запазили дирите на много исторически събития, древни народни вярвания и още какво ли не. И макар да са от значение за историята на руската култура, не са те, които правят пословиците и поговорките необходими елементи на езика.

Всяко нещо във всекидневния ни живот има свое съответствие в езика. Затова всичко, което виждаме и за което мислим, може в една или друга степен точно да се предаде с думи. Оказа се обаче, че пословиците и поговорките, както и някои други народни фрази, не са само фигури, които красят речта ни, а особени словесни знакове, служещи за предаване на определена информация и преди всичко за означаване на типови жизнени (и мислени) ситуации или отношения между едни или други обекти.

Вместо надълго и всеки път наново да описваме някоя често срещана ситуация (отношение между предмети), например «Ако даден предмет поражда друг предмет, свойствата на пораждания предмет са сходни с тези на пораждащия», казваме само Яблочко от яблони недалеко падает (букв. Ябълката не пада далеч от дъне-ра си). И всеки, който знае руски, веднага разбира, какво сме иска-ли да кажем. С други думи, пословицата Яблочко от яблони… се използува като знак на описаната по-горе ситуация. Същото може да се каже за други типови ситуации и означаващите ги пословици и поговорки (вж. предложения на вниманието ви речник-целият е изграден върху описания на ситуации, представени чрез руски пословици и поговорки).

Прочие, точно същото важи и за думите като знакове на предмети и явления. Така, вместо да даваме тромаво обяснение за «масата» като предмет, като мебел, който се състои от плот-дъска (с определена форма), опираща се върху крака или други подставки, и служи за поставянето на храни или писмени принадлежности, казваме просто «маса», т. е. служим си със знака на този предмет. И всеки, който ни слуша, веднага разбира, за какво става дума.

Но пословиците и поговорките са не само знакове, а в повечето случаи и ярки словесни модели на същите (означаваните от тях) ситуации. Вземете коя да е пословица или друга паремия (освен «неразчленимите», за които ще стане дума по-долу-с. 17) и я съпоставете с означаваната от нея ситуация. Веднага ще видите приликата: За двумя зайцами погонишься-ни одного не поймаешь (букв. Ако подгониш два заека, няма да хванеш нито един).-«Ако се заловиш едновременно с две работи, няма да свършиш нито едната, нито другата»; Ложка дёгтя портит бочку мёда (букв. Лъжица катран бъчва мед разваля) — «Една неприятна дреболия разваля голямото и хубавото дело». С няколко сполучливо подбрани думи пословицата изобразява (моделира) същата картина, която е налице при описването на означеното от нея отношение между предметите.

Такова моделиране на ситуациите от пословиците значително улеснява използуването им. Дори оня, който за пръв път чува дадена пословица, лесно ще я разбере, тъй като по нея може без труд да възпроизведе моделираната ситуация. Да вземем като пример чужда (арменска) пословица: «Като няма кон, и магарето ще свърши работа». Ако съпоставим магарето с коня, като държим сметка за граматичната конструкция на пословицата и смисъла на съчетанието «ще свърши работа», можем да възстановим изходната ситуация. Тя може да се опише приблизително така: «Когато нямаме нещо (хубаво), може да го замести (да свърши работата) нещо друго, подобно (макар и не толкова хубаво)». И наистина, тъкмо такова е съдържанието на арменската пословица.

Разбира се, пословиците и поговорките са не само знакове и модели на едни или други ситуации. Като езикови знакове и като фолклорни текстове те притежават и редица други езикови и фолклорни черти (или, както казват паремиолозите, функции). По-специално, пословиците могат да съдържат качествена оценка на моделираните неща и отношения: Лучше синица в руках, чем журавль в небе (По-добре сврака в ръка, а не сокол в гора), някое поучение : Семь раз отмерь-один раз отрежь (букв. Седем пъти мери, един път режи) или наблюдение: Рыба портится с головы (Рибата се вмирисва от главата); могат да характеризират отношението на говорещия към описваната (споменаваната) вещ: В семье не без урода (Няма стадо без мърша) и т. н. Главната, основната им роля в езика обаче остава тази на знакове и модели на жизнени (и мислени) ситуации.

