BG Diaspora: Проект болгар Москвы, посвященный культуре, истории и дружбе между народами
Болгарская Диаспора — слайд 1
Болгарская Диаспора — слайд 2
Болгарская Диаспора — слайд 3
Болгарская Диаспора — слайд 4
Болгарская Диаспора — слайд 5
Болгарская Диаспора — слайд 6
Болгарская Диаспора — слайд 7
Болгарская Диаспора — слайд 8
Болгарская Диаспора — слайд 9
Болгарская Диаспора — слайд 10

За буквите Ѫ, Ъ, Ь от Рѣчникъ на блъгарскꙑй язꙑкъ на Н. Геров 1895г.

Забележка. Текста е даден в същия «стил» както е в речника, буквата Ы е изписана като ЪI поради типографските нюанси (явно текстът е бил печатан с типографските коли, останали след печатане на руските църковните книги), в 21 век нюансите са същите: хората не намират буквата Ы и ползват каквото падне: «ьi» и дори «Ь|». Буквата «ıа» е вариант на църковно-славянската «ꙗ» (Ꙗ).


Като земемъ гласъ ѫ, както обикновено го изричıамъı сега въ рѣчи зѫбъ, мѫжь, рѫка́, дѫга́, и разглядамъı това изглашение въ стихологический съставъ на рѣчи-тъı, въ коренıа на които то ся слушıа, намирамъı, че то въ еднъı рѣчи е гласъ основенъ и самостоıателенъ, като е и и, а въ други рѣчи то е гласъ прѣставенъ както Ѣ и ЪI, и стои въ такивъı рѣчи като замѣстникъ на други гласови, съ които и ся прѣсрѣща въ рѣчи отъ единъ корень.

Слѣдъ това, като разглядамъı подробно рѣчи-тъı, въ които тоıа гласъ е прѣставенъ като замѣстникъ на други гласови, и гла­совъı-тъı, съ конто той ся прѣсрѣща въ рѣчи отъ единъ корень, намирамъı, че тоıа прѣставенъ гласъ е два строıа единъ тврьдъ и другъ мякъ.

Така излиза, че въ това изглашение, има три гласа, които ся изричıать еднакво, а въ сѫщность сѫ отлични единъ отъ другъ, та трѣбва и въ писмо-то да ся изобразıавать тии съ три раз­лични буквы.

Рѣчи-тъı, въ конто тоıа гласъ с основенъ и самостоятеленъ, въ старый язикъ сѫ писаъı съ буквѫ ѫ, а рѣчн-тъı съ тврьдтъıй прѣставенъ гласъ сѫ писанъı съ ъ и рѣчн-тъı съ мякъıй прѣставенъ гласъ—съ ь, та и нъıе зимамъı тъııа три буквы: ѫ, ъ, ь (по ново-то начрьтание: ѫ, ъ, ь), прьвѫ-тѫ. ѫ, за основнъıй гласъ, вторѫ-тѫ, ъ, за прѣставенъıй тврьдъıй, и третѫ-тѫ, ь, за пръставенъıй мякъıй.

Тврьдъıй прѣставенъ гласъ ъ ся прѣсрѣща въ рѣчи отъ единъ корень: 1) съ о, както въ ръсѫ и роса́, тъ̀нѫ и топъ̀к, ръ̀гамъ— ръжѐнъ и рогъ, въ̀дя и во́дѫся, търъ и пото́ра; 2) съ у, както въ съ̀хиѫ и сушъ̀к—су́хый, глъ̀хнѫ и глушъ̀ѫ—глухый, мъхъ и му́хълъ— мухлıасвамь, дъхъ и ду́шък, стръжък. и стругъ, бъхтѫ, и бу́хамъ, бръ̀шъѫ и убру́съ; и 3) съ Ъ1, както въ ръжда́ и ръıжий, тръ̀камъ и тръıгѫ, мъ̀кнѫ и измъ̀ıчıамь, тъкѫ— тъ̀камъ (втъ̀камь) и тъ̀ıкамъ, снъха и съıнъ.

