Току що се завърнах заедно с Младен Станев — шеф на Българо-монголското дружество за приятелство от втората ни експедиция до Монголия и руската република Буратия. Тя е кръстена «По дирите на прабългарите». В случая се опитвам да намеря доказателства в полза на т. нар. тюркска теория за произхода на прабългарите. Централна Азия преди 2000 г. е била като един котел, в който са съжителствали монголски племена, арийци, тюрки, хуни. Прабългарите, които са били в този котел, са поели много от тюркската култура. В тази насока са и нашите търсения. Сега посетихме Южна Монголия, където видяхме стелите, свързани с Кюл тегин — легендарният тюркски герой, живял приблизително по времето на нашите ханове Аспарух и Тервел. Те са основоположни в науката, защото в тях се споменава името на Тангра. Те са много близки до прабългарските надписи, което беше забелязано от нашия най-голям прабългарист — покойния акад. Веселин Бешевлиев. Заснехме ги тези неща. Още през миналата година ние се срещнахме с буратски шамани. Тогава възникна идеята те да дойдат в България и да направят шамански ритуали, свързани с прабългарите, изпълнявани на места като Мадара, Перперикон, Варна. Това не е лесна работа — не само финансирането на идеята, а и откриването на истински шамани. Не търсим актьори. Според статистиката 5-6% от хората в централна Азия са шаманисти. Тази година отново се срещнахме с шаманите. Вече имаме протекцията на монголското правителство. Убеден съм, че ще успеем да докараме догодина шамани, които да направят тези възстановки. Те са важни като научен експеримент — да видим как са изглеждали подобни култове, правени по нашите земи преди 1300 г. Освен това според мен подобна атракция ще привлече много туристи.
Какво представляват самите шамански ритуали, доколко са се запазили в сравнение с тези преди 1300 г.?
Много са интересни. Теоретично знаем много за тези неща от научната литература. Има и няколко рисунки в Плиска и Преслав, на които са показани шамани с животинска маска, със задължителното дайре, шаманската дреха и звънчетата по нея. Те лекуват и гадаят след като изпаднат в транс. Този ритуал беше извършен над мен миналата година в Буратия. Той продължи час и половина. Беше интересно да видим как неща, които знаем на теория, се случват на практика. Ритуалът беше извършен в един комплекс. Представих си как тези неща биха звучали под скалите на Мадара, в Светилището с камъка. За него на 99% сме сигурни, че е шаманско. Или на върха на Перперикон, където открихме изображение на прабългарската богиня Умай. Това се опитваме да направим и съм убеден, че ще предизвика силен интерес в българската общественост.
Има ли жени сред тях — като Пагане от филма «Аспарух» например?
Има. Миналата година, когато ни бе извършен обредът, участваха мъж и жена шамани. Те бяха от различни места, помощничките също бяха жени. Даже трансът, в който изпадна младата жена, много ми наподоби на Пагане. Но аз много добре знам, че това е така, защото някога консултант на този филм беше моят баща — проф. Димитър Овчаров. Помня като дете как се изпипваха всички тези неща на базата на научната литература за изпадането в транс на шаманите, за предсказанията им. Оказа се, че теоретично ние сме били добре подготвени. Това, което видяхме, беше точно като във филма.
Колко монголски и буратски шамани ще дойдат?
Около 4-5 души. Ако имаме двама шамани, трябват и помощници. Те са като в църквата.
Трябва ли да има човек като хана, който да задава въпроси за гадаенето?
Шаманският ритуал се състои от две части. В първата са само те — това е моментът, в който викат великите духове от Урал до Владивосток. Оттам те изпадат в транс и се свързват с духовете на предците, които вече са в състояние да виждат в бъдещето. Тогава те вече могат да предсказват бъдещето на хората. При ритуала например аз заставам на колене пред шамана, той ме покрива с едно нещо и започва да гадае бъдещето.
Защо решихте точно паметник на Кирил и Методий да бъде вдигнат в Монголия?
Тази идея е на една седмица — породи се по време на посещението ни в столицата на Монголия Улан Батор в разговорите ни със съветници на президента им. Монголците нямат общо като език с нас, но ползват кирилицата от 1945 г., към която са добавили 3 букви. Те са в период на търсене на своята писменост. Монголската страна прегърна идеята за паметник. Те не празнуват 24 май на този етап. Чудесата на България не са само в България, а кирилицата е едно от тях.
Какви приключения срещнахте по време на експедицията? Спахте ли в юрти?