Тъкмо със знаковата същност на пословиците и поговорките се обяснява забележителният факт, че в паремиологичния фонд на всеки народ и дори в речника на всеки носител на един или друг език има голям брой пословици, противоположни по смисъл. Такива са например общоупотребителната руска пословица Кашу маслом не испортишь (От повече масло манджата не се разваля) и не по-малко популярният руски народен афоризъм Всё хорошо в меру (Всяко нещо с мярката си). В речника всички тези двойки са снабдени със съответните реципрочни препратки.

С оглед на изложеното гледище в това няма нищо чудно. Нали пословицата е знак на ситуация, а ситуациите могат да бъдат (и биват) най-различни, включително и противоположни. Естествено е и знаковете им да имат противоположни значения.

Между другото, същото нещо се наблюдава и при знаковете на предмети и явления, т. е. при думите. За означаването на противоположни предмети имаме и противоположни по смисъл думи: «добър-лош», «десен-ляв», «близък-далечен» и т. н. И както за думите-антоними не можем да кажем коя от тях е «по-правилна»: «добър» или «лош», «близък» или «далечен» и т. н., така и за пословиците не може да се смята, че едната е по-правилна от другата или че едната е правилна, а другата не. Вярно ли е, че Овчйнка выделки не стоит (букв. Дадена овча кожа не си струва да бъде обработвана)? Понякога вярно, друг път не. Трябва да се помни, че пословиците не са някакви вечни истини, а само езикови знакове. И ако се използуват на място (в съответната ситуация), те са правилни, ако ли не-не са.

Тук му е мястото да отбележим, че сборът от общоизвестни и общоупотребителни пословици и поговорки не е случайно скупч-ване на що-годе сполучливи изрази и фрази, а сравнително организиран комплекс от взаимосвързани и взаимообусловени езикови знакове. Така, сред общоупотребителните пословици (както и между думите) срещаме пословици-синоними ², означаващи и моделиращи сходни ситуации, пословици-антоними³, означаващи и

моделиращи противоположни по значение ситуации, и послови-ци-омоними ⁴, т. е. такива, които съвпадат по външната си форма, но имат различно съдържание. На определени видове пословици, например изразяващи забрана, непременно отговарят близки по лексикални компоненти поговорки⁵. И пословиците, и поговорките се подчиняват на определени правила на логическата трансформация⁶. В групата на общоупотребителните пословици са представени основните двойки от тематични антитези, каквито са представени и в езика⁷, и видовете логически отношения между обектите, откривани от паремиолозите. Съществува известна закономерност и в граматичната организация на пословичния набор, което ясно ще проличи от следващата, третата част на тази статия.

3. Практическа класификация на пословичните паремии

Руският израз пословици и поговорки обикновено се използува като единен термин и поначало не се разчленява на съставните му части. И това не е случайно, тъй като между пословиците и поговорките наистина съществува голяма близост и не само в руския, но и в други езици. Преди всичко и едните и другите са клишета ⁸, т. е. устойчиви («вкаменени») съчетания на думи, които се възпроизвеждат в речта както са-в предварително установена форма, без да се създават всеки път в процеса на говоренето. По-нататък, и едните и другите притежават редица еднакви езикови и фолклорни качества (функции) и т. н. И въпреки това между пословиците, от една страна, и поговорките, от друга, има голяма разлика. Пък и в границите на всеки от тези типове клишета се наблюдава голямо разнообразие от форми. А тъй като отликите ме-жду тях са понякога доста чувствителни, нека ги разгледаме по-подробно.

Пословичните паремии се различават по степен и характер на сложност. Сред тях има такива, които по форма представляват прости изречения-Дорога ложка к обеду (Лъжицата е ценна за обяд) и сложни изречения — Если б знал, где упаду, подстелил бы соломки (букв. Да знаех къде ще падна, бих си постлал сламица). Сред сложните изречения се срещат сложносъчинени, сложнопод-чинени и безсъюзни: В гостях хорошо, а дома лучше (Хубаво е да си на гости, но още по-хубаво да си у дома); Не говори «гоп», пока не перепрыгнешь (Прескочи, пък тогаз викай «хоп») и Волков бояться — в лес не ходить (Плашиш ли се от вълци-не ходи в гората). Те се различават и по степен на обобщеност: в едни се говори за нещо, което е сякаш правило — Каждый кулик своё болото хвалит (букв. Всеки дъждосвирец хвали своето блато), а в други-за еднократен, конкретен случай — Нашла коса на камень (букв. Косата удари в камък). Има пословици във формата на разказни (съобщителни) изречения-Новая метла чисто метёт (Нова метла чисто мете), заповедни-Век живи-век учись (Учи се, дорде си жив), въпросителни — Стоит ли овчинка выделки? (букв. Струва ли си обработването на овчата кожа?) и т. н. Наброяват се около двеста такива разлики между пословичните паремии.

