На 24 юни християнската църква отбелязва раждането на Св. пророк Йоан Кръстител. Той се родил няколко години преди Спасителя и започнал покръстването на юдеите в р. Йордан.
Българите наричат празника „Еньовден”, „Яньовден”, „Св. Иван бильобер” или „Летни Ивановден”. В някои краища на страната Св. Иван Летни е познат като „Дядо Еню” и казват, че: ”Еньо си намята ямурлука и върви за сняг”. Другаде казват: „Кукувицата кука до Еньовден и после онемява. ” Това е денят на лятното слънцестоене, слънцето започва „да умира”, денят намалява и според народните представи от Еньовден започва далечното начало на зимата.
В народните представи слънцето е човешко същество, има майка, сестри са му звездите по небето, то се влюбва в някоя красива девойка и дори иска да я вземе за жена. Увеличаването или намаляването на деня хората си обяснявали с движението на слънцето. Според народната вяра при изгрева си на този ден слънцето „трепти”, „играе”. Затова рано сутринта моми и ергени излизат на поляни и на високи могили над селото и с песни посрещат изгрева. Гледат слънчевите си сенки и вярват, че ще са здрави. Ако пък ли видят сянката си без глава, това приемат като знак за скорошна смърт. Палят „еньовски огън” и го прескачат за предпазване от бълхи.
Според поверието на този ден, преди да поеме пътя към зимата, слънцето „се окъпва” в „живата” вода – в реки и извори и така водата им придобивала лечебна сила. Затова масова практика е стари и млади да се мият и къпят във водоизточници „за здраве”. Вярва се, че росата по полята на Еньовден е водата, която рано сутрин слънцето отърсва от себе си. Тази „еньовска” роса притежава плодоносна и лечебна сила и затова има обичай всички да се търкалят сутринта по росните поляни.
Много разпространена е представата, че само в нощта срещу Еньовден „звездите слизат” и даряват билките и тревите с могъща целебна сила. Затова още преди изгрев слънце билкари, баячки, врачки и магьосници ходят да събират билки, с които после лекуват бездетни жени, прогонват зли духове (таласъми, караконджоли), правят магии за любов и омраза. Според поверието, те не трябва да бъдат видени от никого, затова тръгват още по „тъмна доба”. За еньовски цветя и треви тръгват и всички жени и моми. Най-вече търсят да берат цветето еньовче, яновче, янювичка – най-важното от самовилските билки. Вярва се, че то лекува много болести и прогонва змейове и самодиви. Преди изгрев слънце момите мият косите си с вода, в която е било натопено еньовче, за да растат дълги. Яновче слагат и в раклите, за да гони молците.
От набраните на Еньовден цветя правят китки, които наричат на всеки член от семейството и ги оставят през нощта навън под стряха. Сутринта гледат дали китката се е запазила свежа или е повяхнала и по това гадаят за здравето на съответния човек. Тези китки изсушават и ги използват за лек през годината- с тях кадят болни, окъпват ги с вода, в която са били натопени китките. От цветята, набрани на Еньовден, момите увиват голям „еньовски венец”. Всички се провират три пъти през него за да бъдат здрави и да живеят дълго и честито. Бременните жени също се провират под венеца, защото се вярва, че навите (злосторни и болестотворни демони, които причиняват родилна треска) бягат от еньовчето. Еньовския венец изсушават и запазват за лек през годината. Вярва се, че билките, набрани на този ден, освен лечебна сила могат и да предпазват. Момите слагат китки от еньовче по вратите и еньовски венчета на рогата на добитъка- за здраве и да прогонват лошите болест.
Вярата в магическата сила на еньовденската роса е в основата на представата, че в нощта срещу Еньовден тръгват магьосници, бродници-житомамници и обират, мамят плодородието от чуждите ниви. Магьосниците се събличали чисто голи, яхвали кросно от тъкачен стан или влачели след себе си престилка из чуждата нива, като изричали заклинания. Така житомамницата обирала росата и я изцеждала в своята нива, като по този начин „пренасяла” и плодородието. С обраната роса магьосницата замесвала и питка, която слагала в хамбара си с вярата, че ще омае чуждия берекет.
Друг път бродницата обикаляла три пъти чуждата нива и откъсвала двойните житни класове, наричани „цар” или „майка на нивата”. По време на вършитбата тя ги хвърляла в своя харман, за да удвои житото си. За да предотвратят действията на злосторниците житомамници, срещу Еньовден стопаните зажънвали по няколко класа от средата или от четирите краища на нивата си, за да я намери магьосницата вече „обрана”. Ако заловили такава бродница, отвеждали я гола на селския мегдан и я обругавали публично пред всички.
Еньовден се приема за много благодатен за правене на предсказания и гадания за бъдещото плодородие, за любовта и женитбата на младите. На този ден се изпълнява обичаят „Еньова буля” или „Еня”. Момите се събират в една къща и пременяват като булка момиченце на 5-6 годишна възраст, което има живи родители. На главата му слагат червено було, невестински украси и еньовски венец от пелин и босилек. Една от девойките понася момиченцето на рамо и всички тръгват да обикалят селото. Момите пеят обредни песни за любов и плодородие, а Еньовата буля размахва дългите ръкави на ризата си. Групата спира при кладенци и чешми, ходи по полето, по нивите, минава край кошарите.
След обиколката момите се връщат в къщата, в която са пременили момиченцето. Там започва другият много интересен обичай – гадание за женитба, наричан „напяване на китките и пръстените на момите”. През нощта срещу Еньовден момите са увили китки, завързани с разноцветни конци, за да могат после да ги разпознаят. Слагат китките в менче с вода, в което пускат малко овес, покриват го с червена престилка и го оставят да пренощува под трендафил, „под звездите”. На другия ден Еньовата буля изважда китките една по една , а девойките припяват стихчета с любовно съдържание за всяка мома и наричат за какъв ерген ще се омъжи: „аршин скача по постеля” (терзия ще вземе), „кални навои-бели хлябове” (момата ще се ожени за земеделец) , „босо зайче на лазурки” (ще вземе момък сиромах), „из село излиза, свинете хука” (свинарин ще е )и т.н. Описва се външният вид на момъка, професията му, имота му. Когато напяването приключи, измиват момиченцето с вода от котлето, обличат го в нови дрехи и го връщат на родителите му. Момите взимат по малко овес от котлето, поставят го под възглавницата си и който ерген сънуват през нощта, той ще е бъдещия им жених. Всяка мома взема китката си и я пази до другата година. Някъде с тези китки лекуват кожни болести.
На Еньовден имен ден празнуват носещите името Еньо, Енчо, Яна, Яни, Яне, Янко, Янислав.