Много беше интересно. Благодарение на добрата воля на тяхното президентството в Улан Батор бяхме снабдени със специална лимузина с шофьор. А в страната се движехме с мощен джип „Тойота” със синя лампа. Без него нямаше да се справим, защото страната е много зле с пътищата все още. Без този джип нямаше да можем да разгледаме мавзолея на Кюл тегин, основаната от Чингиз хан столица Хархорум, столицата на унгурския хаганат. Монголия е център на много велики култури — като се започне от хунската империя, премине се през първия тюркски хаганат, унгурският хаганат и се стигне до Монголската империя през 13 в. Всичко това се развива около реката Орхон. През 2005 г. долината й е призната за групов паметник на ЮНЕСКО. Прекосихме с камили един от ръкавите на пустинята Гоби. Бяхме приети в истинска юрта на номади, където изпълнихме всички ритуали — от пиенето на кумнис, до яденето на сушено конско месо. Движехме се понякога без път. Попаднахме на стадо от изчезващия вид степни антилопи сайка. От нашия джип успяхме да направим едно фото сафари и заснехме от няколко метра бягащите грациозни животни. Бяхме първите българи, които посетихме монумента на Чингиз хан. Много неща има да осмисляме от тези дни.
Как монголците пазят паметниците си — можем ли да черпим опит от тях или по-скоро ние можем да им помогнем?
По-скоро ние можем да им бъдем полезни. В интерес на истината те са в нещо като преходен период — като България през 90-те години на миналия век. Сега започва едно голямо строителство, големи инвестиции на Корея и Китай там. Буквално преди дни демократична проамериканска партия спечели властта, сега се съставя правителство. Така че предполагам, че през следващите години ще има бум на строителство, на икономическо развитие. За съжаление България губи своята позиция там. Необяснимо защо в хода на съкращенията във Външно министерство, преди няколко месеца е закрито българското посолство там. Монголия е в абсолютния център там. Стотици монголци са завършили у нас. Имахме среща с тях, те чувстват страната ни като втора родина. Грехота е от наша страна да не използваме тези възможности. Сега, за да дойдат на туризъм у нас, монголците трябва да отидат в Пекин, за да си извадят виза. Вече не може да има туристически поток към България. Направата на паметника ще бъде важен знак в тази посока. Те се грижат за своите паметници. Името на Чингиз хан се чува нявсякъде.
Проявяват ли интерес монголците към културно-историческия туризъм у нас? Какво знаят за нашите паметници?
Да, проявяват. Имах среща с директора на института по археология Цевендорж, който се занимава с надписите и рисунките по река Орхон. Познавах го от научните му трудове, защото баща ми и аз докато сме работили с прабългарските рисунки, сме ползвали неговите сравнения. Има интерес, но им е непознато. Но викането на шаманите може да е една основа, върху която да стъпим за бъдещи взаимоотношения.
Вие бяхте в експертния съвет, който отся топ 30 на чудесата от материалното и нематериалното ни наследство, които ще се борят за ЮНЕСКО. Какви ще са «облагите» за паметниците и традициите ни, ако влязат под закрилата на ЮНЕСКО?
Освен в експертния съвет, аз активно участвах в раждането на идеята. С главния редактор на в. «Стандарт» Славка Бозукова бяхме заедно на срещата с генералния секретар на ЮНЕСКО Ирина Бокова, когато ни беше разяснено какво трябва да се направи, на какви условия трябва да отговарят обектите. «Стандарт» и ние като експертен съвет не налагаме на държавата тези неща. Искаме чрез анкетата да се покажат какви са настроенията на хората — какво те оценяват. Целта на кампанията на «Стандарт» е да дадем нови предложения, а оттук нататък е работа на българската държава да оформи документите.
Какви разкопки ви предстоят, какво археологическо лято очаквате?
Разкопките в Търново приключиха и там имаше много по-интересни открития — с европейска пари се правят разкопки на манастира «Св. св. Петър и Павел». Сега съм вече на Перперикон, а от есента — на крепостта Урвич край София. В сряда е националният празник на Монголия и ще го отбележим с наша фотоизложба във Варна от експедицията ни в азиатската страна. На събитието в морската столица ще присъства и посланикът на Монголия у нас.
Антоанета ПЕТЕВА
http://www.bgchudesa.com/%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B2%D1%8E/%D0%A8%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8-%D1%89%D0%B5-%D0%B3%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D1%8F%D1%82-%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B5%D1%89%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BE%D1%82-%D0%9C%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%B0-%D0%B8-%D0%9F%D0%B5%D1%80%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD.html
