3 октября Болгария встречает тленные останки одного из самых драматических правителей в своей истории – царя Самуила.
Его имя чаще всего связывают с одной трагической картиной – ослеплёнными болгарскими воинами после битвы при Ключе и смертью царя вскоре после этого. Но жизнь Самуила гораздо больше, чем последняя битва.
За ней стоят десятилетия войн, побед и поражений, огромное государство, простиравшее своё влияние на значительную часть Балкан, и один правитель, который выступил против самого могущественного противника Болгарии – византийского императора Василия II.
Самуил правил как царь с 997 по 1014 год, но ещё десятилетия до своей коронации он был среди тех людей, от которых фактически зависела судьба Болгарии.
Болгария после большой катастрофы
Самуил появляется на исторической сцене в момент, когда болгарское государство, кажется, близко к уничтожению.
Во второй половине X века царство было потрясено войнами с Киевской Русью и Византией. После походов византийского императора Иоанна I Цимисхия в 971 году восточные болгарские земли и столица Преслав попали под византийский контроль.
Но Болгария не исчезла.
Сопротивление продолжалось в западных и юго-западных частях государства.
Именно там возвышаются четверо братьев – Давид, Моисей, Арон и Самуил, известные как комитопулы. Они сыновья комита Николы, высокопоставленного болгарского аристократа. Самуил – младший из них.
Судьба постепенно оставляет именно его во главе.
Давид был убит, Моисей погиб при осаде Сереса, а Арон позже вступил в острый конфликт с Самуилом и был убит вместе почти со всей своей семьёй.
Формально болгарская корона продолжала принадлежать старой Крумовой династии. После смерти Бориса II царём был Роман, сын Петра I.
На практике же военная и политическая сила всё больше оказывалась в руках Самуила.
После смерти Романа в 997 году Самуил принимает царский титул.
Одно из самых тяжёлых поражений Византии
Прежде чем превратиться в символ трагического конца Первого Болгарского царства, Самуил был полководцем, который наносил унизительные поражения Византии.
Самое знаменитое произошло в 986 году.
Молодой император Василий II вторгся в Болгарию и осадил Средец – нынешнюю Софию. Ему не удалось взять город, и он начал отступление.
17 августа болгары атаковали византийскую армию в проходе Траяновы врата. Последовал разгром. Император едва сумел спастись, а большая часть его армии была уничтожена или рассеяна.
Это был один из самых тяжёлых военных ударов в раннем правлении Василия II и одна из самых больших побед Самуила.
Тогда вряд ли кто-то мог предположить, что именно эти двое мужчин проведут следующие десятилетия в битве, которая решит судьбу Болгарии.
Болгария от Адриатики до Чёрного моря
В годы своего подъёма Самуил не был правителем, который просто оборонялся. Он вёл активную наступательную политику.
Болгарские войска действовали в Фессалии, Эпире, Македонии, сербских землях и к Адриатике. В определённые периоды государство Самуила контролировало огромную часть Балканского полуострова.
Политический центр Болгарии сместился на юго-запад. С правлением Самуила неразрывно связаны Преспа и Охрид. Охрид превратился и в важный церковный центр Болгарского царства.
Это существенно для понимания эпохи.
После потери Преслава болгарская государственность не была восстановлена на своём старом географическом месте. Она приспособилась, переместила свой центр и продолжила существование. Самуил фактически унаследовал почти разбитое государство и сумел вновь превратить его в большую балканскую силу.
Два правителя в битве за Балканы
Главным противником Самуила был Василий II.
В начале византийский император имел серьёзные внутренние проблемы и не мог направить всю мощь империи против Болгарии. Но когда он укрепил свою власть в Константинополе, положение изменилось.
Около начала XI века война постепенно повернулась.
Василий II начал почти ежегодные походы против болгарских земель. Вместо того чтобы искать только одну решающую битву, он методично захватывал крепости, города и важные проходы.
Болгария теряла территории и людей. Самуил уже всё труднее мог вести наступательную войну. Его стратегия постепенно становилась оборонительной.
