Въ извѣстната приписка на черноризецъ Тудора Доксовъ отъ 907 г.1) датата на покръщането е означена споредъ българската ера (Б. Е.) „въ лѣто етхь бехти“, т. е. прѣзъ петия (бехти) мѣсецъ на единадесетата (етхъ — куче) циклова година. Борисъ управлявалъ отъ 852 — 889 г. отъ Р. Хр. по сегашна ера, а отъ Б. Е. — отъ 172 (= 852 — 680) до 209 (= 889 — 680) слънчева година или отъ 177 до 215 лунна година. Прѣзъ тоя периодъ даватъ „етхь“ или единадесета циклова година 179, 191, 203 и 215 лунни години отъ Б. Е. Отъ тия четири години 1-та, 3-та и 4-та по врѣме не подхождатъ, защото Борисъ покръстилъ своя народъ не въ 2-та година слѣдъ завзимането на прѣстола и не въ 12-та и въ послѣднята години прѣди отричането си отъ прѣстола; остава слѣдов. лунната 191 година, въ която е станало събитието, или поточно, въ петия мѣсецъ на 191 лунна година отъ Б. Е. Петиятъ мѣсецъ се продължавалъ отъ 190·33 до 190·42 пълна лунна година или отъ 184·62 до 184·71 слънчева година отъ Б. Е., а отъ Р. Хр. отъ 864·62 (= 184·62 + 680) до 864·71 (= 184·71+680) или отъ 17 августъ до 19 септемврий 865 г.2). Но, понеже отъ намѣрения въ югозападна Албания надписъ се знае вече сигурно, че „Борисъ се покръстилъ заедно съ дадения нему отъ Бога народъ въ въ 6374 година“3) отъ С. М. по цариградската ера или въ 866 (= 6374-5508) септемврийска година отъ Р. Хр., която се продължвала отъ 1 септемврий 865 до 31 августъ 866 год., то покръщането на Бориса и на неговия народъ станало между 1 и 19 септемврий 865 г., може би на 14 септемврий (с. с.) — на Кръстовдень 865 г.4) По българското лѣтоброение годината на покръщането на Бориса и българитѣ отъ С. М. е 6376 (=191+6185), год., която се дава въ повечето руски хронографи, 1) но срѣща се и 6377 г., както, напр., въ пространното житие на Св. Климента Охридски2) и въ руската „Повѣсть временныхъ лѣтъ“ (руския лѣтописъ).3) Тая година е изведена по септемврийската 866 година, която дава 192 лунна година отъ Б. Е., а пъкъ 192+6185 = 6377 г.
При такива обстоятелства Борисъ се рѣшилъ да приеме християнството. Вече отъ посоченитѣ фактове може да се заключи, че покръщането на българитѣ като фактъ исторически не може да се смѣта като случайно или неочаквано явление въ българската история: то си има своя подготовителенъ периодъ, своитѣ причини. И наистина, приемането на християнството отъ князъ Бориса не е плодъ на нѣкоя мисионерска дѣйность; християнството не е било натрапено лично Борису, както би се показало на пръвъ погледъ; не, то е било подготвено отъ цѣлъ редъ исторически събития, които постепенно и съзнателно развивали въ него убеждението за необходимостьта въ промѣната на старата езическа религия.

Книга История на българската държава през Средните векове. Том 1: Първо българско царство. Часть 2. Отъ славѣнизацията на държавата до падането на първото царство (852-1018). София, 1927 Държавна печатница.