Но сред многото различителни признаци между пословиците има три двойки белези, които са най-важни за характеризирането (а следователно и за класифицирането) им. Това са отликите по 1) затвореност или отвореност на изречението, по 2) наличност или липса на мотивираност на общото им значение от значенията на компонентите и по 3) характер на мотивировката (образна или необразна).

1) Отлики по затвореност-отвореност. Да съпоставим следните две паремии:

а) Горбатого могила исправит (Гърбавия гроба му оправя гърбицата) и

б) Купил кота в мешке (Купил агне в чувал).

В речта, т. е. при реалната си езикова употреба, двете паремии са представени с пълни двусъставни изречения: Горбатого могила исправит и (Некто) купил кота в мешке. Но ако първата се употребява в речта в обичайния си непроменен вид, втората получава окончателното си оформяне едва в контекста, от който получава недостигащите за пълнотата на изречението елементи (в случая-подлога). С други думи, първото изречение е клиширано открай докрай, а второто-не напълно.

Изцяло клишираните паремии, т. е. тези, които съдържат само постоянни компоненти, наричаме затворени а частично клишираните -отворени.

Клишета от типа Горбатого могила исправит, които образуват затворени изречения, са пословици, а клишетата от типа Купил кота в мешке, които образуват отворени изречения- поговорки.

Съотношението на споменатите типове клишета с типовете изречения по белега «затвореност-отвореност» е показано нагледно в следната таблица.

Таблица 1

Изложеното определение добре отговаря на традиционната представа за пословиците и поговорките в руската и чуждата па-ремиологическа литература и практика. В руската специална литература поговорки обикновено наричат преносни по смисъл обрати, изразяващи «незавършено съждение», например Толочь воду в ступе (букв. Кълцам вода в хаван), а пословици-изречения с преносно значение, оформящи «завършена мисъл» — например Воду в ступе толочь-вода и будет (букв. Кълцай вода в хаван — пак вода). При това често се позовават на руската народна притча Поговорка-цветочек, а пословица-ягодка (букв. Поговорката е цветенце, пословицата — ягодка), която образно предава взаимоотношенията между тях (първо се появява цветето, а от него се развива плодът)⁹. Интересното е, че поговорките винаги се изразяват с конкретни изречения, а пословиците обикновено с обобщени. Как-то ще видим по-долу, много от поговорките се допълват с постоянни компоненти и се превръщат в пословици, а много пословици губят от постоянните си компоненти и стават поговорки. Като пример за казаното могат да послужат следните две двойки руски паремии: пословицата Из пушки по воробьям не стреляют (букв. С топ врабци не се гърмят) и поговорката (Некто) стреляет из пушки по воробьям (букв. Някой гърми с топ по врабчета), пословицата Кота в мешке не покупают (Агне в чувал не се купува) и поговорката (Некто) купил кота в мешке (Някой купил агне в чувал). Между другото нека споменем, че такива двойки са представени обикновено с противоположни по смисъл паремии.

2) Отлики по характер на мотивировката. На свой ред затворените и отворените клишета (т. е. пословиците и поговорките) се разпадат на по два класа според характера на мотивирането на общото им значение, т. е. по начина, по който това значение се извежда от значенията на компонентите на клишето.

Към единия клас — с образна мотивировка — се отнасят паремиите, общият смисъл на които не се извежда непосредствено от значенията на съставящите ги думи (компонентите), а е свързан с тях чрез образ. Например Нет розы без шипов (букв. Няма роза без бодли), т. е. не съществува нещо, което да е хубаво и същевременно да няма недостатъци, или Готовь сани летом, а телегу зимой (букв. Стягай шейната лете, а колата зиме), т. е. бъди предвидлив, готви се отрано за предстоящата работа, или (Некто) рубит сук, на котором сидит (букв. Някой сече клона, на който седи), т. е. сам подготвя своята гибел, и т. п.

