«Половин век живях в два големи творчески свята», пише Ганка Найденова-Стоилова, която повечето хора познават като племенница и изследователка на Яворов и съпруга на големия художник Васил Стоилов. Самата тя обаче е била ярка личност. Преди броени дни дъщеря й Явора Стоилова дари на Народната библиотека архива от снимки и писма на своята майка. Те разкриват пътя й през годините, изпъстрен с много противоборства и неразбирания от страна на хората.
«Майка ми не беше майка в баналния смисъл на думата — спомня си Явора Стоилова — тя беше като съвременна Султана Рачо Петрова със своя размах и енергия. Ревнувах я от вниманието, което отделяше на великия мъртвец Яворов и на великия жив Стоилов.»
Ганка Найденова цял живот изпитвала комплекс за вина пред паметта на поета, тъй като майка й Екатерина, сестра на Яворов, не могла да отиде при него преди самоубийството му заради малкото си бебе. Именно на нея и на останалите си двама племенници той посветил стихотворението си «В часа на синята мъгла». «На моите внучета Найден, Малинка и Ганка», написал поетът.
«За добро или за зло, Яворов стана моя съдба», написала пък по-късно Ганка Найденова. Случило се, когато едва 20-годишна, тя изнесла първия си доклад, посветен на поета по молба на известния учен Асен Златаров. Събитието било повод и за запознанството й с художника Васил Стоилов. Той дошъл в дома им, за да нарисува майка й. Направил й впечатление със своята елегантност но за да избуи любовта им, трябвало да минат повече от десет години. През това време Ганка Найденова живяла в Германия, където учила немска и славянска филология. Когато се връщала в България, двамата със Стоилов често се срещали, но между тях не се случило нищо повече от обикновено приятелство.
Втората световна война започнала, но Ганка не пожелала да напусне Берлин, защото там работела над дисертация върху творчеството на Рилке. При една от бомбардировките обаче цялата й квартира била разрушена, а самата тя оцеляла по чудо защото този ден позакъсняла.
«Ти се отклони от пряката си цел и съдбата се разбунтува срещу теб — казала й майка й по-късно в София. — Какво можеш да допринесеш ти, чужденката, в една немска литература. Всеки трябва да остане верен на родното. Виж Васил Стоилов, той ще остави диря в нашата култура. Защо не потърсиш отново дружбата му? Това ще те разсее. Пък и време е вече да си създадеш семейство. Годините минават…»
Ганка дълго мислила върху думите на майка си. Посещенията на художника в дома им все повече предизвиквали любопитството й към него. През май 1944 г. двамата се венчали. Въпреки бурните исторически промени през есента на същата година, те били далеч от политическите интриги.
Предпочитали да общуват с художници и писатели като Сирак Скитник и Николай Райнов. Спокойният им брак бил нарушен от смъртта на майката на Ганка на 12 юни 1946 г. Скръбта отключила в нея злокачествена болест. Наложило се да се лекува в Париж. Това било почти невъзможно по онова време, но министърът на вътрешните работи Антон Югов помогнал за издаването на паспорти.
В този труден момент се проявила най-характерната черта на Ганка Найденова — нейната устойчивост. «Тя беше изключително силна жена — спомня си Явора Стоилова, — както всички жени от Яворовия род. Отстрани баща ми изглеждаше по-силен, но в действителност той беше много тих и нежен човек. Сякаш затова хората не го обичаха, предпочитаха по-отраканите и агресивни личности. Той обичаше да подчертава, че е шоп, но шоп аристократ.
Вярваше в максимата «Оти че се косим, като че ми мине». И с този оптимизъм отблъскваше черните енергии, които обаче се струпваха на майка ми. Тя имаше трудна съдба, но сякаш бе по-щастлива от брат си и сестра си.»
Найден, бивш депутат от правителството на Георги Кьосеиванов, станал жертва на Белене, а Малина — на любовта си към немски офицер. В същото време Ганка Найденова била непрекъснато осведомявана от «доброжелатели» за доноси срещу нея в ЦК на БКП
Въпреки клеветите и спънките от всякакъв характер тя успяла да завърши монографията и «Летописа» за Яворов. По-късно създала три музея — в София, Чирпан и Поморие. Дарила голяма част от архива си за поета, защото била убедена, че той трябва да бъде достояние на хората, а не просто семейна ценност, достъпна за малцина.
Разпределяла времето си между книгите си за Яворов и съпруга си. Но след смъртта на художника през 1989 г. енергията й секнала. Започнала да страда от нов комплекс — че заради Яворов не обърнала достатъчно внимание на Стоилов. Основала фондация на негово име и прекарвала почти цялото си време в неговия кът в дома им, прелиствайки дневниците му.
Ганка Найденова почина през 1999 г., завещавайки най-ценната според нея максима на внучката си Василия — да не забравя никога българското в себе си. Днес красивата млада наследница на двете прочути фамилии подговя изложба в Рим, където ще покаже 90 от най-хубавите си картини.