Именно тогда начинается строительство и использование системы укреплений по направлениям, по которым византийская армия проникала во внутренние области государства.
29 июля 1014 года – Ключ
Решающий удар пришёл летом 1014 года. Самуил укрепил Ключскую клисуру между Беласицей и Огражденом. Цель – остановить очередной поход Василия II.
Первоначально укрепления выдержали. Тогда византийский военачальник Никифор Ксифий повёл часть войска через Беласицу, обошёл болгарские позиции и атаковал их с тыла.
29 июля 1014 года болгарская армия потерпела тяжёлое поражение. Самуилу удалось спастись.
После битвы произошло событие, которое навсегда останется связанным с именами Самуила и Василия II.
Согласно средневековой традиции, византийский император приказал ослепить пленных болгарских воинов, оставляя в группах по сто человек по одному одноглазому проводнику, который должен был привести их к царю.
В источниках встречаются огромные числа – 14 000 или 15 000 пленников. Современный исторический рассказ должен быть осторожен с ними: само ослепление является частью средневековой источниковой традиции, но точное число ослеплённых не может быть установлено с уверенностью.
Именно после этих событий Василий II остался в исторической памяти с прозвищем Болгаробойца.
Последний удар для Самуила
Самый драматичный рассказ состоит в том, что когда ослеплённые воины дошли до своего правителя, Самуил не выдержал зрелища. Согласно хронике Иоанна Скилицы, царь получил тяжёлый приступ.
6 октября 1014 года Самуил умер.
Здесь снова история и легенда переплетаются.
Популярный рассказ гласит, что царь умер от горя при виде своей ослеплённой армии. Смерть Самуила, однако, не стала концом Болгарии.
Сопротивление продолжалось.
На престол взошёл его сын Гаврил Радомир, а после него – Иван Владислав. Лишь в 1018 году, через четыре года после смерти Самуила, Византия окончательно подчинила Первое Болгарское царство.
Где похоронен царь Самуил?
Это приводит нас напрямую к событиям более чем тысячелетие спустя. Самуил был похоронен в базилике «Святой Ахилл» на одноимённом острове в Малом Преспанском озере, сегодня на территории Греции.
Именно там при археологических исследованиях в XX веке греческий археолог профессор Николаос Муцопулос обнаружил четыре могилы. Один скелет был идентифицирован им как останки царя Самуила.
Особенно любопытны следы тяжёлых травм на костях, которые сопоставлялись с известными сведениями о ранениях правителя.
Останки оставались в Греции десятилетиями, пока София и Афины вели продолжительные переговоры об их возвращении.
Правитель победы или поражения?
Историческая память иногда ставит Самуила в странную позицию.
Его запоминают через поражение при Ключе, хотя его политическая и военная карьера продолжалась десятилетиями и включала одни из самых больших болгарских успехов против Византии.
При нём Болгария не исчезла после катастрофы 971 года.
Напротив – государство выжило, восстановило свою военную мощь и вновь превратилось в фактор на Балканах. Самуилу удалось удерживать это государство против Василия II в течение лет, хотя в конечном итоге ресурсы Византии оказались большими. Научная выставка БАН, посвящённая правителю, определяет эпоху как полувековую борьбу за сохранение независимости Болгарского царства против Византии в момент её средневекового апогея.
Поэтому вопрос «Кто такой царь Самуил?» не имеет только одного ответа.
Он – полководец, разгромивший армию Василия II при Траяновых вратах.
Правитель, переместивший политический центр Болгарии к Преспе и Охриду.
Царь, который почти всю свою жизнь провёл в войне.
И человек, чьё имя более чем тысячелетие спустя остаётся связанным с одной из самых трагических картин в болгарской истории – возвращением ослеплённой армии после Ключа.
3 октября 2026 года, более чем через 1011 лет после его смерти, тленные останки, идентифицированные как его, возвращаются в Болгарию.
Так один необычайно долгий исторический путь – от Преспы и Охрида, через Ключ и остров «Святой Ахилл» – завершится в Софии.