Към другия клас клишета-тези с пряка мотивировка на общото значение-се отнасят паремиите, чийто смисъл се извежда непосредствено от значенията на съставящите ги думи: Друзья познаются в беде (Приятел в нужда се познава), Кто не работает, тот не ест (Който не работи, не трябва да яде), Ты ему слово, а он тебе десять (букв. Ти му кажеш дума, а той тебе-десет) и т. н.

Не бива обаче да се смята, че клишета с образна мотивировка нямат пряк смисъл. Имат и те. Да вземем примерите Нет розы без шипов и Готовь сани летом, а телегу — зимой. Розите наистина имат бодли, а колата (каруцата) и шейната добрият стопанин наистина трябва да ги стяга отрано. Но, първо, същината на тези пословици не е в прекия им смисъл, а в преносния, който именно прави от пословицата пословица. В тях (в образните пословици), разбира се, не става дума нито за рози, нито за шейни и коли, а за по-общи и по-важни неща, за които само се намеква чрез използуваните образи. И второ, прекият смисъл на пословицата или поговорката далеч не винаги е реален: нима ще се намери някой съзнателно да сече клона, върху който седи?

От друга страна, клишето с пряка мотивировка също не е строго ограничено от непосредственото смислово съдържание, а допуска известно разширително тълкуване. Това личи, да речем, от примера: Ты ему слово, а он тебе десять, което не значи, че означеното с «он» (той) лице на всяка твоя дума ще отвърне непременно с десет.-думите могат да бъдат и пет или дори двайсет — важното е, че са много. Основният смисъл на фразата обаче се извлича от значенията на съставящите я думи.

При това положение обаче излиза, че има пословици и поговорки с пряк смисъл. Как е възможно това, щом още от времето на Дал ¹⁰ се знае, че пословицата е «притча», «иносказание» и че поговорката е също «преносна реч», «израз със заобикалка» (вж. В. И Даль, Пословицы русского народа, М., 1957, стр. 18-20).

Наистина от същинските пословици и поговорки трябва да се различават клишета, по всичко наподобяващи пословици и поговорки, но притежаващи пряка мотивировка на общото си значение.

Пословичните клишета с пряка мотивировка на общото значение за разлика от същинските пословици наричаме н а-родни афоризми. В специалната литература думата «афоризъм» обикновено се употребява за авторски изказвания и мъдри мисли (а тъкмо те най-често имат пряка мотивировка). Добавянето на «народен» позволява да отграничим този тип клише както от авторските афоризми, от една страна, така и от същинските пословици, от друга.

Поговорките с пряка мотивировка за разлика от същинските поговорки наричаме присловия. Тази руска дума сме избрали, първо, защото е известна отдавна като синоним на «поговорка», но досега не е използувана като термин, и второ, понеже в огромното си мнозинство този тип клишета с пряка мотивировка представлява различни сравнителни изрази-глаголни или именни, т. е. прикачени към някоя дума (слово) — присловия. Ще споменем например Дрожит как осиновый лист (букв. Треперя като трепетликов лист; бълг. Треперя като лист); Хитрый как лиса (Някой е) хитър като лисица).

Така, в зависимост от разликите между клишета-пословици и клишета-поговорки по характера на тяхната мотивировка получаваме четири подтипа паремии: два подтипа клишета-пословици (т. е. оформени във вид на затворени изречения) — същински пословици и народни афоризми, и два подтипа клишета-поговорки (т. е. оформени във вид на отворени изречения)-същински поговорки и присловия. Съотношението между споменатите типове и подтипове клишета добре се вижда от следващата таблица.

Таблица 2

3) Отлики по наличност-липса на мотивировка. В руския (пък и във всеки друг национален) паремиоло-гичен фонд наред с пословиците и поговорките, общите значения на които са по един или друг начин мотивирани, има и такива, общият смисъл на които изобщо не може да се изведе-нито пряко, нито чрез образ-от компонентите им. Тъкмо такива са приведените на стр. 8 «неразчленими фрази», които представляват редове или фрази от популярни народни анекдоти, басни или техни заглавия.