Мякъıй прѣставенъ гласъ ь ся прѣсрѣща въ рѣчи отъ единъ корень: 1) съ а, както въ врътѫ и вра́тѫ, мръ̀знѫ и мразѫ — мразъ, мра́зѫ и омръ̀звамъ, пъсъ и пасѫ (пазѫ), трьпıѫ и тра́ıѫ, кръпа и кра́пъıй, ръстъ и растѫ; 2) съ е, както въ тръпнѫ и трепе́рѫ, дръгнѫ и де́рѫ, пъкълъ — пькло и пекѫ, грьща—грьщь и гребѫ; 3) съ и, както въ врьхъ и ви́рıѫ — вирѣ́ıѫ, брьснѫ и брйчıѫ, мьгла и мижъ̀к — ми́гам пь́стръıй и пи́шıѫ; 4) съ Ѣ, както въ срьдце и срѣда́, мльзѫ (доıѫ) и млѣко, мьскъ—мьска́ и мѣсѫ, сьвне (вм. свьне) и свѢтѫ, цьвтѫ и цвѣтъ; 5) съ Ю както въ кльвѫ и клювъ, бльвамъ и блю́вамъ; и 6) съ Я, както въ звьньѫ и звякамь, трьсѫ и трясѫ.

Така, за правописание-то, въ кореıа на рѣчи-тъı, на тъııа три буквъı ѫ, ъ, ь, съ които изобразıавамъı еднакъвъ по изрнчъı нıе-то, въ троıакъ по качества-та си гласъ, изваждамъı отъ самъıй язъıкъ тъııа три правила:

1) Правило за ѫ. Въ които рѣчи ся слушıа общий на ѫ,Ъ и Ь, гласъ, ако е той основенъ въ тѣхъ, както въ злѫбъ, мѫжь, рѫка, гѫба, гѫстъıй, лѫчıѫ, сѫдѫ, тъıга ся питıѫтъ съ ѫ.

2) Правило за Ъ. Въ които рѣчи ся слушıа общий на ѫ, Ъ, Ь гласъ, ако е той въ тѣхъ прѣставенъ като замѣстникъ на другъı гласови и въ рѣчи отъ единъ корень съ тѣхъ ся прѣсрѣща съ О, У или ЪІ, както въ ръсѫ и роса́, тъ̀нѫ и тонıѫ, ръ̀гамь и рогъ, съ̀хнѫ и сухъıй, дъхъ и ду́ши, брътıѫ и убру́съ, ръжда́ и ръıжий, снъха и съıнъ, тъıга ся пишıѫтъ съ Ъ.

3) Правило за Ь. Въ които рѣчи ся слушıа общий на ѫ, Ъ и Ь гласъ, ако е той въ тѣхъ прѣставенъ като заместникъ на другъı гласови и въ рѣчи отъ единъ коренъ съ тѣхъ ся прѣсрѣща съ Я, Е, И, Ѣ, Ю, Я, както въ врьтѫ и вратѫ, мразѫ и мра́зѫ—мразъ, дръ̀гиѫ и де́рѫ. тръ̀ниѫ и тренерѫ, врьхъ и ви́рıѫ, мьгла и мижıѫ— ми́гамъ, срьдце и срѣда, ськие и свѣтѫ—свѣтъ, кльвѫ и клювъ, звьнıѫ и звякамъ, тъıга ся пишıѫтъ съ Ь.

Като намѣримъ по тъııа правила, кои отъ рѣчи-тъı, что ся изричıатъ съ общий на ѫ, Ъ и ь гласъ въ кореша, трѣбва да пи­шемъ съ буква ѫ, кои съ буквѫ ъ и кои съ буквѫ ь, па потрьсимъ тъııа рѣчи въ старъı-тъı книги, писанъı въ онова врѣмя, когато тъııа буквъı може бъı да сѫ ся изричıалъı отлично една отъ другѫ, и прѣди да ся побрька правописание-то на старъıй язъıкъ, колкого отъ тъııа рѣчи намѣримъ, щемъ видимъ, че всıакоıа отъ тѣхъ е писана съ онѫıѫ oтъ тъııа буквъı, съ коıѫту по тъııа пра­вила трѣбва да ся пише тıѫ въ нъıнѣшиий Блъгарскъıй язъıкъ.

Има само едно изключение. Oтъ рѣчи-тъı, въ които прѣставенъıй гласъ е замѣстникъ на а, та спорядъ правило-то за правопи санне-то на Ь трѣбва да ся пншıѫтъ съ Ь, онъııа, въ които прѣдъ прѣставенъıй гласъ стои Л съ другаѫ съгласнѫ прѣдъ него, каквото что сѫ клъна, клъгъкъıи, еднокорянъı съ класъ, клага, сѫ писанъı съ ъ. Такъıвъı рѣчи въ нъıнѣшний Блъгарскъıй язъıкѣ има десятинѫ, които засега и нъıе пишемъ съ ъ.


Целият речник може да се намери тука: archive.org/details/riechniknablgars01gerouoft/page/n7/mode/2up