Оригинал на български:
На 3 октомври България ще посрещне тленните останки на един от най-драматичните владетели в своята история – цар Самуил.
Името му най-често се свързва с една трагична картина – ослепените български войници след битката при Ключ и смъртта на царя малко по-късно. Но животът на Самуил е много повече от последната битка.
Зад нея стоят десетилетия войни, победи и поражения, огромна държава, простираща влиянието си върху значителна част от Балканите, и един владетел, който се изправя срещу най-могъщия противник на България – византийския император Василий II.
Самуил управлява като цар от 997 до 1014 г., но още десетилетия преди коронацията си е сред хората, от които фактически зависи съдбата на България.
България след голямата катастрофа
Самуил се появява на историческата сцена в момент, когато българската държава изглежда близо до унищожението.
През втората половина на X век царството е разтърсено от войните с Киевска Рус и Византия. След походите на византийския император Йоан I Цимисхий през 971 г. източните български земи и столицата Преслав попадат под византийски контрол.
Но България не изчезва.
Съпротивата продължава в западните и югозападните части на държавата.
Именно там се издигат четирима братя – Давид, Мойсей, Арон и Самуил, известни като комитопулите. Те са синове на комит Никола, висш български аристократ. Самуил е най-малкият от тях.
Съдбата постепенно оставя именно него начело.
Давид е убит, Мойсей загива при обсадата на Сяр, а Арон по-късно влиза в остър конфликт със Самуил и е убит заедно с почти цялото си семейство.
Формално българската корона продължава да принадлежи на старата Крумова династия. След смъртта на Борис II цар е Роман, синът на Петър I.
На практика обаче военната и политическата сила все повече е в ръцете на Самуил.
След смъртта на Роман през 997 г. Самуил приема царската титла.
Един от най-тежките разгроми на Византия
Преди да се превърне в символ на трагичния край на Първото българско царство, Самуил е пълководец, който нанася унизителни поражения на Византия.
Най-прочутото идва през 986 г.
Младият император Василий II нахлува в България и обсажда Средец – днешна София. Не успява да превземе града и започва отстъпление.
На 17 август българите атакуват византийската армия в прохода Траянови врата. Следва разгром. Императорът едва успява да се спаси, а голяма част от армията му е унищожена или разпръсната.
Това е един от най-тежките военни удари в ранното управление на Василий II и една от най-големите победи на Самуил.
Тогава едва ли някой може да предполага, че именно двамата мъже ще прекарат следващите десетилетия в битка, която ще реши съдбата на България.
България от Адриатика до Черно море
В годините на своя възход Самуил не е владетел, който просто се отбранява. Той води активна настъпателна политика.
Българските войски действат в Тесалия, Епир, Македония, сръбските земи и към Адриатика. В определени периоди държавата на Самуил контролира огромна част от Балканския полуостров. Wikipedia
Политическият център на България се измества на югозапад. С управлението на Самуил са неразривно свързани Преспа и Охрид. Охрид се превръща и във важен църковен център на Българското царство. Wikipedia
Това е съществено за разбирането на епохата.
След загубата на Преслав българската държавност не е възстановена на старото си географско място. Тя се приспособява, премества своя център и продължава съществуването си. Самуил всъщност наследява една почти разбита държава и успява отново да я превърне в голяма балканска сила.
Двама владетели в битка за Балканите
Големият противник на Самуил е Василий II.
В началото византийският император има сериозни вътрешни проблеми и не може да насочи цялата мощ на империята срещу България. Но когато укрепва властта си в Константинопол, положението се променя.
Около началото на XI век войната постепенно се обръща.
Василий II започва почти ежегодни походи срещу българските земи. Вместо да търси само една решителна битка, той методично превзема крепости, градове и важни проходи.
България губи територии и хора. Самуил вече все по-трудно може да води настъпателна война. Стратегията му постепенно става отбранителна.