За разлика от другите пословици и поговорки, буквалното съдържание на текста не се долавя от смисъла на тези (неразчленими) изрази. За да стигнем до него, трябва да познаваме баснята или анекдота, откъдето са взети. Кой наистина може да се сети за значението на руската фраза На воре шапка горйт, ако не познава руския народен анекдот за крадеца, който, като чул как някой извикал «Гори шапката на крадеца», посегнал към шапката си и така се издал? Съвсем не отговаря на буквалния текст значението на неразчленимите изрази Мы пахали (букв. Ние орахме)-Орала мухата на вола на рогата и Между ними чёрная кошка пробежала (букв. Между тях премина черна котка) — ~ Променили си шапките. С други думи, неразчленимите изрази, за разлика от обикновените, мотивираните пословици и поговорки, не моделират означаваните от тях ситуации, а само ги назовават. (Прочие, тъкмо затова те са неразчленими-никоя част от такъв израз не е свързана с общия смисъл на паремията и дори не намеква за него). Казахме, че те не моделират ситуацията, и това е вярно, но се налага едно уточнение-не моделират непосредствено; вместо това те ни препращат към известен на носителя на езика текст, който съдържа съответния модел. Така че в крайна сметка и те служат като знакове и модели на дадена ситуация, т. е, по основните си белези приличат на останалите пословици и поговорки.

Както другите, мотивираните пословици и поговорки и не-разчленимите притчи имат формата на затворени или отворени изречения. Нека сравним двете клишета На воре шапка горйт и Тришкин кафтан (букв. Кафтанът на Тришка). Първото се употребява в речта като обикновено изречение, а второто — като предикативна група: [Это] Тришкин кафтан, като подлогът се взема от речевия контекст.

Клишетата от първия тип, които отговарят на пословици (т. е. представляват затворени изречения), наричаме неразчлени-ми сентенции или неразчленими изречения, а тези от втория тип, отговарящи на поговорки (т. е. представляващи отворени изречения) -неразчленими фрази или неразчленими обрати, които добиват вид на двусъставно изречение само в реалния речеви контекст.

Така, към описаните по-горе два подтипа паремии-с обратна (I) и с пряка (II) мотивировка добавяме още един-без мотивировка (III). При това положение класификацията на пословици и поговорки ще добие следния вид:

Таблица 3

4. Накратко за тази книга

Предлагания на вниманието на читателя речник от общоу-потребителни руски пословици и поговорки е изграден в съответствие с класификацията, описана в предишната част на статията.

Той се състои от два дяла: в първия са дадени най-употребителни-те руски пословици, във втория-поговорките. Всеки дял съдържа по три поддяла: в първия са събрани паремиите с образна мотивировка на общото си значение, във втория — с пряка, а в третия — без (непосредствена) мотивировка. Единиците във всеки от поддяло-вете са подредени по азбучен ред.

Към речника са добавени шест приложения:

I. Най-популярни литературни цитати (крилати изрази) от типа на пословиците, народните афоризми и присловията.

II. Най-употребителни устойчиви сравнения от типа на присловията.

III. Руско-български речник.

IV. Тълкуване на руските реалии.

V. Азбучен показалец на руските паремии.

VI. Препоръчителна библиография.

Както личи от названието на книгата, в нея са представени 300 руски пословици и поговорки. Броят обаче не е посочен съвсем точно: наред с 300 основни единици, номерирани и снабдени с речникови (или по-точно пословични) статии, в книгата (в текста на статиите и в приложенията) са дадени още стотина д о-пълнителни пословици и поговорки или техни варианти. Така че книгата съдържа около 400 руски паремии. Това, разбира се, не изчерпва общоупотребителните руски пословици и поговорките са около 500; следователно тук са представени по-голямата част от тях. Фактически не са влезли само «грубите» (просторечии) изрази, както и отделни единици, които по една или друга причина са включени в други учебни пособия, адресирани до същия читател¹¹.

Като цяло обаче може да се смята, че представеният в книгата списък от общоупотребителни руски пословици и поговорки е напълно достатъчен за практическо използуване и може да се препоръча на всички онези, които изучават руски език ^11 12.

Сред руските народни пословици и поговорки, събрани в книгата, не са малко и такива с международно разпространение. Това не бива да смущава никого. Тези паремии са наистина толкова сполучливи по форма, така добре моделират една или друга типова ситуация, че отдавна са станали достояние на различни езици и култури. И съвсем не е от значение, кой от кого ги е заемал. Важното е, че във всеки език и във всяка култура те са представени със свой неповторим национален вариант.

Няколко думи за строежа на пословичната статия. В началото, след номера по ред се дава пълният текст на руската паремия (РП), а след нея понякога вариант(и) в кръгли скоби. Също в кръгли скоби са поставени лексико-граматични варианти на съответните части от паремията, например:

88. (РП) С МИРУ ПО НИТКЕ-ГОЛОМУ РУБАШКА (РУБАХА).

В остри скоби се вмъкват факултативни думи-те могат да се употребяват, но могат и да се изпускат.

Следва точният смислов превод (ТСП). В тази част на статията се съобщават необходимите подробности, съдържащи се в текста на оригиналната паремия, който понякога е забулен и затова не винаги разбираем за неруския читател или слушател.

По-нататък се привежда тълкуването (Т) на съответната единица или подробното описание на типовата ситуация, която дадена пословица или поговорка моделира или за означаването на която се използува. Трябва да се има предвид, че от възможните значения (тълкувания) на една или друга паремия се дава само едното, но затова пък основното и инвариантного, което се съдържа (напълно или отчасти) във всичките й конкретни употреби.

След тълкуването се дават необходимите допълнителни сведения (ДС) — за историята на възникването, разпространяването или използуването на паремията. В тази именно част на статията се говори за международния характер на отделни пословици и поговорки, както и за първите им литературни фиксации.

Следва българският еквивалент (БЕ)¹³ на паремията. Най-често на руската отговаря аналогична българска пословица, на руския народен афоризъм-български народен афоризъм и т. н. Но понякога руската пословица се превежда с българска поговорка или български народен афоризъм, руски народен афоризъм-с българска пословица и т. н. Тази формална «неточност» обаче не променя общата картина, тъй като основният смисъл се запазва.

В края на статията се дава съпоставяне (С) на описваната единица с други паремии, обикновено дадени в книгата, а преди всичко с онези, които означават и моделират сходни или противоположни ситуации. И макар че реципрочни препратки не се дават във всички случаи, последните части (С) на пословичните статии, взети заедно, твърде убедително говорят за тесните смислови и структурни връзки между отделните пословици и поговорки и за системността на целия представен в книгата паремиологичен материал.

Разказахме за строежа на пълната пословична статия. Не всички обаче са такива: в едни липсват допълнителни сведения (ДС), в други — съпоставянето (С) с аналогични и антонимични единици. Но останалите части на статията са винаги налице. Това създава известно удобство за читателя, който, свикнал с разположението на материала, може почти да не обръща внимание на условните означаващи инициали за отделните части на статията.

Също за удобството на читателя различните части на пословичната статия са различно ошрифтени. Оригиналните (заглавните) руски пословици и поговорки (РП) са набрани с главни получерни букви, точният смислов превод (ТСП)-с обикновен светъл шрифт, тълкуването (Т) — със светъл курсив, допълнителните сведения (ДС)-със светъл шрифт, а българските еквиваленти-с редовни получерни букви.

Ще дадем като пример една статия от речника:

70 (РП) ОБЖЁГШИСЬ НА МОЛОКЕ, ДУЮТ [И] НА ВОДУ.- (ТСП) Опарили се веднъж с (горещо) мляко, хората (се пазят и) духат дори (студена) вода.-(Т) Научени от горчив опит, хората стават по-предпазливи, отколкото трябва, и се страхуват от всичко, което дори малко наподобява причината на сполетелите ги несполуки или неприятности.— (ДС) В речта тази пословица често се трансформира в поговорка със същия общ смисъл, но за конкретно лице: «Еди-кой си се е опарил от мляко, та сега духа и водата». (БЕ) Който се е опарил от прясно мляко, духа и мътеницата и (по-често) Парен каша духа; Попарен петел и от дъжд бяга; Който се е парил от тикви, и на плет ги духа.-(С) Срв. с пословица № 83, подобна по характера на моделираната ситуация.

На края трябва да подчертаем, че при написването на пословични 1 е сіаіии в речника сме се опирали не само на резултатите от двата ни масови паремиологични експеримента и дългогодишните наблюдения над носителите на руските пословици, но и върху богатия опит на мнозина руски лексикографи и паремиоло-зи, по-специално В. И. Дал, М. Масон, М. И. Михелсон, И. Тимошенко, М. А. Рибникова, С. И. Ожегов, Н. С. и В. Г. Ашуки-ни, С. Г. Замойски, В. П. Жуков, А. И. Молотков и някои други автори.

Г. Л. Пермяков