Именно тогава започва изграждането и използването на система от укрепления по направленията, по които византийската армия прониква към вътрешността на държавата.
29 юли 1014 г. – Ключ
Решаващият удар идва през лятото на 1014 г. Самуил укрепява Ключката клисура между Беласица и Огражден. Целта е да бъде спрян поредният поход на Василий II.
Първоначално укрепленията издържат. Тогава византийският военачалник Никифор Ксифий повежда част от войската през Беласица, заобикаля българските позиции и ги атакува в гръб.
На 29 юли 1014 г. българската армия претърпява тежко поражение. Самуил успява да се спаси.
След битката се случва събитието, което ще остане завинаги свързано с имената на Самуил и Василий II.
Според средновековната традиция византийският император нарежда пленените български войници да бъдат ослепени, като на групи от по сто души е оставян по един едноок водач, който да ги върне при царя.
В изворите се срещат огромни числа – 14 000 или 15 000 пленници. Съвременният исторически разказ трябва да бъде предпазлив с тях: самото ослепяване е част от средновековната изворова традиция, но точният брой на ослепените не може да бъде установен със сигурност.
Именно след тези събития Василий II остава в историческата памет с прозвището Българоубиец.
Последният удар за Самуил
Най-драматичният разказ е, че когато ослепените войници стигат до своя владетел, Самуил не издържа на гледката. Според хрониката на Йоан Скилица царят получава тежък пристъп.
На 6 октомври 1014 г. Самуил умира.
Тук отново историята и легендата се преплитат.
Популярният разказ гласи, че царят умира от мъка при вида на ослепената си армия. Смъртта на Самуил обаче не е краят на България.
Съпротивата продължава.
На престола идва синът му Гаврил Радомир, а след него Иван Владислав. Едва през 1018 г., четири години след смъртта на Самуил, Византия окончателно подчинява Първото българско царство.
Къде е погребан цар Самуил?
Това ни отвежда пряко към събитията повече от хилядолетие по-късно. Самуил е погребан в базиликата „Свети Ахил“ на едноименния остров в Малкото Преспанско езеро, днес на територията на Гърция.
Именно там при археологически проучвания през XX век гръцкият археолог проф. Николаос Муцопулос открива четири гроба. Единият скелет е идентифициран от него като останките на цар Самуил.
Особено любопитни са следите от тежки травми по костите, които са съпоставяни с известните сведения за раняванията на владетеля.
Останките остават в Гърция десетилетия, докато София и Атина водят продължителни разговори за тяхното връщане.
Владетел на победа или на поражение?
Историческата памет понякога поставя Самуил в странна позиция.
Той е запомнен чрез поражението при Ключ, макар че политическата и военната му кариера продължава десетилетия и включва едни от най-големите български успехи срещу Византия.
При него България не изчезва след катастрофата от 971 г.
Напротив – държавата оцелява, възстановява военната си мощ и отново се превръща във фактор на Балканите. Самуил успява да задържи тази държава срещу Василий II в продължение на години, макар в крайна сметка ресурсите на Византия да се оказват по-големи. Научната изложба на БАН, посветена на владетеля, определя епохата като половинвековна борба за съхраняването на независимостта на Българското царство срещу Византия в момент на нейния средновековен апогей.
Затова въпросът „Кой е цар Самуил?“ няма само един отговор.
Той е военачалникът, разгромил армията на Василий II при Траянови врата.
Владетелят, преместил политическия център на България към Преспа и Охрид.
Царят, който почти целия си живот прекарва във война.
И човекът, чието име повече от хилядолетие по-късно остава свързано с една от най-трагичните картини в българската история – завръщането на ослепената армия след Ключ.
На 3 октомври 2026 г., повече от 1011 години след смъртта му, тленните останки, идентифицирани като негови, се завръщат в България.
Така един необичайно дълъг исторически път – от Преспа и Охрид, през Ключ и остров „Свети Ахил“ – ще завърши в София.
https://mediamall.info/news/car-samuil-vladetelyat-koito-otkaza-da-predade-balgariya-77419news.html
